На концерт в зала “България” пее младата звезда на полския джаз Ага Зарян. Пет минути преди началото на концерта срещам моя преподавател от Софийския университет доцент А. Той е добре. Изглежда малко остарял (не съм го виждал 8-9 години). Казва, че е добре.
Той: „Всичко е добре, но има общ упадък на морала, на нравите... Нещата се влошават.”
Аз: „Така ли го усещате?”
Той: „А вие не го ли усещате така?”
Аз се чудя какво да му отговоря.
Той продължава: „Може и да не го усещате. Някои хора живеят като в капсула...”
Аз: „Е, не бих казал, че живея в капсула...”
Разговорът прекъсва, когато Ага Зарян излиза на сцената.
Музиката й е чудесна, гласът – силен и въздействащ.
Мисля си за хората, които живеят в капсула...
Този фрагмент ми напомни на Лапидариите на Капушчински. Полска школа!
ОтговорИзтриванеЧестно казано завиждам на хората в капсули! Бих искала и аз да мога да се изолирам като в капсула (поне от време на време). Така според мен човек би могъл да се съсредоточи върху важните (за него)неща в живота.
ОтговорИзтриване