петък, 28 януари 2011 г.

Международни отношения




Както знаете, връзките ни с арабския свят са добри, защото на всеки ъгъл имаме дюнер.
Връзките ни с Гърция са добри, защото всеки добър ресторант предлага гръцка салата.
Връзките ни с Италия са добри, защото има поне 100 пицарии само в София.
Връзките ни с Германия са добри, защото всяка мутра у нас кара BMW.
Връзките ни със САЩ са добри, защото всеки втори българин е участвал в лотарията за зелена карта.
Връзките ни с целия континент са добри, защото всички хотели у нас предлагат continental breakfast.

„Другата България”




Нали знаете предаването „Другата България”... Ето, за фотографа винаги е важно да улови другото лице на България... Това лице, което няма да видиш на жълтите павета...

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Колко информация онлайн е „твърде много”




През юли миналата година попаднах на един интересен текст от проф. Джефри Роузън. Авторът разказваше в статия за „Ню Йорк Таймс Мегъзин” историята на една учителка, пострадала от уж невинна своя снимка в един социален сайт.

Г-ца Стеси Снайдер, 25-годишна стажант-учителка, била уволнена от една гимназия само защото нейният директор открил на сайта My Space нейна снимка от Хелоуин в костюм на пират. Тя държала пластмасова чаша с надпис „Пияният пират”. Директорът я извикал и й обяснил, че снимката е „непрофесионална”... Работодателят я уволнил само броени дни преди нейното дипломиране и университетът й отказал присъждане на степен.

Г-ца Снайдер обжалвала в съда през 2008 г. и се позовала на Първата поправка, но съдията отсъдил, че уволнението е правилно.

Историята е истинска и вероятно твърде неприятна за Снайдер. Проф. Роузън отбелязва, че в началото на социалните сайтове е доминирала идеята, че всеки профил ще има някаква самостоятелност, тоест – идентичност вкъщи, идентичност на работа, идентичност в семейството, идентичност сред бившите съученици... Днес е вече невъзможно да се отделят тези профили... „В традиционните общества грешките на хората се виждат, но не е задължително да се записват, тъй че ограничението на човешката памет гарантира, че греховете ни са в крайна сметка забравени” – пише Роузън.

Други автори говорят за нуждата от „социално забравяне” (societal forgetting) - което би позволило при изтриване на някакви носители на информация да се постигне „прошка”. Истината е, че дори без СРС-та нашите близки, гаджета, приятели, работодатели могат да научат за нас много – включително неща, които не можем да скрием, но бихме искали...

Ние знаем, че в Интернет се натрупва голямо количество информация, което е извън наш контрол, но ни засяга. Голяма част от тази информация ние сами поставяме някъде. Интернет е благоприятна среда както за воайорите, така и за ексхибиционистите. Очевидно трябва да сме предпазливи при всеки постинг, като предпоставим, че всеки постинг е публичен. (Това е особено вярно в светлината на сайта Фейсбук, тъй като философията на Цукерберг досега е показала голяма склонност към споделяне на повече и повече и повече, без да се взема предвид волята на потребителя.)

Едно проучване на Microsoft показва, че 75 процента от специалистите по човешки ресурси са задължени от работодателите си да разследват кандидатите за работа онлайн. 70 процента от тези специалисти съобщават, че са отхвърляли кандидати поради информация, която са намерили онлайн.

Натрупването на всякаква информация на всякакви сайтове дава поле за нов бизнес – както например за фирмата Reputation Defender (защитник на репутацията). Срещу заплащане фирмата звъни на отделни сайтове и иска да се заличи определена информация, която е вредна за клиента.

сряда, 19 януари 2011 г.

Лъжовизми


Видях много малки хора, които играят големи роли.
Видях също някои големи хора, които играят малки роли.
(Не съм сигурен кое от двете е по-лошо.)

четвъртък, 6 януари 2011 г.

Най-тъпият цитат на 2010 г.

Първите шест дни на 2011 г. прекарах в размисъл за това кой е най-тъпият цитат на 2010 година.
След консултация с двама академици и трима член-кореспонденти на БАН обявявам нашето решение:

„На японски йероглифът за криза означава и възможност.”

Моля ви, спрете да цитирате въпросния йероглиф, освен ако не се научите и да го рисувате.
Не е ли възможно освен това думата криза да означава просто „криза”?

(бел. ред. – Много фирми и много „физически лица” в България не успяха да открият второто значение на този йероглиф през изминалата година.)