История върху голо тяло

Една 25-годишна дама от София е решила да татуира българската история по тялото си. Започнала с розетата от Плиска. Добавила „Мизия, Тракия, Македония” на врата си, а на гърба – надпис на глаголица: „Времето минава, България остава.”

Не е ясно защо журналистът нарича дамата „момиче”. На 25 години всяко момиче е отдавна жена.

От текста, публикуван във в. „Стандарт”, се лее една възхита от решението на „момичето” да превърне тялото си в учебник по история. Сякаш ни представят нещо твърде оригинално.  Авторът пише: „Нито времето, прекарано в болка, нито похарчените пари могат да изместят обичта на момичето към България”.

Не съм лишен от чувство за патриотизъм, но смятам, че това е израз на чалга естетиката, която е облъчвала дамата през целия й живот. Тя е все пак връстник на демокрацията. Историята, сведена до клишета, манифестирани като знаци по тялото. Наниз от клишета, които не я правят „патриот”. Понеже историята е „дълга”, а тялото – „малко”, дамата ще бъде принудена да избира все по-прецизно кое да включи в своята антология  и кое да пренебрегне. [Както режисьорът преглежда 500 минути заснета лента, за да монтира 60-минутен филм.] Тя неизбежно ще се сблъска и с едно важно противоречие: някои неща могат само да се изобразят, други – само да се разкажат.

Разбира се, това е преди всичко въпрос на избор. Някакъв импулс, някаква вътрешна потребност, някакво желание да се манифестира „чувство за патриотизъм”. У мен обаче изникват още въпроси. Нямаше да се зачудя толкова, ако героят на статията беше младеж, а не дама на 25 години. Сюжетите на патриотизма по-силно лепват върху бицепсите на някой „ултрас”… Нали? Женското тяло буди интерес без помощни средства. Засилва ли се еротичното у нея на фона на „Мизия, Тракия, Македония”?