Успехът на минисериала “Чернобил” подразни много руснаци,
а други казаха – защо го направиха чужденци, трябваше ние да си го направим.
На 11 август гледах в Дома на киното новия филм “Курск”,
посветен на трагедията от 12 август 2000 г. Тогава във водите на Баренцово море
потъна една атомна подводница, която се превърна в ковчег за екипажа си от 118
души. Делото за трагедията приключи през 2002 г., виновни нямаше. Посмъртно
всички получиха ордени за храброст. Както обикновено, всичко бе обвито в
секретност.
Филмът “Курск” (Белгия/Люксембург) ни поднася блестяща игра от Матиас Шьонертс, Леа
Седу, Колин Фърт и ветерана Макс фон Сюдоф. Моряците са показани като достойни
и героични хора, попаднали в беда и лишени от адекватна и бърза помощ от
собствената си държава. Отново ще чуем гласове: филмът е антируски. Да, той е
антируски, доколкото показва, че амбициите на Русия да бъде военна супер сила са
се разминавали (поне през 2000 г.) с реалното състояние. Антируски е и поради това, че показва
отсъствието на промяна въпреки края на комунизма: отново властта лъже, дава
фалшива информация, отрича, крие се. (Авторите обаче са спестили някои неща вероятно за да
не изглежда филмът съвсем като пропаганда срещу Русия – не казват, че Путин е
бил президент и преди 19 години, нито че не е сметнал за нужно да прекъсне лятната си
ваканция поради вестта за трагедията... )
Помня онзи август. Бях студент в Братислава. По новините
даваха всеки ден репортажи за потъналата подводница. Беше ясно, че Русия тупа топката,
за да не допусне “враговете” от NATO да се доближат
до плавателния съд и да научат тайните им. Едва 24 часа след взривовете командването
на флота съобщава за трагедията. Едва четири дни след нещастието са допуснати
чуждестранни спасителни екипи с модерно оборудване. Имал ли е значение за
някого животът на двадесет и тримата моряци, оцелели за кратко след взривовете?
Няма коментари:
Публикуване на коментар