сряда, 26 декември 2007 г.

2007



Изминалата година ми донесе радост, така че я изпращам с радост.

Не мога да се оплача от живота. На фона на моите сънародници, които все мрънкат, че живеят бедно и зле, аз или си мълча, или просто им казвам, че животът ми е добър. Това вероятно поражда подозрения или завист, или и двете.

Има едно нещо, което не успях да направя през 2007 година. Не успях да отдалеча достатъчно от себе си всички хора, които казват „Ега ти скапания живот” вместо „Здравей!”. Но аз работя по въпроса.

Има и още едно нещо, което не успях да направя. Май не казвах на моите добри приятели достатъчно често колко ги обичам и колко държа на тях.

За мен най-важно през 2007 г. беше пътешествието ми до Чикаго и до Ванкувър. Това пътуване ми даде толкова радост, че исках повече да я преживявам, отколкото да я описвам. Когато се завърнах от Канада през 1996 г., написах един пътепис и го публикувах. Тази година не исках да пиша нищо. Исках само да се заредя с впечатления, които да отворят пред мен нови врати и да ме държат постоянно в очакване на следващото пътешествие.

понеделник, 10 декември 2007 г.

Анализ на името


Една приятелка ме покани да си направя анализ на името... анализ за скритото значение на моето име в сайта Facebook.com


Ето какво се оказа:

Determined

Innocent

Moral

Independent

Terrific

Adorable

Rich

За сега не мога да се съглася само с последния ред... С другите съм съгласен.

сряда, 5 декември 2007 г.

Хуморът на Гацо Бацов

Не бих написал нито ред по тази тема, ако бях сигурен, че всъщност Красимир Радков иронизира, а не канонизира този вид говорене и този вид хумор. Гацо Бацов ли е новият Бай Ганьо? Това ли е героят на нашето време – полуобразованият идиот, изпълнен със самочувствие.

Като пиша това, зад мен бръмчи телевизорът с поредния скеч на Гацо Бацов.

- Еди-кой си се ослушва като прасе `га пикае върху ламарина...

- Ти знаеш ли къде е Г-точката на жена ми?

И т.н. и т.н.

Просторечието става норма. Нормата става ерзац.

Миналата седмица в малкия и затънтен град Козлодуй гостува постановката „Цялата свинщина” по сценарий на Иван Кулеков. Не отидох да я гледам, защото заглавието ми навея усещането, че Кулеков пак ще ме убеждава колко скапана държава е България и как гадно живеем тук, а аз не съм съгласен... И не отидох.