сряда, 29 септември 2010 г.

Признание… само зад граница

Не само че не обвинявам Димитър Бербатов за ясното и твърдо решение да не се връща в националния отбор, но ми става дори по-симпатичен. Все пак трябва да уважаваме хората, които имат чувство за собствено достойнство...

Пред медията ESPN той е казал: "No matter how hard I try to perform in the Bulgaria shirt, I got insults for my performances. There were always people who were not happy with me when I played for Bulgaria, so I don't have to worry about this anymore." [Независимо колко упорито се опитвах да играя с българската национална фланелка, получавах обиди за своето представяне. Винаги се намираха хора, които не бяха доволни от мен, когато играех за България, тъй че няма какво повече да се притеснявам от това.]

Вярвам, че човек би трябвало (колкото се може по-често в живота) да прави неща, които му носят удовлетворение. Не виждам защо Бербатов трябва да се поддаде на примитивни опити за емоционален шантаж – едва ли не той не бил истински патриот, българин и т.н. Верни на традициите, много анонимни герои го напсуваха по форумите и го нарекоха безродник и как ли не още.. Тъй че Бербатов наистина няма от какво да се притеснява... Някой беше казал, че слънцето може да се отрази в локвата, но от това не става по-кално...

1 коментар:

Анонимен каза...

Те и в Англия го плюеха, що не се отказа от МЮ?