събота, 22 февруари 2014 г.

По-добре ли?

Като си изпуснеш полета, имаш време за всичко. От една опашка на друга, от една опашка на друга, докато след три часа ленивите служители на турските авиолинии все пак успеят да те настанят в хотел и да ти осигурят вечеря.


Разбира се, пътниците, изпуснали различни полети, създават винаги малка общност, сплотена от усещането за лош късмет и умерена несрета.

Срещам един бразилец, който работи в Ливан. Пристига в Истанбул от Тирана. Бил е в България преди три години. Много е добронамерен, но в същото време е и прям.

- Кажи ми още ли е така зле в България?

- Имаш предвид икономиката? – питам аз.

- Аха. Икономиката. Още ли е така зле?

- Не – казвам аз без много увереност. – Вече става по-добре. Лека-полека става по-добре.


Стана ми малко смешно, но не се засмях. Вероятно дългата работа в областта на пи-ара ме е увредила необратимо. Трябва да кажеш правилното нещо, макар и да знаеш, че не е вярно.