Психиатрични аспекти на демократичния живот

Няма значение кой тв канал сте използвали тези дни да се информирате за изборите. Значение няма, защото всичките показваха едни и същи лица. Имам трима любими анализатори на политическите процеси: Андрей Райчев, социолог, Харалан Александров, антрополог, и д-р Николай Михайлов, психиатър.

И тримата са щатни коментатори на политическите процеси у нас поне през последните 15 години. Някои от тях и по-дълго.

Райчев плаши все повече мало и голямо от екрана, защото от едни избори до други започва да бучи все по-силно и да говори все по-малко членоразделно. (Зрителите се питат дали има едно единствено сако или има примерно пет сака, които са идентични. Но на фона на бученето това е дребен въпрос.)

Номер 2 в моя списък е Харалан. Една блондинка веднъж го представи в някакво студио като „най-интелигентния мъж” в България. Той си знае репликите, знае как да омайва блондинките. А колко й трябва на една блондинка да бъде омаяна? Репликите са едни и същи от 10 години.

Психиатърът д-р Михайлов е най-интересен, нямам съмнение за това. Той обяснява според мен най-точно нещата, но аз ви провокирам да се замислите защо получаваме приемливо тълкуване на политическия живот именно от психиатър. Не е ли станал политическият живот дотолкова „девиантен”, че днес ни е нужен психиатър (shrink), който да ни помага да го разберем? (Това тревожи ли ви? А нещо въобще тревожи ли ви? Пиете ли нещо по-силно от валидол?)

В наши дни именно психиатричният дискурс към политиката е най-продуктивен. Кое би ви помогнало, според вас, да разбирате по-добре какво се случва пред кулисите и зад кулисите?

За да разберете какво се случва пред кулисите, помага например гледането на сериали, няма значение дали от Латинска Америка или от Ориента.

За да разберете какво се случва зад кулисите, помага четенето на книги. Не прекаленото четене на книги, разбира се, тъй като то е доказано вредно. Умереното четене! Не питайте мен кои точно книги, питайте Харалан.

Що се отнася до избора на бат' Сали – не се стряскайте, не се чудете. Това явление е еманация на чалгата, която обладава социалното, за да възбуди копнеж по патриархалния модел на подредения свят (преддемократичен, но привидно безпроблемен) – късно изживян комплекс от зловещия инцест между интелектуално маргиналното и криминалното.

Как светът стигна 7 милиарда?

Мръсна дума ли е „коалиция”

Т.нар. „социолог” Кънчо Стойчев каза в т.нар. „Шоу на Слави”, че Борисов бил направил думата „коалиция” мръсна дума, а това било най-доброто за страната. България скоро щяла да плаче за коалиция.

Аз казвам: тройната коалиция беше най-тъпият експеримент в новата история на България, най-неуспешният и най-тъжният като последици. Управлението на коалиционните партньори направи думата коалиция мръсна.

Искам да видя момента, в който българите ще поискат „такава” коалиция...

Социолозите да се скрият!

Отново големите губещи и на тези избори са... социолозите.

Най-висок процент за Плевнелиев даде Центърът за анализи и маркетинг – 33.8%, което е с 6.3 пункта отклонение надолу спрямо реалния резултат.

Най-висок процент за Калфин даде Медиана, 23.2%, което е с 5.8 пункта по-малко от реалния резултат.

За Кунева най-много даде Медиана, 17.1%, а това е с 3 процента повече от това, което тя реално постигна.

В известен смисъл спецовете от НЦИОМ са “познали” разликата в процентни пунктове между първия и втория, и между втория и третия.

Социолозите знаят, че статистическата грешка (стохастическата грешка) би трябвало да бъде около 2.5 процента (или по-малка) при правилно приложена методика на извадката. Моделът и обемът на извадката би трябвало да осигурят представителност по отношение на изучаваната съвкупност – модерно казано, електоратът...

Голямо отклонение от около 8 процента може да се получи при прилагане на телефонно интервю (което няма претенции за представителност).

Грешка повече от 3 процента при представителни изследвания означава много слаба работа на социолозите или много добри хонорари за определена лоша работа...

В най-лошия случай (вж. прогнозата на НЦИОМ) се очакваше, че 45 процента от избирателите няма да идат да гласуват за президент, а на практика 48.2% процента от българите не отидоха. "Малка" разлика... и голям шамар за т.нар. политическа класа, па и за т.нар. социолози.

Каква роля имат т.нар. социологически прогнози преди избори?

Каква роля имат т.нар. социологически прогнози преди избори?

Гласувай на сайта.

Like What?

Колегите пи-ари казват все по-често на клиентите си, че трябва да се развиват в социалните мрежи. Младите висят там. Младите са бъдещите лоялни потребители...

Един от софийските молове прави игра – натискайте бутона LIKE във Фейсбук, може да спечелите еди-какво си...

Марка качествена бира ни казва: „Дай един Like на Facebook страницата и играй за страхотни награди”.

Колко лесно, нали? – Кликаш и печелиш.

Фейсбук наистина може да бъде ползван и като платформа за маркетинг – защо не? Имам няколко въпроса, които аз скептично си задавам. Зад натискането на бутона Like и зад действието „покупка” стои различно усилие. Не е ли възможно марката Х да има 100 000 фенове, от които едва 2 000 са реални потребители? Във Фейсбук особено често срещам поведението „харесвам нещо, защото е престижно”. Фейсбук е преди всичко мрежа от социални маски. Например, Иван може да си купи само 20-годишна „Лада” за 500 лв., но във фейсбук е фен на лъскавата марка N. Може да си позволи ваканция на палатка, но е фен на пет-зведен хотел. Може да си позволи кецове от 10 лева, но е фен на маратонките Y. В реалния живот отива на дискотека веднъж в годината, но във Фейсбук „лайква” 10 нощни клуба...

Какво е реалното поведение зад фалшивите фейсбук-маски?

Мълчанието е злато (ако си овца)

Имам чувството, че партиите у нас още се въргалят в бебешките си пелени. Нямам обяснение защо това е така, но е така. Това е странно, понеже поне една от парламентарните партии е столетница, а други две са вече на 20 години.

До изборите за президент и за кметове остават шест месеца, ама ние не сме чули имена от партиите.

Версия едно. Нашата партия има толкова силен кандидат, че и два дни преди изборите да го обявим, пак ще спечели.

Версия две. Нашата партия е в цунг-цванг, нямаме никакъв добър кандидат и ще си кютим, докато другите издигнат личност.

Версия три. Нашата партия си е харесала един супер кандидат, ама той не иска да чуе за нашата партия.

Разбира се, социолозите са си запретнали ръкавите и правят сметки без кръчмар. Запретнаха си ръкавите, а трябва на часа да си посипят косите с пепел до един – без изключение. До последните часове на 4 юли 2009 г. ВСИЧКИ агенции до една даваха преднина на ГЕРБ от 8-10 процента максимум пред втората партия, а то „неочаквано” се оказа, че били цели 22 процента. Упс, малка грешка. На всички избори лъгахме, ама на тия се оляхме... А ние си лъжем, щото това ни е част от длъжностната характеристика и ако не лъжем, как ще си осребрим чека?

Впрочем има изход. Трябва външен източник да плати на външна агенция, за да получим горе-долу истинско проучване. Аз не вярвам на българските агенции и на така наречените социолози. Под външен източник аз разбирам примерно Европейския парламент или някоя американска фондация без офис в България, а под външна агенция примерно унгарска или словашка агенция. Всяка агенция, която не прави алъш-вериш с нашите партии...

Колко информация онлайн е „твърде много”

През юли миналата година попаднах на един интересен текст от проф. Джефри Роузън. Авторът разказваше в статия за „Ню Йорк Таймс Мегъзин” историята на една учителка, пострадала от уж невинна своя снимка в един социален сайт.

Г-ца Стеси Снайдер, 25-годишна стажант-учителка, била уволнена от една гимназия само защото нейният директор открил на сайта My Space нейна снимка от Хелоуин в костюм на пират. Тя държала пластмасова чаша с надпис „Пияният пират”. Директорът я извикал и й обяснил, че снимката е „непрофесионална”... Работодателят я уволнил само броени дни преди нейното дипломиране и университетът й отказал присъждане на степен.

Г-ца Снайдер обжалвала в съда през 2008 г. и се позовала на Първата поправка, но съдията отсъдил, че уволнението е правилно.

Историята е истинска и вероятно твърде неприятна за Снайдер. Проф. Роузън отбелязва, че в началото на социалните сайтове е доминирала идеята, че всеки профил ще има някаква самостоятелност, тоест – идентичност вкъщи, идентичност на работа, идентичност в семейството, идентичност сред бившите съученици... Днес е вече невъзможно да се отделят тези профили... „В традиционните общества грешките на хората се виждат, но не е задължително да се записват, тъй че ограничението на човешката памет гарантира, че греховете ни са в крайна сметка забравени” – пише Роузън.

Други автори говорят за нуждата от „социално забравяне” (societal forgetting) - което би позволило при изтриване на някакви носители на информация да се постигне „прошка”. Истината е, че дори без СРС-та нашите близки, гаджета, приятели, работодатели могат да научат за нас много – включително неща, които не можем да скрием, но бихме искали...

Ние знаем, че в Интернет се натрупва голямо количество информация, което е извън наш контрол, но ни засяга. Голяма част от тази информация ние сами поставяме някъде. Интернет е благоприятна среда както за воайорите, така и за ексхибиционистите. Очевидно трябва да сме предпазливи при всеки постинг, като предпоставим, че всеки постинг е публичен. (Това е особено вярно в светлината на сайта Фейсбук, тъй като философията на Цукерберг досега е показала голяма склонност към споделяне на повече и повече и повече, без да се взема предвид волята на потребителя.)

Едно проучване на Microsoft показва, че 75 процента от специалистите по човешки ресурси са задължени от работодателите си да разследват кандидатите за работа онлайн. 70 процента от тези специалисти съобщават, че са отхвърляли кандидати поради информация, която са намерили онлайн.

Натрупването на всякаква информация на всякакви сайтове дава поле за нов бизнес – както например за фирмата Reputation Defender (защитник на репутацията). Срещу заплащане фирмата звъни на отделни сайтове и иска да се заличи определена информация, която е вредна за клиента.

Големият губещ

Още в 19 часа на 5 юли ми стана ясно кой е големият губещ в изборния ден. Големият губещ е българската социология. Не за първи път.

До последните часове на 4 юли всички агенции без изключение даваха преднина на ГЕРБ от 8-10 процента пред втората сила. В 19 часа на 5 юли съвсем неочаквано (разбира се) се оказа, че разликата е от 22 процентни пункта. Извинете, няма такава статистическа грешка, колкото и калпави методи на емпирични изследвания да се прилагат…

Та две неща ми идват наум: на тия социолози или им е много калпава методологията, или им куца етиката…