Речта на Румен Радев – тюрлюгювеч от „приоритети“

 

Речта на президента Р. Радев при встъпването във втори мандат бе като упражнение по графомания. Държавният глава има нужда от по-добър автор на речи, това е сигурно. Прочетеното бе като притоплен тюрлюгювеч, в който всичко е приоритет – здравеопазването, образованието, съдебната реформа, вероизповеданията, добрите отношения с всички страни, високите технологии, модернизацията на армията и какво ли не още. Сякаш Радев е дал на автора чек-лист и е казал: „Внимавай да не изпуснеш нещо!“

На моменти се питах дали пък все още не продължава предизборната кампания.

Този тюрлюгювеч от благи приказки може и да е впечатлил някого, но едва ли впечатли народни представители, изкарали по 4-5 мандата в Народното събрание. Ясно е, че когато всичко е приоритет, нищо не е приоритет.

Това, разбира се, едва ли е твърде важно, като вземем предвид ролята на елегантен фигурант, отредена по конституция на президента. Обаче тук изниква въпросът – ако президентът „разписва приоритети“, той ли ще дава дневния ред на правителството? Практиката показа, че правомощията на държавния глава може да варират „де факто“ в зависимост от волята за власт, която той/тя носи у себе си. А сегашният президент определено го тресе амбицията...

 ------------- 

ТЮРЛЮГЮВЕЧ

Продукти (4 порции)

2-3	патладжана (500 г)
1 глава	лук
3-4	тиквички
3-4	зелени и червени чушки
100 мл	олио
2	морков
3	домата
1 ч. л.	червен пипер
1 ч. л.	сол
500 г	картофи
250 г	зелен фасул
250 г	бамя
250 г	замразен грах
6-7 стръка	магданоз
2-3 стръка	копър
1 /2 ч. л.	чубрица
	морска сол за поръсване на патладжаните

Въпрос на доверие

От човек с такава физиономия не бих приел никакъв съвет, камо ли съвет по отношение на здравето! Единственото хубаво нещо, което се случи на СЗО, но вече в минало време, бе спирането на вноските от САЩ, когато Тръмп бе все още президент.

Думи от Далчев

 

 В дни като тези се сещам за едно стихотворение от неповторимия Атанас Далчев...

 Б О Л Н И Ц А

   Тази бяла варосана зала на градската болница,
   до самите стени прилепените бели легла
   и лица побледнели по тях, и лица меланхолни
   с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.
    
   Тези черни ръце връз прострените бели покривки
   като черни оголени клони на зимния сняг,
   тези сухи ръце и ракривени болни усмивки,
   и очи може би вече вгледани в другия свят.
    
   Тишината и здрачът и тези прозорци тъжовни
   със петна от мухи и с бразди от прахът и дъждът,
   и звънът, и звънът на големия стенен часовник
   сякаш тежките стъпки на близката смърт.
    

    1923 г.

Париж 2021

 

Въпрос на гледна точка

 

Бай Иван 40 години си покрива москвича с брезент пред блока, а ние да не знаем, че било изкуство!

Лъжовизми

 

Диктатурата на новата нормалност

 

Ако не приемате новата нормалност, вероятно някой иска да ви изкара ненормални. А дали сте нормални?

Тъкмо докато си приготвях куфара за полет, прочетох в някакъв сайт, че Луфтханза преминава към полово неутрален поздрав на борда. Вече няма да казват „уважаеми дами и господа“, а „скъпи гости“. Викам си – чудесно, то пък по някаква случайност имам 4 полета тъкмо на Луфтханза, ще проверя дали спазват правилото!

Но се оказа, че капитаните на полетите бяха различно подготвени или различно склонни да възприемат диктатурата на този новговор. Един каза либе гесте, а друг още по инерция нарече пасажерите дами и господа! Шок! Дано от централата в Германия да са им дали някакъв гратисен период, в който да им прощават грешките, а не да се нахвърлят веднага с глоби...

Честно казано, Луфтханза удари дъното доста време назад. Сега на европейските полети не получаваш нищо освен бутилчица от 330 мл вода и едно шоколадче от 5 грама. Но ако вече сме „либе гесте“ – не заслужаваме ли нещо повече от 5 грама сладко?

Разбира се, с 5 грама шоколад е по-лесно да преглътнете всяка нова простотия.