Иде празникът на Светите братя Кирил и Методий – най-красивият български празник. Иска ми се да поднеса нещо благо на читателя – като кафе с бяло сладко – нещо от скрина на баба... Нещо забравено, изоставено, изпаднало от учебниците.
Елин Пелин ни дава образци на литература, които показват до какви висоти той лично е издигнал родния език само 15-20 години след Освобождението. Огромна част от хората са неграмотни, а тия, които четат, получават шедьоври. И все пак, тъжно, нали, едва 3.3% от българите в Княжеството са грамотни при първото преброяване на населението през 1880 г.
При това първо преброяване Русе има 6 000 души по-голямо население от София, по-големи от столицата са още Шумен и Варна.
В едно интервю или в едни бележки Елин Пелин разказва, че в началото на 20. век е било много „лесно“ да се стане писател, имало огромен глад за свежи хумористични творби от страна на българското учителство – постоянно се правели вечеринки, рецитали... Младите български литературни списания захранвали този глад.
Незаслужено забравена е "Пепел от цигарите ми" (1905). Младият Елин Пелин гребе с шепи от диалекта на шоплука, предлага проза, поезия и стихотворения в проза. Самото заглавие на книгата е блестящо - сякаш ни поднася нещо написано между другото. Ето само една творба от "Пепел от цигарите ми"... Една съвършена миниатюра.
------
Ред върби
Ред върби печални, неми,
на тях гарвани черни, големи.
Беше пролет… Тук на самота
две души доведе любовта.
Мила среща, сълзи и милувки,
клетва вечна, огнени целувки…
Сладки думи и обич, и щастие —
всичко листа спазиха с участие.
Като дойдат пак да си говорят
с радост листи всичко да повторят.
Със спомени да им сгреят блянът
да не би мечти им да увя’нат.
Цяло лято ги върби чакаха —
влюбени сърца се не върнаха…
Ред върби, печални, неми,
на тях гарвани черни, големи…
Ширно поле, тишина и сняг,
и самотен вранен грак…
---------------------------------------
