Пазете се!

Братята на берлинския атентатор казаха, че той не бил религиозен, пиел алкохол. Всичко е било за прикритие. Пиел е с отвращение. Пиенето с мярка е признак за нормалност. Бъдете бдителни! Разобличавайте фалшивите любители на алкохола!

Вярната посока

"Я па тоя"

Из моя архив. 

Доньо Донев. Черен флумастер, хартия. Без дата.

Публикува се за първи път в блога.

Въпрос на приоритети

Ах, стига сте нападали Националната служба за охрана!
Не е важно, че не охраняват избрания нов президент, важно е, че пазят Меди Доган.
Абсурдите в нашата татковина нямат край.

Предсказана победа

Няма измама, няма лъжа.
Сериалът "Семейство Симпсън" е предрекъл дори победата на Доналд Тръмп, както и избухването на епидемия от Ебола и падането на кулите на 11 септември.

Сувенири

Чикаго, 17 юни 2016 г. Пред витрината на магазин за сувенири.

Още повече размисъл

 Изтощени от размисъл избиратели се зареждат с нови сили

Приятели, независимо дали мисленето в деня за размисъл е довело до някакъв резултат, помнете, че трябва да гласувате. Нужно е, понеже хиляди наши сънародници ще идат до урните без много размисъл – принудени от работодатели, дилъри на гласове и какви ли не други дейци на демокрацията.

Не забравяйте да гласувате и в референдума. Единствено статуквото има интерес и това допитване да се провали поради ниска активност. Вие самите нямате интерес да се провали, независимо че партийните централи направиха и невъзможното да обвият в мъгла референдума и да внушат, че е в ущърб на България.

Симптоми на затихващата мисъл

25 октомври 1960 г., Джон Кенеди на среща с избиратели

Няма как да имаме по-кратка кампания от тази, която ни предлагат в момента. За изборите говоря – президентските. Толкова е кратка, че чак е обидно за мислещите хора. За партиите, в опозиция или на власт, би било добре да е дори две седмици, а защо не пет дни. Причината не е да опазят от помия и компромати своите кандидати. Трудно им е да произведат смисъл, който да изпълни 30 дни.

Толкова апатия лъха от тази кампания, че дори Жорж не намери за нужно да си извади китарата, поне да изпее някоя песен.

А за някои е трудно да участват в 60-минутен дебат по телевизията. Знаете ли колко е трудно да запълните една минута телевизионно време, особено ако не сте заучили няколко евро-клишета? Не е като да печете кекс във фурната или да чакате майстора да смени маслото на колата. Пред камерата времето тече другояче.

Не харесвам глагола „олицетворявам”, написан в трето лице, единствено число – поне не в Конституцията. Като ученик започнах да го използвам в пети клас, когато другарката по литература ни учеше да пишем „преразказ по картина”. Художникът изобразил изгрева в еди-какъв си цвят – значи, ето, изгревът олицетворява победата на новия строй. Ако имаше някакво червено петно на картината, значи олицетворяваше пролятата кръв на героите. Все нещо олицетворяваше подвига на героите.

Надявам се този текст да олицетворява моя стремеж да откривам смисъл в привидно безсмисленото.

Понеже знам, че нацията ни е разединена, няма как някой да олицетворява несъществуващото единство. Този, който продава вестници за 420 лв. на месец, не вярва на онзи, който си резервира круиз до Аляска за пролетта на 2017 г. Мафията раздели нацията, но също и картелите, здравната каса, отсъстващото правосъдие, корумпираната полиция… И депутатското кюфте разедини нацията.

Кое е най-важното, за да тръгнеш по пътя към президентството? На първо място трябва да носиш съзнанието, че имаш мисия. Твърде силно прозира, ако ти липсва усещането за мисия, а си просто посочен от лидерите на някаква партия или от някакви другари с пари.

Да раздаваш ордени е лесно, трудно е да олицетворяваш.

Неизбежен

"Комунизмът е неизбежен!" Павилион за вестници и други потребни неща, 

Централна гара, София, 23.01.2012 г.

“Сенки и полусенки” – представяне на книгата във Враца

Книжарница „Приятели”, Враца, организира среща с автограф на 22 октомври, събота, от 17.00 часа.

Ще разкажа за това как се зароди идеята за книгата, как работих над нея, как избрах точно тези фотографии, а не други.

Истината е, че документалната фотография и в частност уличната фотография не е „продукт за масите”. Но също така е истина, че документалната фотография носи своя естетика и е привлекателна (макар и за малцина) именно поради отсъствието на режисура и нагласяване.

Читателите ще се убедят, че е възможно да се постигне естетика и без дигитална манипулация във „Фотошоп” или други подобни програми.

Готов съм да отговарям на всякакви въпроси.

Лъжовизми

Пътят към Диарбекир

България продължава да връща в Турция хора, които са преследвани там по политически причини. Българските медии научават за това от турските медии, и то с 48 ч. закъснение. Това, питам, част ли е от европейските ценности, които правителството ни дъвче като дъвка всеки ден? Нашият цивилизационен избор не е Брюксел, а Диарбекир.

Дебютна книга: “Сенки и полусенки”

За всички, които харесват жанра документална фотография, препоръчвам да видят моята дебютна книга “Сенки и полусенки”. От 11 октомври – в книжарници „Приятели” в цялата страна, а също и онлайн тук.

Станете приятели на “Сенки и полусенки” и във “Фейсбук”.

“Сенки и полусенки” представя улични фотографии от два емблематични американски града – Ню Йорк и Чикаго. Тези снимки са семпли, доколкото в тях няма режисура, поза и нагласяване, нито ефекти, добавени чрез дигитална манипулация. Документи за съвремието, за пулса на всеки град, представени умело със средствата на класическата черно-бяла фотография. В тях има някаква поетичност, но това е поезия на делничното и обичайното, което откриваме в забързания ритъм под небостъргачите. Тези фотографии разкриват един свят, който ни привлича с динамизъм, амбиция, решимост и воля за успех.

Ако изборите бяха днес

Едно проучване, публикувано в медиите, показва еднакви проценти подкрепа за Орешарски и за Митьо Пищова. Без съмнение това е комплимент за Митьо, който тръгва от нулата и няма нито един ден във властта или в политиката. А за Орешарски не знам какво да кажа. Някои хора нямат връзка с реалността.

Честит Международен ден на преводача!

Нашият голям поет и преводач Атанас Далчев искрено казва какво мисли за преводаческия труд в едно писмо до Петър Алипиев. Датата е 3 октомври 1970 г.

 

Цитирам тези думи, защото показват колко малко са се променили нещата днес, като говорим за преводи на художествена литература:

„Знай, мили, че от превода няма никаква прокопсия. Работиш пет-шест месеца, а от хонорара не можеш да проживееш и два. Остави, че хонорарът е извънредно нисък, но от него ти вземат данък, плащаш писането на машинописката - два пъти, 2 на сто за Писателския съюз, едно и половина за самооблагане, общо данък 20%; прибави две преписвания на машинопис 25%, получаваш на ръка половината.

Ето оня ден трябваше да получа 300 лв., а ми дадоха 238. Как ти се струва. Но какво да правя? Романи не мога да пиша. Стиховете, и да мога да ги пиша, не ми носят пари, а само огорчения.”

По това време Далчев е на 66 години. Подписва писмата си с „бай Атанас”. Мъдър човек.

Тук проспах младините си

Не може да не сте виждали този надпис, издълбан с пергел върху чин в прогимназията. Аз поне съм го виждал. Не проспах младините си нито в прогимназията, нито в гимназията.

И в университета не спях.

Помня, че в кабинета на покойния вече професор Марко Семов съм влизал само веднъж – за изпит. Широка хартиена лента минаваше над вратата и преливаше върху другата стена. На нея надпис: „Студентът не е съд, който да се напълни, а факел, който да се запали!”

Хубаво, че някои от моите най-добри професори ни напуснаха, преди да видят падението на висшето образование. Не заслужаваха този ужас.

Днес е достатъчно да имаш тройки от матурите, за да те приемат право в Софийския университет. Каква храчка върху паметта на братята Евлоги и Христо Георгиеви! Можеше да си оставят шестте милиона златни лева в швейцарска банка, ама не, та не – дарили ги за университет! Понеже наближава честването на народните будители... Нали откривате иронията: тройкаджии ще държат слова на признателност и ще величаят онези, които са им постлали килимчето към дипломата за „висшо”.

Освещаване на статуите на Евлоги и Христо Георгиеви през 1934 година. Присъстват 

Н. В. Борис III и царица Йоанна. Фото: pylnoshtastie.com

Системата на държавната поръчка е порочна донемайкъде. Изкуствено надути бройки, за да може една плеяда от професори и доценти да яде на хранилка завинаги. Ясно е, че зрелостници няма, но бройките са си същите. В Софийския университет след четвърто класиране остават 600 свободни места!

Къде е проспала младините си Кунева, къде спи и днес, та не вижда какъв кошмар е така нареченото висше образование? Да, някои медии пишат по въпроса, но не съм чул и едно изречение от Министерството на образованието. Вие случайно да знаете какво мисли министърът за раздутата държавна поръчка? Още по-лошо е, че няма бунт в академичната общност, защото професорите си пазят местенцата и всъщност им е все едно какви магарета ще им докарат в залата, стига заплатата да върви. Ако имаха дори остатъци от достойнство и чувство за историческа мисия, самите ректори биха възроптали срещу порочната система. Но... парица е царица.

Какво е решението? Първо, да се свие драстично броят на студентите по държавна поръчка, така че да е пропорционален на броя зрелостници. Второ, не е нужно всеки университет да поддържа всички специалности. Едни университети ще са силни в областта на филологиите, други – в химията и физиката, трети – в информатиката. Сега можете да учите право и в Полски Тръмбеш, защото това беше позволено от най-високо място. Тъй като духът от бутилката е изпуснат, не съм оптимист за близкото бъдеще. Лесно откриваха “филиали” и факултети повече от 20 години, сега ще си ги бранят с нокти и зъби.

Плюнки за Дьо Кабан на изпроводяк

Висота на публицистичната мисъл във в-к "Труд"

Посланик Дьо Кабан получи последните три дни толкова плюнки върху името си, колкото за целия мандат дотук общо.

Подразни мафията за последно. Вярно, разбира, че нещата ще си останат така, ама поне да си каже. Поне да си направи гаргара за последен път с онези, които се грижат за просперитета на организираната престъпност, за бездействието на полицията и съучастието на съда.

Гнилите ябълки в правосъдието вече вонят от загниване, но нищо не се променя.

Флагманът на бизнесмена Пеевски – вестник „Телеграф” – излезе с разбиващо заглавие на 15 септември: „Мосю Кабан сви 500 000 евро от Лувъра”. Според агента на ДС Божидар Димитров французинът е откраднал парите, които били събрани от дарения за реставрацията на музейни експонати.

Новината, основана върху инсинуация, намира място и във в-к „Труд”. Вестникът на Петьо Блъсков е впрегнал още повече пера да пишат против френския дипломат. На последна страница възбудена журналистка е решила да оплюе бившия посланик по всички точки, които са й хрумнали, дори с просташки подигравки към името му. Дьо Кабан, казва домораслата лингвистка, идвало от „колиба”, демек – егати благородника, от колибите е дошъл, па дава акъл тук. Разбира се, не пропускат да ни кажат, че той ще отиде да работи в Буркина Фасо – несъмнено като наказание за „провала” му в България.

С какви кръгове и господари на деня е свързан Блъсков, че е надминал по размера на храчките и брилянтния Пеевски?

Това сме ние. И на пътя е така, и на тротоара, и на опашката в магазина: „Ти ли ще ми кажеш на мене, бе?!” Но тук става дума за друго. Твърде висока е трибуната на посланика и твърде остри бяха стрелите му. И прецизно насочени отгоре на всичко! На Дьо Кабан хич не му пукаше дали някой ще му окачи „Стара планина” за довиждане. На онези, на които им пука, не им чуваме гласовете. Ние обичаме чужденците да показват куртоазия, гарнирана с лицемерие, а за един посланик това е задължително. Най-много да кажат, че българките са най-красивите жени, както и шопската салата е най-вкусната салата на света.

Да не бъдем наивни. И други посланици виждат същото, което и французина, но те го пишат скришом в грамите до своите столици, а пред медиите тук се усмихват. В Уикилийкс през 2011 г. на бял свят излезе какво е писал посланик Байърли за Борисов, макар че иначе си мълчеше. Това очакваха властимащите и от Дьо Кабан, ама се оказа, че не е от мълчаливите. И още нещо: каквито и особености на характера да се крият зад охотното говорене и „поучаване”, със сигурност всички изявления са били предварително одобрени от Париж. Ако не са били одобрени, щяха да секнат след първото по-остро изказване. В дипломацията на по-зрелите демокрации не допускат самодейност.

Впрочем, отрича ли някой, че метафората на французина е вярна? Нашите гнили ябълки овоняха не само родината, а цяла Европа. Такава воня, че получавам позиви за повръщане.

Мантрата „жена от Източна Европа”

 

Голям шум се вдига покрай факта, че шансовете на Бокова за шеф на ООН се изпаряват. Още по-голям шум ще се вдигне, ако нейната кандидатура бъде заменена с тази на Кристалина Георгиева.

Вероятно е жестоко за всяка жена да понесе удара и шока от вестта, че е нежелана. А дали Бокова е мислила някога, че нейната биография ще й отключи вратите към кабинета на генералния секретар?

На нас, българите, ни проглушиха ушите с мантрата, че има желания и настроения следващият генсек да е „жена от Източна Европа”. Съчинено, скалъпено, прозрачно. Няма такова изискване. Няма такива настроения.

Нека да не си правим илюзии – кой ще позволи на стола на генералния секретар да седне дама, получила диплома за висше образование в Москва. Това Америка няма да го преглътне, тоест няма да го допусне. Любопитно би било да видим грамите, които посолството в София изпраща до Вашингтон.

Цялата мантра „жена от Източна Европа” няма източник. Откъде тръгна това? Кой го изплю за първи път? Нашите медии. (Сигурен съм, че някога Ванга е казала: Най-отпред на ООН-то ке седне жена от България! Ке носи огърлица от перли!)

Разбира се, неприятно е да го кажем, но какъв сигнал ще излъчи правителството, ако през януари е подкрепило Бокова, а сега каже: грешка беше?

Цялото чудо с номинирането и оттеглянето е игра „иди ми – дойди ми”, смешна и тъжна в същото време.

Георгиева отново ще заяви, че няма да участва в играта, защото поне има усещане за реалност.

Както казваше навремето неподражаемият Жорж Ганчев: No pasaran!

Край Дунава

* * *

БНТ – отличен в час по мълчание!

 

Нали не се съмнявате, че БНТ е преди всичко Държавна и много малко Обществена? Ако сте имали илюзии относно превеса на второто, помислете пак.

Днес, 17 юли, БНТ ненадейно отмени прожекцията на „Операция Валкирия”.  Филмът разказва за подвига на Клаус фон Щауфенберг – офицерът, направил смел, но неуспешен опит да свали Хитлер от власт през 1944 г.

Наместо шедьовъра на Брайън Сингер от 2008 г. БНТ ни показва филма „Гражданско дело” с Джон Траволта. (Няма нужда от обяснения! Сещайте се!) 

Днес БНТ се намира на нивото от 1997 г., когато Райдовски се обаждаше да нареди новините... 

Ако мислите, че внезапната смяна е случайна, помислете пак. Изминали са само два дни от неуспешния опит за преврат срещу Ердоган. БНТ е получила указания да внимава в картинката. (Или ги тресе яка автоцензура.) В такива дни отново се появява силата на Езоповия език – не се иска висок интелект да направиш паралел между един неуспешен опит за преврат с друг подобен. Страх лозе пази!

БНТ за пореден път получи отличен в час по мълчание! Браво на БНТ и на цялото и ръководство!

Памет

Жена снима цветя, поставени върху мемориала, посветен на тратедията от 11 септември. 

Ню Йорк, 4 юни 2016 г.

Сладки сънища

Магазин за  красиви декоративни предмети на бул. "Васил Левски", София, предлага интересни възглавници за сладки сънища.

Относно понятието за дълг

Решението за задължителното гласуване е мотивирано с това, че то е граждански дълг на всеки от нас. Но ваш граждански дълг е също да вдигнете бабата, когато се подхлъзне на леда и падне. Да почнете да гасите с пожарогасител автомобил, който гори на пътя. Да пуснете водата в градската тоалетна, след като я използвате. Вервайте ми, граждански дълг е и да не гласувате за хора, които очевидно са с IQ много по-ниско от вашето.

Няма светлина в тъмната стаичка

Възможно ли е да поправяш едно нещо отново и отново, и всеки път да става по-скапано? Възможно е, ако се нарича Изборен кодекс. Приеха го през 2011 г., за три години го поправиха пет пъти. Задава и се и шеста ревизия.

Последните предвидени поправки не показват нищо друго освен стремително падение на правната мисъл в Народното събрание.

За задължителното гласуване

Е, няма да има глоби, няма да има и томбола с награди за участниците... Комичното предложение за лотарията щеше да буди смях, ако беше излязло от някое ТВ-шоу, но за съжаление бе родено в парламента... Който не гласува, го изтриват от избирателния списък. Така на отвратените от системата се гарантира, че ще могат многократно и в бъдеще да упражнят правото си да не гласуват за ония, които са ги отвратили. От това отвратителните не губят нищо.

Това решение вероятно е изцяло положително в дългосрочен план. Само така от списъците ще отпаднат мъртвите души. Това е втори опит за 25 години да се премахнат несъществуващите избиратели – емигранти и починали.

Първият опит беше направен на хартия през 2013 г. – в член 56 на Изборния кодекс бе предвидено заличаване на имената на онези, които са заминали извън България не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии. „Заличаването става по заявление на напусналите страната или служебно по данни, предоставени от Министерството на вътрешните работи.” (Данните се предоставят от МВР на Главна дирекция ГРАО.) Самият съюз „или” събужда моя скептицизъм. Или ти, емигрантът, ще съобщиш в общината, като тръгваш за чужбина, или МВР ще те докладва... Тъй като хората не се докладват сами, грижата пада върху вътрешното министерство. Не съм прочел нито една статия по въпроса дали това въобще работи – защото, боя се, не работи. Стотици хиляди избягаха от България много преди тази поправка, така че няма как да попаднат в каквато и да било база-данни на МВР, още повече ако се връщат в България само чрез скайп.

За допълнителното квадратче

Едно допълнително квадратче ще се появи в бюлетината. То ще се казва „Не подкрепям никого”. Някои журналисти нарекоха това „една от малкото положителни промени” в Изборния кодекс. Това само имитира промяна. Разбира се, отвратеният избирател може да иде да гласува, обаче да напише с химикалка някоя балканска псувня върху белия лист. Може да задраска цялата бюлетина. Формално е гласувал, а на практика не е подкрепил никого. Законодателят обаче е решил, че двете форми на бунт ще се отличават по начина на броене. Ако използвате само квадратчето, бюлетината е действителна, па макар и куха. Ако си напишете посланието или нарисувате картинка, гласът е недействителен. Ти избираш!

За социологията...

и има ли тя въобще почва у нас?

Народните представители се страхуват от социологическите проучвания – те ще са забранени за целия срок на кампанията, не само в т.нар. „ден за размисъл”. Не вярвах, че ще го кажа, обаче това ще доведе до всякакви комични последици и кампанията само ще спечели от забраната. Подкрепям я! Така още повече медии ще се почувстват предизвикани да надскочат глупостта, като ни говорят за отбор „Черешка”, отбор „Малинка” и т.н. Пак остава рискът някоя агенция да рече, че партия „Х” ще вземе 40 процента от гласовете, па тя да спечели примерно с 99 процента. Шок и ужас.

Ако вярвах в еволюцията на правната мисъл у нас, щях да очаквам от това Народно събрание да отмени и рудиментарния остатък от ХIХ век, наречен „ден за размисъл”. Кампанията е състезание, води се от началото до края. Сега на всичко отгоре и тя се съкращава – от месец на три седмици. Подбудите? Благородни. Да се харчат по-малко пари, разбира се.

Никой не говори днес за разликата в допустимото финансиране на предизборна кампания. Какво ще кажете: при кампания за избиране на народни представители партиите и коалициите имат лимит от 4 000 000 лв. за всички дейности, а инициативните комитети – 200 000 лева. Вече никой (от опозицията поне!) не поставя въпроса за образователен ценз при активното избирателно право. Най-последователен в това отношение е юристът проф. Огнян Герджиков. Те вероятно затова спряха да го търсят за интервюта.

Ролята на качествената опозиция е не да пречи на управляващите да управляват, а да се опитва да промени дневния ред на обществото според някакъв набор от ценности.

Както писах преди седмица, ние нямаме днес политици от ранга на д-р Петър Дертлиев. Имаме в изобилие „кадри” от мащаба на Гошо Тъпото и Лъчо Мозъка... Калинка до калинка.

И накрая, като перифразирам вожда Йосиф Сталин, ще уточня: не е важно колко ти е добър кодексът, важно е кой брои бюлетините!

Конно състезание в Хайредин

Днес в с. Хайредин, област Враца,  се състоя традиционното конно състезание на стадион „Огоста”. Участваха състезатели и коне от Хайредин, Кнежа, Бутан, Плевен и др.

В допълнение - скара-бира, казанлъшки понички и фолк музика за народа. 

Думи за д-р Дертлиев

Днес се навършиха 100 години от рождението на д-р Петър Дертлиев.

Направих си един експеримент. Прегледах няколко вестника да видя дали някой се е сетил да напише пет думи за големия политик, патриот и демократ. Разлистих левия „Дума”, „Стандарт”, „24 часа, „Сега”, че дори и вестниците на Пеевски „Телеграф” и „Монитор”. Никой не беше споменал тази годишнина. Не се бе сетил нито един редактор.

Сайтът „Пик” съобщи: “В Народното събрание отбелязаха 100 г. от рождението на д-р Петър Дертлиев”. Имало все пак изказване от трибуната, напомняне за великия българин.  

Спомням си кога го видях за първи път „на живо”. Доцент Елиезер Алфандари покани мен и още двама студенти от Журналистическия факултет да присъстваме на един българо-германски форум в хотел „Кемпински”. Сякаш беше 1997 година, ако паметта не ме лъже. Д-р Дертлиев бе сред официалните гости. Качи се на трибуната. Излъчваше младежка енергия въпреки сивите коси. Говореше уверено, с ясна мисъл, с логични преходи от една тема към друга. Направи преглед на ситуацията в България. Помня едно изречение, което се вряза в паметта ми: „На дълъг път се тръгва с малки крачки.”

Дотогава познавах личността на д-р Дертлиев само от медиите. Целият преход към демокрация от началото на 90-те години нямаше да бъде това, което е, без него. Беше идеалист. Дори когато го плюеха, не губеше ентусиазма си. Не носеше у себе си омраза към тези, които го бяха пратили в концлагера „Росица”. Нямаше жажда за мъст. Излъчваше някаква библейска мъдрост. Дори опонентите му признаваха дарбата на първокласен оратор. Но той не боравеше с 20 предварително заучени фрази от наръчника „Как да усвоим жаргона на Брюксел за седмица”…

Ако днес не се говори за личността на д-р Дертлиев, вероятно е затова, защото много хора се чувстват неловко в сянката на великани.

След още 25 години ще има историци, които ще посмеят да напишат честни книги за началото на демокрацията. Няма как да не се поровят в интервютата на д-р Дертлиев, за да открият откровения „от кухнята” като например това, публикувано във в-к „Култура” през 1991 г.:

„Знаех, че ще има инфлация, знаех, че ще има безработица, но г-н Луджев твърдеше: "Имаме комплект от мерки, но не ги казваме, за да не ги вземат комунистите. Еди-кога си ще започне подобряването..." И оттам почва трагедията. Костов влезе в парламента случайно поради смъртта на един от кандидатите от Пловдив. Просто ние не знаехме кой идва при нас.

Второ - повече или по-малко започна "внасяне" на идеи отвън. И по-специално от Америка. Няма защо да го крием. Това е "внос" от най-десните кръгове в Америка. Когато кажем на някой в Европа, че поддръжник на "Подкрепа" са транспортните работници в Америка, на тях им е ясно. А който плаща музиката, той я поръчва. У нас няма икономическа база за много от тези идеи, те са нелогични и абсурдни. Костов, който беше се заканил да не прави нищо социално, сега го прави, но го прави под натиска на събитията, не по убеждение, половинчато.”

Д-р Дертлиев не вярваше, че БСП се е променила, само защото си е сменила името. Говореше открито срещу комунистите. Заедно с д-р Атанас Москов възстанови любимата си партия, но му отмъстиха, като успяха набързо да я разбият. Тя се разпадна на практика около 1999-2000 г. чрез “вътрешни борби”… Вярвам, че това стана не без помощта на БСП. Не се сбъдна мечтата му. (Пак през 1991 г. той казва: “За мен най-хубавото ще е партията да стъпи на крака, да дойде един млад човек, да го благословя и да се успокоя за бъдещето на партията.”)

Днес нямаме нито един политик от ранга на д-р Дертлиев. В последното си интервю той ни каза:

„Не всички в политиката са мръсници: Втълпяват ни, че са нужни млади и неомърсени хора. Какво значи невинни? Няма невинност, която не е поискана. Невин­ност е тази, която е поискана и е отказала да се омърси. Нужни са не млади, а хора, които са имали възможност да се омърсят, но не са го сторили. На 19 г. ми предложи­ха да стана пълномощен министър и професор. Аз оти­дох в затвора. Аз и хиляди мои другари доказахме, че сме невинни. Там е изборът.”

Добрата новина

 Добрата новина.

От страницата за хуморески на в. "Банкер".

Честит Първи април!

Някои приятели знаят, че колекционирам карикатури... Изрязвам от вестниците... Събирам... Имам няколко от Доньо Донев - оригинали... Честит 1 април!