През юли миналата година попаднах на един интересен текст от проф. Джефри Роузън. Авторът разказваше в статия за „Ню Йорк Таймс Мегъзин” историята на една учителка, пострадала от уж невинна своя снимка в един социален сайт.
Г-ца Стеси Снайдер, 25-годишна стажант-учителка, била уволнена от една гимназия само защото нейният директор открил на сайта My Space нейна снимка от Хелоуин в костюм на пират. Тя държала пластмасова чаша с надпис „Пияният пират”. Директорът я извикал и й обяснил, че снимката е „непрофесионална”... Работодателят я уволнил само броени дни преди нейното дипломиране и университетът й отказал присъждане на степен.
Г-ца Снайдер обжалвала в съда през 2008 г. и се позовала на Първата поправка, но съдията отсъдил, че уволнението е правилно.
Историята е истинска и вероятно твърде неприятна за Снайдер. Проф. Роузън отбелязва, че в началото на социалните сайтове е доминирала идеята, че всеки профил ще има някаква самостоятелност, тоест – идентичност вкъщи, идентичност на работа, идентичност в семейството, идентичност сред бившите съученици... Днес е вече невъзможно да се отделят тези профили... „В традиционните общества грешките на хората се виждат, но не е задължително да се записват, тъй че ограничението на човешката памет гарантира, че греховете ни са в крайна сметка забравени” – пише Роузън.
Други автори говорят за нуждата от „социално забравяне” (societal forgetting) - което би позволило при изтриване на някакви носители на информация да се постигне „прошка”. Истината е, че дори без СРС-та нашите близки, гаджета, приятели, работодатели могат да научат за нас много – включително неща, които не можем да скрием, но бихме искали...
Ние знаем, че в Интернет се натрупва голямо количество информация, което е извън наш контрол, но ни засяга. Голяма част от тази информация ние сами поставяме някъде. Интернет е благоприятна среда както за воайорите, така и за ексхибиционистите. Очевидно трябва да сме предпазливи при всеки постинг, като предпоставим, че всеки постинг е публичен. (Това е особено вярно в светлината на сайта Фейсбук, тъй като философията на Цукерберг досега е показала голяма склонност към споделяне на повече и повече и повече, без да се взема предвид волята на потребителя.)
Едно проучване на Microsoft показва, че 75 процента от специалистите по човешки ресурси са задължени от работодателите си да разследват кандидатите за работа онлайн. 70 процента от тези специалисти съобщават, че са отхвърляли кандидати поради информация, която са намерили онлайн.
Натрупването на всякаква информация на всякакви сайтове дава поле за нов бизнес – както например за фирмата
Reputation Defender (защитник на репутацията). Срещу заплащане фирмата звъни на отделни сайтове и иска да се заличи определена информация, която е вредна за клиента.
