неделя, 18 януари 2009 г.

Дижонска горчица

Списание „Бизнес уийк” съобщава, че от края на 2009 година известната дижонска горчица няма да се произвежда в 97-годишния завод Amora Maille в Дижон, ами в някакво „по-евтино място в Бургундия”. Икономическите мотиви са по-силни от сантимента на традицията. Традициите на дижонската традиция тръгват от 1600 година. От 2003 година досега продажбите на завода са спаднали с 5 процента, защото потребителите са се ориентирали към по-евтини брандове. Това най-вероятно не е следствие на „световната икономическа криза”, просто е следствие на потребителската логика.

четвъртък, 15 януари 2009 г.

Живата публика

Ако гледаш това видео, не се чуди защо цялата публика е облечена еднообразно. Записът е направен в американския затвор Сан Куентин през 1969 година. Реших да споделя музиката с теб, защото Джони Кеш е един от любимите ми певци, a и песента е весела... Тази песен показва някак си, според мен, как кънтри музиката води към рокендрола. Публиката реагира спонтанно на всеки виц... Една истинска, жива публика...

Баене за страх

Попадна ми неотдавна една книжка за крайдунавските традиции. Елена Радулова е записала как се прави баене за страх в село Долни Вадин. Интересно е. Буди лека усмивка, но и размисъл.

„Бае се в понеделник, четвъртък и събота след 15 часа.

В паничка слагаме вода. Взема се малко олово. Поставя се в лъжицата. Нагрява се на жар, докато се стопи оловото.

Уплашеният сяда на столче. Бабата, която бае, вдига паничката над главата на уплашения, удря с лъжицата (с разтопеното олово) по паницата (с водата) на кръст и говори:

Фрикъ дъ нуапте, фрикъ дъ зъу, фрикъ дъ ом, фрикъ дъ муяре. Съ съ дукъ ън пустетате унде къйни ну алатръ, унде кокош ну кънтъ, унде суаре ну ръсаре. Съ ръмуе Оприца (име на човек) лумината, курата, ка руая дън къмп скутурата.

Уплаха от нощ, уплаха от ден, уплаха от мъж, уплаха от жена. Да иде в пустинята, където кучетата не лаят, където петелът не пее, слънцето не изгрява. Да остане свежа, чиста като роса по полето.

Оловото се изсипва в паницата. Образува се форма, която наподобява нещо. Бабата баячка предполага според формата на оловото от какво е уплахата. Баенето продължава по същия начин пред стомаха и пред краката.

От паницата се дава на уплашения да пие от три места. С водата от паницата се измиват лицето, краката и стомаха, а с останалата се полива цвете. Оловото се увива в кърпичка, като през деня човекът го носи със себе си, а вечер го слага под възглавницата до четвъртък. Четвъртък следобед оловото се хвърля на кръстопът, канал или река. Процудерата се повтаря и в четвъртък и в събота. Уплашеният си внушава, че вече му е минало.”

неделя, 4 януари 2009 г.

Сбогом на 2008-ма

Обикновено хората си пожелават Новата година да бъде по-успешна от предходната. Аз смятам, че за мен 2008-ма беше доста успешна. Пожелавам си Новата година да бъде толкова успешна, колкото и миналата. Това не е скромност, това е реализъм.

Някак си умерено се безспокоя от световната икономическа криза... В същото време си мисля, че в България може би ще усетим ефекта от кризата през март-април... А може би всичките приказки за кризата са преувеличени?

На моя календар за 2009 година за датата 1 –ви януари пише: „Започни Новата година с глътка Coca-Cola.”