Лъжовизми

 

Усещане за спешност

 

Карикатурата е създадена преди няколко години, 

далеч преди началото на войната в Украйна.

Машина на времето: Как Артур Шик видя Англия и САЩ като безпомощни наблюдатели

"Мечтанието на един луд"

 

"Геополитика, 1941"

В рубриката „Машина на времето“ предлагаме две карикатури от един талантлив художник и карикатурист – Артур Шик.

Шик е полски евреин, роден през 1894 в Лодз, умира през 1951 г. в САЩ.

Артур Шик рисува много карикатури, свързани със събитията от Втората световна война. Получава ласкави оценки за работата си като художник и карикатурист. Негови рисунки намират място на корицата на сп. „Тайм“. Илюстрира книги. Приятел е с Елеонор Рузвелт, първата дама, която сравнява работата му с битката на войниците на фронта. Когато рисува неин портрет, той го подписва с думите “Arthur Szyk, soldier in art.“ /Артур Шик, войник в изкуството./

В двете карикатури, които предлагаме днес, обръщаме внимание на образа на немския диктатор Хитлер, изобразен с антураж от генерали, които напомнят за шутове. Но в същото време виждаме и в двете карикатури особената позиция, която Шик дава на Чичо Сам и на английския лорд - символ на свободния свят. В първата сцена /"Мечтанието на един луд"/ те са оковани и молят за милост. Втората сцена показва диктаторите Хитлер, Сталин и Мусолини, които си разпределят парчета от световната карта. Тук Чичо Сам и лордът са просто наблюдатели, недоволни, намръщени, но безпомощни. Техните фигури са представени на зрителя дори визуално по-безплътни, изпълнени с леки движения на молива, поставени в друго пространство или извън пространството.

И двете карикатури са от 1941 г., преди Пърл Харбър.

Кратки извадки из дневника на посланик Митрофанова

 

фотоколаж - една българска медия, 1 февруари 2022

28 февр.

Мило дневниче, Президентът ми нареди да изчакам нови указания. Вярва, че Радев няма да отмени тържествата за 3 март. Докладвам за напрежение в обществото. Но за нас има поддержка поне 70 процента!

1 март.

От Москва ми изпратиха три различни речи. Не аз да ги чета, да ги дам на Радев, да има избор. Писал ги лично Песков. Ана превежда небрежно, додох ги на Людмила. Радев да си ги има на български.

Докладваха ми, че името ми било замесено в скандал по Нова тв рано сутринта. Добре че там бил Андрей Райчев да ме защити! Ах, Андрюша, каква си ми катюша!

Жал ми е, че махат С.Я. ... Радев ми казва, че не зависело от него. Опитал се да го спаси. Уредил го на поста, ама С. сам си ритнал стола с приказките по телевизора. Радев ми казва, че на С. Я. възлага нов проект. Възразявам. Казвам му не, не е добра идея, ще отлее гласове от Възраждане!

2 март.

Спах зле. Сънувах кошмари. Напада ме някакъв паша със сабя, паша на бял кон. В далечината – огън. Преследва ме шум от нещо.

Следобед – на чай с наши бизснесмени. Скука. В. Г. има глупостта да ме пита какво се случва с рублата. Не съм готова да отговоря.

Болгаря спира руските телевизии. И това ми било демокрация! Да, нарекох ги евроантлантически подлоги! Не ми пука. Може пък да ме експулсират, ще си гледам кефа в Москва. От Кремъл ми пишат – Метрофанова, отказвай всякакви интервюта. Ха, то не че ме кани някой.

Следобед два часа избирах с кое костюмче да ида на коктейла на Радев.

Спешно ми казаха да ида да поднеса цветя днес на Шипка, утре щяло да има агитка от Възраждане, ще замерят премиера със снежни топки. Колко хубаво се получи – докато ме търсили да давам обяснения за шпионския скандал, аз съм била с венец на Шипка! Това се казва timing!

Костюмчето в розово ми е отесняло.

3 март.

Церемонията при Паметника на незнайния воин бе по-кратка от друг път, само 15 минути. Помолих Радев да съкрати речта само до 7 минути. Той ми каза, че се отказва от реч. По телевизора гледах тържеството от Шипка. Възраждане се справиха добре. Оправдаха си хонорара. Другия път ще им раздадем още знамена.

Розовото костюмче остана да виси на закачалката. Облякох червеното. На приема в президенството не дойдоха само 14 посланици, все от натовски страни. Заформих групичка – моя милост, негово превъзходителство посланика на Беларус и Радев. Бъбрихме си. Имаше тонове евтино шампанско, купено от Лидъл, а синьото сирене беше позастояло.  На 4 очи - казвам на Р -  какви са тия приказки против „войната“? Той: спокойно, ние с теб си знаем, че Крим е руски, за пред телевизиите трябва да се говори друго.

Кирил Петков се правеше, че не ме познава. Херо му е дала указания да стои настрани. Тя дойде на приема, но остана само 30 минути. Огърлицата от фалшиви перли не отиваше на тоалета й.

Посланикът на така наречената Украйна не се появи, проучили са дали аз ще присъствам.

4 март.

10 часа. От онова фалшиво шампанско още ме боли глава. Мило дневниче, в Кремъл нищо под 100 евро бутилката не се сервира! Ах, спомени...

Следобед – звънят ми от Кремъл. Как бил минал празникът. Казвам им общи приказки, наблягам на освиркването... Представяте ли си, 100 души от Възраждане свършиха работа за 10 000! Дано с акции като тази другия път да прескочат 4 процента.

По-добре си ми беше в ЮНЕСКО. От всички страни на планетата точно в България ли намери да ме прати Володя? Не съм коя да е.

6 март.

Неделя. Скучно ми е. Чакам с нетърпение Девети септември!

Машина на времето - как Западът виждаше Сталин през 1952 година

"Боядисване на Великденски яйца"

Карикатура: Edwin Marcus

Публикувана на 11 април 1952 г.

 ----------------------------------

От днес в нашия скромен блог въвеждаме редовна рубрика "Машина на времето". В нея ще търсим паралел между нашето съвремие и близкото минало. А също и между нашето съвремие и близкото бъдеще. 

 

 

Въпросите са повече от отговорите, но някои истини са лесни за дефиниране

Никита Хрушчов с Първата дама на САЩ - Жаклин Кенеди

Философите знаят, че има няколко важни въпроса, за които няма лесен отговор и няма един-единствен отговор. Кой съм аз? Какво е човекът? Защо сме живи?

Има дни, в които научавате много неща за себе си, за света и за хората около вас. Представете си всичките си приятели на една обща снимка – един пие вино, друг – водка, трети не обича баница, четвърти излиза само с блондинки, пети не обича да гледа хората в очите, когато говори. Ако ги разпитате как възпитават децата си, ще ви рекат – най-важното, възпитавам ги да бъдат добри хора, да различават добро от зло.

Ама така ли е?

Още Платон казва, че докато има хора, винаги ще има войни. Никой не е успял да го опровергае досега, но няма майка, която да каже на сина си – иди на война!

Наблюдавате ли стените на приятелите си във Фейсбук? Наблюдавайте ги просто с експериментална цел. След нападението над Украйна стените закипяха. Не всички. В общата ситуация, въз основа на действието, виждам три модела на поведение: /1/ Путин има причини, беше принуден да нападне, каква държава е Украйна; /2/ Путин е агресор, нападна суверенна държава и /3/Войната е зло, нека има мир.

Първите два типа – ясни са, не е нужно да се говори твърде много по тях. Третият тип са херувимите. Харесват Путин, но не върви да го декларират, сякаш е тайна, която пазиш за себе си. Сякаш имаш по шест пръста на стъпалата и риеш с крака в пясъка, та да не се вижда. На пръв поглед – пацифизъм. Нали имате такива познати – за първите пет дни на войната са сложили на стената си само един бял гълъб с маслинова клонка в клюнчето.

Впрочем Пабло Пикасо много обичаше да рисува гълъби, рисуваше ги дори върху чинии и гърнета. А Андрей Николов правеше предимно лъвове – това се търсеше в младата българска държава. Днес никой скулптор не прави лъвове.

Но да се върна на херувимите.

Трогателно е да си против войната. Не на войната! Войната е зло! Но тя не е зло като градушката, която идва от небето и убива всяко стебло. Войната е зло, което винаги има видимо начало. Аз помня добре студената война, макар че бях дете. В пионерския отряд имахме „завеждащ политинформационно бюро“, той трябваше да чете „Работническо дело“ и да избира най-важното, та да го представя накратко по време на часа на класния. Разбира се, задачата с четенето и събирането на изрезки се падаше на някой татко...

Обикновено – акцент върху международното положение. Войнолюбецът Рейган все нещо искаше да напада света с ядрени ракети. Защо ли не нападна? Може би защото е бил актьор, не истински държавник. Впрочем и СССР не използва ядрени ракети. А СССР преди Горбачов се управляваше от слабо образовани старци. Хрушчов имал завършен 4-и клас. Не обичал да пише, защото правел грешки. Не бе твърде образован и Брежнев. В онези години да си герой от войната бе по-важно от това да имаш диплома. Именно участието във войната и прясната рана от спомена за убитите не позволи на диктаторите да натиснат червеното копче.

Защо не се стигна до война при Кубинската криза? За Хрушчов говорим. Излиза, че е по-важно да си нормален, отколкото високообразован или велик оратор. Няма ли Путин някой в обкръжението си, който да му каже: Вова, не се напъвай, теб няма да те сложат в мавзолея!

Днес жънем плодовете от фалшифицираната история, която се учеше през соца. Никой не е направил анкета с научна стойност, за да се види реалното състояние на историческото знание в България. Аз съм убеден, че 90 процента от българите не знаят, че Германия и СССР едновременно нападат Полша през 1939 г. (с 13 дни разлика), в училище до 1990 г. любимата съветска страна се изучаваше само като освободителка.

У нас като цяло има объркване на понятията – кой е демократ, кой е диктатор, кой е доносник на ДС и кой е жертва на доносите... Помислете за една минута – общинският съвет на гр. Бяла Слатина, в който е родена голямата поетеса Блага Димитрова, реши да именува централния площад на Цола Драгойчева. Баба Цола, която най-силно от целия ЦК на БКП милееше България да стане 16-а република на СССР.

Скъпи автори на учебници, преподаването на фалшифицирана история винаги се връща като бумеранг.