Дошъл съм уж навреме, за да направя няколко снимки. Още няма хора, а автомобил с аудиосистема за озвучаване едва-що паркира.
2 юни –Ден на Ботев. А пред Президентството в 18.30 са обявили протест срещу най-зависимия от Русия президент след Гоце.
Странно е, че посолството на САЩ в пристъп на някаква параноя обяви, че има вероятност от сблъсъци или кой знае какво, та посъветва гражданите си да не минават из центъра на София. Не че иначе тълпи от US туристи са задръстили улиците.
Протестът е вял. Има около 500 души, ораторите са скучни и безлични, срещам приятели и си говорим.... Тръгвам си около 19.20 ч. Освен добилия популярност възглас „Тук не е Москва!“, друго не се скандира. Защо няма настроение като за протест? В началото пускат рок музика, някои бутат колички с бебета, други са съчетали разходката на кучето с протеста, трети смучат евтина бира от кенове. Но по лицата няма гняв.
С края на 90-те години изчезна недоволството. Хората се примириха, може да се живее всякак. Как да е.
А генералът си гледа кефа, вторият мандат тече!
