Жестоката история на арх. Петър Дограмаджиев

 

Хиляди врачани знаят, а още повече хиляди не знаят, че автор на красивата хижа, кацнала над града, е арх. Петър Дограмаджиев. Това е неговият малък по обем, но голям като естетическо внушение шедьовър, нещо невиждано по онова време в пълната с плетеници Враца.

Още когато е само проект, „Хижата“ (1926)  е показана на обществеността, буди възхищение и очакване за бърза реализация. Дядо ми Димитър Лъжов (1918-2005) разказваше,че като ученици са ги водили да поливат младите борчета, засадени на голия хълм. Той помнеше построяването на Хижата. 

 

Освен Туристическия дом (Хижата), арх. Дограмаджиев прави Ловния дом във Враца на ул. „Иванка Ботева“, Митрополитския дом във Враца, дом-паметник читалище „Просвета“ в Мездра, паметника на връх Околчица, посветен на Ботев и загиналите четници, църквата „Св. Георги“ в Мездра и мн. други.  

                                            храм "Св. Георги", Мездра

                                            Ловен дом, Враца

                                            вр. Околчица

                                            Читалище "Просвета" в гр. Мездра
 

Според кратка статия в Уикипедия архитектът е завършил висшето си образование във Виена; според публикация на групата „Български архитектурен модернизъм“ Дограмаджиев е завършил в Дармщад, Германия.

Дипломира се през 1924 година. След завръщането си в родния град Враца създава архитектурно бюро „Никола Новоселски – Петър Дограмаджиев“. Избран е за депутат в Двадесет и петото обикновено народно събрание. След преврата от 9.9.1944 г. е арестуван, изпратен е в софийския затвор, съден е от незаконния народен съд. Получава присъда доживотен строг тъмничен затвор. Годината на смъртта му не е известна. По време на процеса Дограмаджиев е на 53 години. Има жена Драга и две деца.

 В „последната си дума“, дадена писмено пред т.нар. народен съд, Петър Дограмаджиев пише:

„В 20-годишна техническа дейност покрих селищата на Врачанска област със стотици училища, общински домове, болници, здравни домове, хигиенични жилища и прочие проектирани и ръководени от мен. Не съм се занимавал с политика и станах народен представител по искане на съгражданите си, за да помогна за разрешаване стопански и благоустройствени задачи.“

                                            собственоръчно попълнена карта от арх. Дограмаджиев
 

Петър Дограмаджиев е сред най-бележитите врачани на XX век, уважаван от съвременниците си, неизвестен днес. Невинна жертва на комунистите, взели властта през 1944 година.

Поклон! 

Нищо не е забравено!

Остри думи от Урсула фон дер Лайен!

 

Дишай, не дишай! Еднакво гаден въздух в София и Пекин!

 

Пекин и София на 21 декември имат еднакво гадно качество на въздуха. E, малко по-зле в София, ама да не издребняваме. 

Пекин отчита по-добри стойности и по фините прахови частици РМ2.5, и по едрите РМ10!

Утешително по тъпия начин е, че в Токио дишат по-мръсен въздух от софиянци. Но пък има малка разлика в населението. 

Източник: Air Matters /app/

Протест в триъгълника на властта

Протестът на 1-ви декември. Някои кадри от събитието. 

Против бюджет 2026, против преяждането с власт и пари.

 

 

 

Прасето в триъгълника на властта – арт събитие на годината!

 

  

София, 2025 

Преди 14 години, когато творческият колектив Destructive Creation „дорисува“ паметника на съветската армия (МОЧА), та го направи да изглежда „в крак с времето“, говорих с един приятел художник. Той ми каза, че това е най-голямото събитие за цялата година в областта на изкуството в България. Съгласих се с него. 

 

София, 2011 

В наши дни е същото. Ето, едно прасе-касичка получи повече внимание от всички други арт събития през 2025 година. Едно прасе, прекрасно като творба на попкултурата и прекрасно като метафора, постигнала себе си преди всичко с откриване на ТОЧНОТО място и на ТОЧНИЯ момент!

Има и още нещо, което не се коментира, но е много важно. Ние сме свикнали карикатурата като жанр да бъде графика и рисунка, но не и скулптура. В този проект виждаме как скулптурата /попарт, наив/ влиза в територията на карикатурата по блестящ начин! Едно прасе, избягало сякаш от анимационен филм, идва в триъгълника на властта да изгрухти: „Спрете корупцията!“.

Поздравления за автора на прасето и за всички, които са помогнали тази инсталация да се осъществи!

Какви бяха най-първите лозунги на българската демокрация?

 

На 18 ноември 1989 г. в София се провежда първият митинг след 10 ноември, на който отиват свободни граждани, представители на клубове и неправителствени организации, представители на академичните среди, творци, дисиденти, дисиденти-уонаби, ченгета от ДС, журналисти и др. 

Малко хора знаят днес, че по време на митинга са направени „на място“ седем различни подписки:

- За многопартийна система

- За отстраняване на комунистическата партия от власт

- За свобода и права на турското население

- За въвеждане на вероучение в училище

- За връщане съдебната палата за съдопроизводство [тогава е исторически музей]

- За амнистия на всички политически затворници

- За връщане на Търновската конституция

Информацията вземам от една публикация, която се позовава на бюлетин от съществуващия тогава Научно-изследователски институт за младежта при ЦК на ДКМС ("Експрес информация "Независими" граждански обединения", Научно-изследователски институт за младежта при ЦК на ДКМС, с номер 34'90).

Учените от този институт най-съвестно са записали лозунгите, издигнати по време на митинга. Ако ги четем внимателно, виждаме, че няма общ знаменател на исканията, тъй като единственият важен фактор в тази ситуация е самият контекст – самият факт, че всякакви лозунги може да бъдат написани и манифестирани. Само по себе си това е огромно събитие в най-новата българска история.

Ето само част от лозунгите:

·         Осем дни свобода!

·         Всяка неделя - пленум!

·         Към реално преустройство с Петър Младенов!

·         Радваме се, гордеем се, вярваме!

·         Да не превръщаме преустройството в монолог, а в диалог!

·         Тревога! Те се приспособяват!

·         Ноември е като май!

·         Промените не са достатъчни, искаме още!

·         Амнистия за жертвите на тошизма!

·         Лоялност и жестоки репресии са несъвместими!

·         Незабавно и безусловно освобождаване на политическите затворници, премахване на репресивният апарат: червени барети, държавна сигурност, вътрешна войска, 80% съкращаване на МВР и МНО!

·         Освобождаване на политическите затворници!

·         Уволнен учител, семейството ми гладува.

·         Чиста околна среда за нашите деца.

·         Искаме чиста природа.

·         Гласност, кислород!

·         Екогласност - независимо екологично сдружение в България.

·         И самоковци сме за "Екогласност".

·         За чист въздух, вода и земя!

·         Край на полицейския произвол

·         Да махнем 50% от милицията,за да оправим икономиката.

 

Миш-маш от искания, всеки е написал каквото се сети. Ясно, много хора още мислят, че случката от 10 ноември е част от преустройството и че самото преустройство ще продължи. Реалността е друга. Социализмът не подлежи на ремонт, само на демонтиране.

Днес някои лозунги са потресаващо актуални – поне за мен. Всеки може да открие за себе си кои искания звучат така, сякаш са писани през 2025 година.

Затрупани от боклука!

 

фото Димитър Лъжов

Още в неделя привечер, 5 октомври, кофите в "Люлин" 7 са пълни. Боклук се търкаля и около тях. Въпреки призивите за разум в навечерието на кризата, местните жители нямат спирачки, глупостта няма почивен ден. Баш сега си изхвърлят старите мебели, старите клозетни чинии... старите саксии. Разум не търси. BTW клозетните чинии, старите мебели, старият паркет НЕ СА битов отпадък. 👽