Почвам да си мисля, че попадам в някаква черна дупка, в която времето не тече. Целият този дебат за медиите, за етиката и за собствениците на медиите го слушам от 1990 г. насам и от много време ми е безинтересен.
В основата на подновения дебат е Н.Пр. Дж. Уорлик... Той каза, че „натискът срещу журналистите е голям, а това в провинцията е още по-страшно.”
През комунизма беше просто: зад всички медии стои държавата, зад всички медии стои БКП. Сега – повече медии, повече партии, повече икономически интереси, повече натиск.
Сашо Диков ми стана симпатичен, когато нарече Уорлик „Биг Брадър”, който „скоро ще стане майка и баща на нацията”... Диков поиска посланикът да се извини, че говори общо и без имена, защото не всички медии са се поддали на натиск... Посланикът се направи, че не е чул забележката...
На мен този нов-стар дебат ми е скучен. Аз нямам проблем като читател и като зрител... Чета и вестник А., който е повече „за” правителството, и вестник Б., който е повече „против”. Нямам проблем, не съм объркан, не съм дезинформиран...
Няма коментари:
Публикуване на коментар