Да притежаваш парченце история

Германците са по-умни от българите, това е ясно. Ако бяхме умни колкото германците, щяхме да направим малки стъкленици с камъчета от мавзолея на Г. Димитров и да ги продаваме. Не, не парченца от мумията, само от сградата. 

Германците продават вече 30 години парченца от стената, бутната на 9 ноември 1989 г. Днес едно малко късче с размери примерно 10х10 см върви средно по 15 долара в Ebay. Други търговци обаче търгуват по-малки парченца по 39 долара... Зависи кой ще клъвне.

За много колекционери е важно да притежават къс от историята на XX век. Самото бутане на стената не беше ли най-важното събитие изобщо в края на столетието? Впрочем обмислям да си взема парченце от Ebay – нещо под 20 долара и непременно със сертификат за автентичност.

60 години от откриването на музея “Гугенхайм” в Ню Йорк

Ако сте почитател на модерното изкуство, в музея “Гугенхайм” се чувствате като дете в сладкарница... Разбира се, самата сграда на ъгъла на Пето авеню и 89-а улица е също произведение на изкуството – емблема в творчеството на Фанк Лойд Райт и в архитектурата на XX век.

Този октомври се навършват 60 години от отктриването на музея...

В моята книга Сенки и полусенки има три фотографии, които донякъде успяват да предадат очарованието на сградата и връзката човек – сграда, усещането за пространство, моделирано по уникален начин. Самото проектиране отнема на Райт 15 години. Той умира 6 месеца преди откриването на музея.

* * *

Спомен за трагедията от 9/11

През лятото на 2016 г. за първи път посетих Ню Йорк – 15 години след трагедията  от 11 септември. Вече бе отворил врати музеят, изграден до мястото на падналите кули. Направих много снимки, от тях избрах и включих само няколко в моята първа книга „Сенки и полусенки“.  Днес откривам още интересни фотографии в архива си. Струва ми се, че от всички тях поне още две или три трябваше да намерят място в книгата... Днес гледам с други очи тези снимки. 

Последната колона. The Last Column. 

Първият естествено създаден от хората мемориал в памет на жертвите.  

Преместена от мястото на срутените кули едва на 30 май 2002 г. 

 

 Трагедията, видяна през очите на децата...

Rock the Opera – рок музика на световно ниво в Античния театър в Пловдив

 

Рок феновете в България получават още една изненада – на 7 септември в Пловдив ще могат да видят известното в цяла Европа шоу Rock the Opera. Да, без съмнение днес публиката до голяма степен е пренаситена от събития, очите всеки ден срещат афиши за нови и нови концерти, а истинските фенове очакват нещо истинско! Такова е именно шоуто Rock the Opera, създадено от немския диригент Фрийдеман Рийле. Роденият в Щутгарт музикант е обработил по неповторим начин класически рок хитове от Led Zeppelin, Deep Purple, Queen, Pink Floyd, AC/DC и Rolling Stones, като добавя към звука на електрическите китари виоли, контрабаси, тромпети, брас секция и всичко, което дава облик на един симфоничен оркестър. Затова шоуто остава незабравимо за щастливците, които са успели да го видят. Впрочем пловдивската изява е втора за диригента у нас – през декември миналата година той напълни до краен предел Зала 1 на НДК дни преди Коледа.

Сега – нова изненада! В концерта ще участват изпълнители от оркестъра на Пловдивската държавна опера, Пражката филхармония и една от най-емблематичните рок банди в България – АХАТ.

Разбира се, феновете ще чуят истински рок. Закачката в името е просто закачка – да разтърсим операта. Да, нека я разтърсим, но със 100-процентов рок!

Рийле е осъществил повече от 60 концерта с уникалния саунд, който предлага – в Милано, Палермо, Прага, Москва, Истанбул, Базел, Рейкявик, Франкфурт, Берлин, Загреб, Атина и много други. В известен смисъл шоуто в Пловдив ще бъде визуално близко до невероятния спектакъл в атинския Акропол – декорът е естествен, античен, романтичен... неповторим.

Феновете ще чуят парчета, които всеки може да запее – “We Are The Champions” на Queen, “Smoke On The Water” на Deep Purple, “Shine On You Crazy Diamond” на Pink Floyd и “With or Without You” на U2 и много други. 

Дори ако четем с критично око афиша за септември в европейската столица на културата, няма да преувеличим, ако кажем, че това е най-значимото есенно събитие на рок сцената... На античния мраморен подиум на 7 септември пловдивската публика ще има удоволствието да чуе Звезди Керемидчиев (АХАТ), Атанас Пенев (БТР), победителката от първия български “Мюзик Айдъл” – Невена Цонева, Маркета Пауличкова от Чехия и Леан Джарвис от Великобритания. Билетите се разпространяват в мрежата на Eventim.

Памет за жертвите от “Курск”

Успехът на минисериала “Чернобил” подразни много руснаци, а други казаха – защо го направиха чужденци, трябваше ние да си го направим.

На 11 август гледах в Дома на киното новия филм “Курск”, посветен на трагедията от 12 август 2000 г. Тогава във водите на Баренцово море потъна една атомна подводница, която се превърна в ковчег за екипажа си от 118 души. Делото за трагедията приключи през 2002 г., виновни нямаше. Посмъртно всички получиха ордени за храброст. Както обикновено, всичко бе обвито в секретност. 

Филмът “Курск” (Белгия/Люксембург) ни поднася блестяща игра от Матиас Шьонертс, Леа Седу, Колин Фърт и ветерана Макс фон Сюдоф. Моряците са показани като достойни и героични хора, попаднали в беда и лишени от адекватна и бърза помощ от собствената си държава. Отново ще чуем гласове: филмът е антируски. Да, той е антируски, доколкото показва, че амбициите на Русия да бъде военна супер сила са се разминавали (поне през 2000 г.) с реалното състояние.  Антируски е и поради това, че показва отсъствието на промяна въпреки края на комунизма: отново властта лъже, дава фалшива информация, отрича, крие се. (Авторите обаче са спестили някои неща вероятно за да не изглежда филмът съвсем като пропаганда срещу Русия – не казват, че Путин е бил президент и преди 19 години, нито че не е сметнал за нужно да прекъсне лятната си ваканция поради вестта за трагедията... )

Помня онзи август. Бях студент в Братислава. По новините даваха всеки ден репортажи за потъналата подводница. Беше ясно, че Русия тупа топката, за да не допусне “враговете” от NATO да се доближат до плавателния съд и да научат тайните им. Едва 24 часа след взривовете командването на флота съобщава за трагедията. Едва четири дни след нещастието са допуснати чуждестранни спасителни екипи с модерно оборудване. Имал ли е значение за някого животът на двадесет и тримата моряци, оцелели за кратко след взривовете?