Ролята на съдбата

Една хубава вечер в Братислава все пак трябваше да се сбогуваме, а това беше трудно. Бяхме прекарали осем месеца заедно. Петнайсетина студенти в Академия Истрополитана Нова приключвахме една добра, полезна специализация под ръководството на невероятни професионалисти от Щатите. Професор Лора Кели ми подари една луксозна тетрадка с черни корици и написа вътре: „Нито един човек не е по-велик от съдбата си.” – Омир. Този цитат не ми беше познат, но ми хареса. Лора пишеше с едри букви, всяка наклонена в различна посока. Беше краят на лятото през 2000 година. После Лора стана декан на факултета по журналистика в Американския университет в Благоевград, но не се видяхме в България... По онова време аз бях в нейната родина, където си доучвах. Съдбата беше решила да не кръстоса повече пътищата ни. Не знам защо се сетих за Лора тази вечер.