сряда, 31 октомври 2007 г.

Улицата... усмихни се


Не пренебрегвайте уличната фотография! Тя не е царицата сред жанровете на фотоизкуството, както например модната фотография. Блясъкът, суетата, прожекторите, избелените зъби, голите рамене, червените килими... Но да излезем на улицата с нашата стара „Смена 8” и с един черно-бял филм... Улицата предлага интересни сюжети без блясък. Нека не се подвеждаме по привидно лъскавото. Един човек се спъва и пада, докато туристите зяпат нагоре да видят върха на небостъргача, докато метрото е претъпкано, докато уличният музикант бие с палки по дъното на една кофа – истински барабан, докато бабата стиска ръката на внучето, като приближават светофара, а онзи там прескача локвите с огромни крачки. Улицата ми дава своята у-лична естетика. Моите улични фотографии не получават високи оценки от зрителите. Но тези снимки са ми най-любимите. Една различна представа за красивото. Красивото, изразено с действие без режисура, с мимика, с взаимодействие на елементите, а не с евтини трикове на Фотошоп.

Предлагам ви да видите някои работи на майсторите на уличната фотография тук.

сряда, 17 октомври 2007 г.

Битие и нищо

Едно от най-новите ми стихотворения беше публикувано в антологията на конкурса за лирично стихотворение “Славейкова награда”. Конкурсът беше организиран за трети път от Община Трявна с помощта на Министерството на финансите и Министерството на културата, и под патронажа на президента Георги Първанов.

Битие и нищо


Цифром и словом
в тефтера му
трупам вересия след вересия

трупам
спомени за усмивки без зъби
деца и гълъби зад фонтана

кремирани детски усмивки
в палатките на Сомалия

ядрена кал под ноктите
в локвите на Чернобил

ликвидираме
исторически грешки
с насмешка
ала-бала-ница
за всяка уста лъжица
куку-руку палома
и моя приятел слона

загубих своята
късометражна памет
безвъзвратно

сега съм мъдър
но поне имах
щастливо детство
пушка от липа
и люлка от стара гума

сега съм мъдър
ето -
можем да си говорим
за вино
за любов
и за ядрена физика
с еднакво безразличие

събота, 13 октомври 2007 г.

Хигиена на общуване


Откраднах заглавието от младата журналистка Елеонора Гаджева-Бонева, главен редактор на съботната притурка на вестник „Стандарт”.

Авторката пише: „Това, за което най-малко ни остава време и на което отдавна вече сме спрели да обръщаме внимание, е хигиената на общуване. Добрите и коректни отношения в офиса, на улицата, в таксито, вкъщи, с приятелите са нещо, което не е част от задължителните неща, които да свършим днес или някога в бъдеще.”

Прииска ми се веднага да се обадя на Елеонора и да я поздравя за тия редове. Вероятно ще й напиша и-мейл в понеделник. Мейлът е по-малко натрапчив, когато общуваш с непознат. Добре го е казала Елеонора: въпросът за етичните отношения често дори не е в дневния ред.

Като се замисля, трябва да призная, че има хора, с които не ми е приятно да общувам. Или са мрачни и потиснати, или все мрънкат, или са истински енергийни вампири... И все пак не мога да имам лукса (в този далеч-не-идеален-свят) да ги отдалеча от себе си. Общуването с енергийните вампири ми отнема от енергията, която искам да вложа в общуването с приятните, отворени хора, които обичам.

Две от задължителните неща, които трябва да свърша днес: да се обадя на вуйчо ми да му честитя рождения ден, и да се обадя на някой приятел, когото не съм чувал от дълго време.

понеделник, 8 октомври 2007 г.

Стая за медитация


Събота. Летището в Прага… Един интересен знак привлича вниманието ми. Знакът, който води към „стаята за медитация”. От любопитство решавам да надникна. Тъмна стая. Търся ключа за осветлението с ръка. Голa стая. Голи стени. Шест стола от едната страна и шест от другата. Прилича на стая за разпити. Няма ни икона, ни снимка, ни знак. Единствено една голяма буква N на тавана сочи посоката север.

Чехите са решили да бъдат религиозно-неутрални. На летището във Варшава има просто католически параклис. В Прага – стая за медитация. Ето, никоя религия не е пренебрегната, никоя религия не е фаворизирана. Можете дa си медитирате, колкото искате. Не да се молите, да медитирате... И никой не може да ги обвини, че са пренебрегнали неговата религия. Стаята казва: Всички религии са ми еднакво мили. Всички религии са ми еднакво безразлични.

Излязох от стаята след минута. Отидох до щанда с кристали „Сваровски”.