Има приятелства, които идват на приливи и отливи, идват и се отдръпват... После остава пясък, вода, пяна...
Поддържането на всяко приятелство изисква психическа енергия. Нещата се „нареждат” от само себе си само в началото, после трябва да инвестираш време и енергия. Време и енергия от двете страни. Приятелството не е състояние, то е процес.
Ларошфуко казва, че лесно прощаваме на приятелите си онези недостатъци, които не ни засягат. (Хитрецът Ларошфуко.)
Много хубави мисли, Митко! Като за начало на днешния ден много добре ми подействаха. Ами дано да имаш сили да "инвестираш" в повече истински приятелства...
ОтговорИзтриванеМдааааа,
ОтговорИзтриванеПо-често се оказва, че ние сме приятел на някого, а не, че с него сме приятели.
Има една мъдрост, която казва: "срещнеш ли приятел, намерил си съкровище". Това е равно на "получи ли се взаимност в обичта, родило се е приятелство". И все пак, целта не бива да е взаимността, нали? Ако е тя, ставаме част от порочния кръг, в който участващите са на принципа "давам ако дадеш", но това е по-скоро взаимоизгодно сътрудничество, а не приятелство.
Няма как да има инвестиция, ако няма какво да инвестираш, нали?
Мисля, че единственото средство за инвестиция в приятелството е обичта, защото тя не търси своето си, а търси даде въпреки, че не получава. Колкото повече хора приемат и проумеят това, толкова по-чести срещи ще имаме с другите в точката на взаимността.