Мигновено общество

Един приятел наскоро спомена в и-мейл, че ние всички живеем в instant society. Фразата ми хареса доста и реших да потърся нещо в Google – да видя какво ще излезе за фразата „мигновено общество”.

На първо място в световната търсачка се появи една проповед на преподобния Майкъл Д. Джордан.

Отецът пише:

Живеем в мигновено общество. Общество, което трябва да получава всичко по-бързо и по-бързо. Ако трябва да чакаш повече от 5 минути, това се смята за срам и унижение. Ресторанти за бързо хранене изникват на всеки ъгъл. Дори не можем да отделим време да влезем в ресторанта, де седнем и да поръчаме; трябва да можем да преминем покрай прозорчето и да си получим храната бързо. Не можем да чакаме на опашка в банката, затова имаме автомати, дето обслужват хората с незабавен достъп до техните пари по всяко време.

Изглежда не можем да чакаме да получим нещо. Просто изваждаш картата и ето на, мигновено го получаваш с парите от пластмаса, които ти позволяват да живееш над възможностите си и да получаваш неща, за които при нормална ситуация би трябвало да чакаш. Струва ни се, че пощенската доставка отнема много време, затова пращаме писма по факса мигновено. Информация на една ръка разстояние със скоростта на светлината. Дори видях преди два месеца една новина, че някои погребални агенции започват да строят прозорци за поклонение, така че да не се налага дори да слизаш от автомобила си да отдадеш почит към починал приятел или роднина. Представете си що за удобство и ефективност! Човек няма да си губи времето да се облича официално за посещение на погребалната зала, всъщност дори няма да губи време да слиза от колата и да говори с опечалените. Толкова е удобно просто да преминеш и да погледнеш през прозореца към приятеля или роднината, изложен във витрина като в някой мол.

По-нататък отец Майкъл Джордан пише:

Човечеството е обхванато от манията да пести време до степен, близка до пълен отказ от човешко достойнство.

Прииска ми се да ида само за един ден в Америка и да стисна ръката на мистър Джордан.

7 стъпала към понятието за журналистика

Би трябвало като увод към този текст да прочетете какво написа моят приятел Алекс Симов в своя блог. Аз реших като отговор да напиша няколко неща, които смятам, че отговарят на истината...

1.В професията журналистика няма истинска саморегулация в България;

2. Затова има малко на брой "журналисти" и много на брой "писачи";

3. Затова общественото мнение приема самата професия за не-престижна;

4. Журналистите ги бият, но това тревожи повече самите журналисти, отколкото публиката;

5. Аз съм разлиствал атласи по анатомия, но това не ме прави лекар. Всяка гимназистка у нас може да държи микрофона, защото е учила за журналистическите жанрове в някой СИП в 10 клас;

6. Липсва истинска конкуренция на пазара на журналистическия труд - затова липсва истинско качество;

7. Журналистическият труд е тежък, но за сметка на това ниско платен.

Моите най-интелигентни приятели си изкарват хляба с журналистика. Аз им пожелавам търпение.

10 заповеди за блогъри

Намерих случайно в интернет десетте заповеди на блогъра.

Списъкът с правилата е бил представен в Лондон на конференция на Евангелисткия алианс - организация, основана през 1846, която обединява много общонационални конфесии и представлява повече от един милион вярващи във Великобритания, съобщава The Daily Telegraph.

Ето самите заповеди:

1 Не поставяй блога над себе си;
2 Не превръщай блога в кумир;
3 Не злоупотребявай със своя ник, използвайки анонимността за съблазни;
4 Помни съботния ден, един ден от седмицата живей без блога;
5 Почитай другите блогъри повече от себе си и не придавай голямо значение на грешките им;
6 Не убивай чуждата чест, репутация и чувства;
7 Не прелюбодействай в интернет;
8 Не кради чуждо съдържание;
9 Не произнасяй лъжливи свидетелства по адрес на друг блогър;
10 Не пожелавай рейтинга на друг блогър. Бъди доволен от твоя собствен.

Градското население расте

София расте, но не старее. Не само София расте. Расте градското население в света изобщо. Списание BusinessWeek съобщава, че всеки ден населението в градовете се увеличава със 180 хил. души. Прогнозата е, че през 2050 г. градското население ще достигне 75 процента от световното население.

Това означава ли, че 25 процента от населението ще произвежда достатъчно храна за цялото световно население?

In Memoriam

Беше през март 2006 година. Посещавам една пътуваща изложба с български съкровища в президентския дворец в Рим. За първи път виждам маската на Терес. До мен стои една японка, дама на около 70 години. Гледа маската и мълчи. Обръща се с лека усмивка към мен: „Много интересно, много интересно. Колко е странна, асиметрична...” Тя допълва думите си с изразителни ръкомахания. Аз кимам и потвърждавам: „Да, интересна е. Наистина е асиметрична.” Японката ми казва, че идва за трети път да види изложбата и особено тази маска.

Не познавах професор Георги Китов, но той даде много на България.

Светла му памет.

Злото не спи

Прочитам едно мое „старо” стихотворение вероятно от 2001 г., а може би по-старо. Публикувах го преди 6 години в списание „Родна реч”. Хрумва ми мисълта, че е еднакво важно да имам отворени сетива за доброто и за злото. Злото не спи, изобщо не спи, всеки ден ме гледа с човешки очи, но аз се опитвам да го заобикалям. Това всекидневно упражнение е много важно, за да не се събуди циникът у мен.

* * *

Злото не спи
под камък
изобщо не спи
има си свои капризи
прищевки

ураганите на историята
помитат
диктатори и диктатури
окото на циклона
вижда всичко
черно-белите неща
все по-ясно чернеят

съвремието няма нужда
от скучни поети
а от добър фотограф

виж
внимателно виж
най-новата снимка
една клонирана овца
която страда от артрит

Моят филм на годината

Най-добрият филм, който гледах през 2008 г., е „Ритни камбаната с финес”. Оригиналното заглавие - „The Bucket List”.

Един критик казва за филма: „Истерично смешен и сгряващ сърцето.” Според мен филмът е повече „сгряващ сърцето”, отколкото смешен.

След този филм човек разбира, че диагнозата рак може да бъде обезкуражаваща и потискаща, но може да отключи положителни емоции и желание за радост във всеки оставащ миг. Точно заради това филмът е вдъхновяващ.

Този филм идва да ни каже, че животът е твърде кратък и затова трябва да пиеш най-вкусното кафе, да общуваш с най-близките хора и да изкачиш най-високия връх. За всеки човек списъкът на вълнуващите неща в живота е различен, но е важно да изпиташ щастие и да направиш хората с теб щастливи.

Джак Никълсън и Морган Фрийман са еднакво добри (макар и различни) в двете водещи роли. Мисля, че заслужават не само номинации за Оскар през март 2009 г. , ами направо да си отнесат по една статуетка вкъщи.

Този филм ми връща вярата, че Холивуд все още може да предложи нещо по-добро от онзи посредствен, но прехвален филм „Няма място за старите кучета”.

Полицейската държава

Хубаво е все пак, че има свобода на словото у нас. Научаваме, че за 2006 г. и 2007 г. Министерството на вътрешните работи е похарчило 94 850 000 лева за подслушване. На професионален език – за „специални разузнавателни средства”.

Един сайт написа, че тези близо 100 000 000 лева са 5 процента от бюджета на МВР.

Неефективно харчене на пари, събрани от моите и твоите данъци. Едва 3 процента от всички събрани доказателства със СРС-та влизат в употреба в съда. Значи едва 2 850 000 лева са били похарчени по полезен начин.

Сега се говори за промени в Закона за специалните разузнавателни средства. Вероятно ще се създаде междуведомствена комисия, която ще решава дали да се ползват такива средства... Това може да намали безумното харчене.

„Език на мъки, стонове вековни”

Преминавам набързо с дистанционното по каналите на телевизора. На един канал със скромни възможности, но смели претенции говори някаква дама и маха с ръка:

„Субектът, който инициира подписката, не акумулира доверие в себе си.”

Не разбрах веднага какво иска да каже жената. Озадачих се. Не може такова издевателство над езика... Дори най-сложната мисъл може да се предаде с по-прости думи. И на български език.

Discomgoogolation

В една хубава страна, Великобритания, един лекар стигна до заключението, че хората стават зависими от Интернет. Толкова свикват с нета, че им е неприятно и тежко, когато нямат достъп до него.

Психологът д-р Дейвид Люис съобщи, че биенето на сърцето и мозъчната дейност се променят при липса на връзка с интернет. Диагнозата е Discomgoogolation, скалъпена дума от discomfort и google…

Този доктор не казва нищо ново. Дори преди да се появи Интернет известният канадец Маршъл Маклуън написа, че медиите стават продължение на нашата нервна система. Той написа доста пророчески неща още през 1964 г., които после според мен се потвърдиха...

Според Люис 44 процента от всички британци изпитват дискомфорт, ако нямат връзка с Интернет. 27 процента от тях признават, че нивото им на стрес се покачва, ако са лишени по някаква причина от Мрежата.

Задръстване

Аз имам отговор за себе си на въпроса защо улиците на София са задръстени от коли, от спрели коли.

В Америка не мога да си представя пощенска служба или фризьорски салон, който да няма паркинг. В София е пълно с банки, офиси, ресторанти, библиотеки, университети, които нямат никакви паркинг-места. Никой не ги е предвидил. Архитектите са мислили за всичко друго, но не и за паркинг. Искам да ми покажете един жилищен блок, в който броят на апартаментите е равен на броя на гаражите. Една поща, която има паркинг... Не говоря за поща drive-through, където си пускаш писмото от отворения прозорец на автомобила...

В града от втората половина на 20 век паркингът е толкова важен, колкото паркът и детската площадка. Понеже нямаме паркинги, имаме блокирани тротоари и блокирани улици.

Питам: кой е виновен? Бомбата е заложена още преди 40-50 години от късогледите специалисти по градоустройство. Днес не е невъзможно частните предприемачи да направят подземни и надземни паркинги, но всеки иска бързо връщане на инвестицията. Ако направя подземен паркинг, инвестицията ми ще стане печеливша след 10 години. Ако направя блок и продам апартаментите по 1000 евро квадратния метър още сега, няма нужда да чакам 10 години за печалба... Държавата може да направи атрактивно строенето на паркинги, ако въведе данъчни облекчения за предприемача... Има решение, когато има желание.