Училището в Перущица

Българският дух, Възраждането, началото на светското образование по българските земи. Колко много са успели да постигнат хората дори преди да има държава!

Из спомените на Христо Г. Данов за тригодишното му учителствуване в Перущица (1850-1853):

“Всичко това ставаше през края на месец октомври.

В това време железата пристигнаха от Пловдив, та наковах полукръзите околовръст по стените и чиновете наредих по средата на училището. Най-сетне и взаимоучителните таблици натурях в техните кръжила /черчевета/ и наокачих ги по местата им. Щом се натъкми всичко това, аз повиках попо, та, в присъствие на първенците и др. накои, да освети чрез водосвет училището и да призове Св. Дух, който да просвещава и вразумява учащите се… В същия ден начнахме обучението изпърве с пясочници, защото всичките ученици бяха новаци, та трябваше да начнат науката си от самото начало – да пишат буквите с пръст на пясъка и после да ги четат на първа таблица в полукръга.”

Тук проспах младините си

Не може да не сте виждали този надпис, издълбан с пергел върху чин в прогимназията. Аз поне съм го виждал. Не проспах младините си нито в прогимназията, нито в гимназията.

И в университета не спях.

Помня, че в кабинета на покойния вече професор Марко Семов съм влизал само веднъж – за изпит. Широка хартиена лента минаваше над вратата и преливаше върху другата стена. На нея надпис: „Студентът не е съд, който да се напълни, а факел, който да се запали!”

Хубаво, че някои от моите най-добри професори ни напуснаха, преди да видят падението на висшето образование. Не заслужаваха този ужас.

Днес е достатъчно да имаш тройки от матурите, за да те приемат право в Софийския университет. Каква храчка върху паметта на братята Евлоги и Христо Георгиеви! Можеше да си оставят шестте милиона златни лева в швейцарска банка, ама не, та не – дарили ги за университет! Понеже наближава честването на народните будители... Нали откривате иронията: тройкаджии ще държат слова на признателност и ще величаят онези, които са им постлали килимчето към дипломата за „висшо”.

Освещаване на статуите на Евлоги и Христо Георгиеви през 1934 година. Присъстват 

Н. В. Борис III и царица Йоанна. Фото: pylnoshtastie.com

Системата на държавната поръчка е порочна донемайкъде. Изкуствено надути бройки, за да може една плеяда от професори и доценти да яде на хранилка завинаги. Ясно е, че зрелостници няма, но бройките са си същите. В Софийския университет след четвърто класиране остават 600 свободни места!

Къде е проспала младините си Кунева, къде спи и днес, та не вижда какъв кошмар е така нареченото висше образование? Да, някои медии пишат по въпроса, но не съм чул и едно изречение от Министерството на образованието. Вие случайно да знаете какво мисли министърът за раздутата държавна поръчка? Още по-лошо е, че няма бунт в академичната общност, защото професорите си пазят местенцата и всъщност им е все едно какви магарета ще им докарат в залата, стига заплатата да върви. Ако имаха дори остатъци от достойнство и чувство за историческа мисия, самите ректори биха възроптали срещу порочната система. Но... парица е царица.

Какво е решението? Първо, да се свие драстично броят на студентите по държавна поръчка, така че да е пропорционален на броя зрелостници. Второ, не е нужно всеки университет да поддържа всички специалности. Едни университети ще са силни в областта на филологиите, други – в химията и физиката, трети – в информатиката. Сега можете да учите право и в Полски Тръмбеш, защото това беше позволено от най-високо място. Тъй като духът от бутилката е изпуснат, не съм оптимист за близкото бъдеще. Лесно откриваха “филиали” и факултети повече от 20 години, сега ще си ги бранят с нокти и зъби.

Кой е ключът

Забавлявам се донякъде, като чета как хора без никакъв езиков усет коментират въпросите на образованието. Насладете се на заглавие от "24 часа". Кой е ключът – учителят или учебникът? „Език мой, праг мой.”

Един фалшив скандал

Има повече от наглост и повече от тъжна ирония във факта, че в медиите вече работи едно нахакано, ала полуграмотно поколение от журналисти, които не са учили по учебници от Танево време. Точно те, които наплюха министъра, не се срамуват да напишат класика на българската карикатура като "Бежков". Още повече че художникът подписва творбите си с цялото си презиме.

Не е смешно. Новите хунвейбини са тук.

Недействителни = неграмотни

400 000 недействителни бюлетини не означават, че има фалшификации, а че живеем в страната на неграмотните. Поне можем да спестим пари от т.нар. образователна реформа. Тя вече не е нужна, защото е фатално закъсняла. Вярвам, че най-големият застъпник на образователния ценз - проф. Герджиков - е напълно прав, но няма кой да приеме такъв ценз.

Кой ще отнеме правото на вот на неграмотния? Как след това ще купи глас за 30 лева?

Бележка под линия

Вече ми се струва, че трябва да се промени всичко в българската граматика. Не искаме да имаме нация от неграмотни, нали? Значи е крайно време да направим проста граматика за по-прости хора.

Ако мислите, че пълният и краткият член са основният препъникамък, не сте познали.

Препъникамъни са местоименията, сложните съюзи, любимото „й”, което няма място в съществителните в множествено число…

Леле, толкова много  п р о с т о т и й  във вестниците!

Не си мислете, че медиите са оазис на грамотността.

Отдавна не са.

Ето, вестник „Стандарт” ни пита във „Фейсбук”: За кой ще гласувате?

Иде ми да им кажа – за някой грамотен, ако се появи такъв.

История върху голо тяло

Една 25-годишна дама от София е решила да татуира българската история по тялото си. Започнала с розетата от Плиска. Добавила „Мизия, Тракия, Македония” на врата си, а на гърба – надпис на глаголица: „Времето минава, България остава.”

Не е ясно защо журналистът нарича дамата „момиче”. На 25 години всяко момиче е отдавна жена.

От текста, публикуван във в. „Стандарт”, се лее една възхита от решението на „момичето” да превърне тялото си в учебник по история. Сякаш ни представят нещо твърде оригинално.  Авторът пише: „Нито времето, прекарано в болка, нито похарчените пари могат да изместят обичта на момичето към България”.

Не съм лишен от чувство за патриотизъм, но смятам, че това е израз на чалга естетиката, която е облъчвала дамата през целия й живот. Тя е все пак връстник на демокрацията. Историята, сведена до клишета, манифестирани като знаци по тялото. Наниз от клишета, които не я правят „патриот”. Понеже историята е „дълга”, а тялото – „малко”, дамата ще бъде принудена да избира все по-прецизно кое да включи в своята антология  и кое да пренебрегне. [Както режисьорът преглежда 500 минути заснета лента, за да монтира 60-минутен филм.] Тя неизбежно ще се сблъска и с едно важно противоречие: някои неща могат само да се изобразят, други – само да се разкажат.

Разбира се, това е преди всичко въпрос на избор. Някакъв импулс, някаква вътрешна потребност, някакво желание да се манифестира „чувство за патриотизъм”. У мен обаче изникват още въпроси. Нямаше да се зачудя толкова, ако героят на статията беше младеж, а не дама на 25 години. Сюжетите на патриотизма по-силно лепват върху бицепсите на някой „ултрас”… Нали? Женското тяло буди интерес без помощни средства. Засилва ли се еротичното у нея на фона на „Мизия, Тракия, Македония”?

Без разбиране

Тук-там постоянно ни цитират изследвания, които показват, че еди-колко си процента от учениците в България не могат да четат с разбиране.

За мен няма друг начин да четеш, освен с разбиране. Какво означава „четене без разбиране”? Началното училище произвежда полуграмотни българчета, средното си ги взема полуграмотни и ги изплюва полуграмотни. Не говоря за онези, които спират да учат, преди да са навършили 16 години...

Честно казано, тези без дипломите са по-добре. Те са си легитимно неграмотни. По-страшни са другите, с дипломите, учили-недоучили, които отиват във факултета по право в Павликени и излизат с „висшо”.

За това „дело” работи и просветното министерство, работят и медиите. Журналисти, които пишат на лош български, които имат малък багаж, но висока самооценка.

Да се върна на средното образование. Най-лошото нещо, което се случи на милото средно образование, бяха делегираните бюджети. Перфектният двигател, който върти месомелачката на тъпоумието. Тази машина не изплюва никого, защото с всеки ученик вървят около 1100 лева на година. „Нали знаете -  казва директорът в учителската стая, - на края на годината Гошко трябва да има поне тройка по математика.” (Гошко има 200 неизвинени, не знае името на класния си ръководител.)

Манифактурата, която произвежда неграмотност, се захранва от производството на неграмотност.

Гошко получава диплома за средно. Вероятно взема и диплома за „висшо”. Живее в държавата на българите – най-интелигентната нация в света след еврейската!

По въпросите за расовите разлики

Опра Уинфри сама създаде водещата новина в последните 48 часа.

В Швейцария някаква злощастна продавачка я посъветвала да посочи по-евтина чанта, не тази от скъпата крокодилска кожа. (Ето, видите ли, вие сте чернокожа, а чернокожите не могат да си позволят аксесоар за 37 000 долара.)

Опра си помислила за момент да смачка фасона на надутата продавачка, като изкупи целия магазин. Спряла се, защото се сетила, че девойчето ще получи голяма комисионна за успешната сделка...

Хем смешно, хем тъжно. Още по-смешно стана, когато притежателката на бутика излезе с коментар, че продавачката била от Италия и говорела зле английски.

Вчера видях в „24 часа” едно заглавие, което веднага привлече погледа ми – някакъв кмет заплашил, че ще се самоубие, ако в селото му пристигнат цигани. Червената лампичка светна, но аз помислих, че става дума за нашенско село. Не, оказа се, че кметът бил французин.

Не бива да мислим, че расизмът е само балкански патент. От друга страна в много български села 80 процента от населението е ромско, а кметовете са безпомощни да се справят с честите набези по домовете... Още повече, че понякога един полицай отговаря за 5 села...

Някой задава ли важния въпрос: кога България ще има своя Опра, свой Обама, свой Денис Родман и т.н.?

Дългото бездействие по въпроса за ромското включване не може да се преодолее само със скъпи пиар кампании, които да излъчват „позитивни” послания. Дори ако кампаниите са щедро спонсорирани от Европейския съюз.

Народните будители

Началната заплата на митничар е 600 лв... Един учител стига до 600 лева след 25 години стаж... Храна за размисъл...

Какво означава задължително?

По повод четиригодишните деца и задължителната градина... Какво означава задължителна? – Означава: „Ако не пратиш детето, чакай глоба!”.

Обсъждането из медиите се насочи към това дали решението е добро за децата, или не. Главният въпрос обаче е друг – при уж работещо гражданско общество КОЙ решава какво е добро за децата?

Това, че Държавата се опитва да решава вместо семейството съдбата на децата, мирише на комунизъм!

Ами що не ги вземат направо от родилния дом?

Аман от рецидиви на комунизма.

Да не забравяме буквата „Щ” – уроци за първолаци и за БНТ

Предаването „Денят отблизо с Мария” по БНТ1 ни показва, че т.нар. телевизия-майка е осиновила полуграмотни водещи...

Младият помощник-водещ на Мария се съгласява да участва в експеримент за разкриване на характера по почерка. Написва две изречения. Спецът по почерците му казва: „Имате самостоятелност в писането. Имате изява на собственото его.”

А за зрителя остава впечатлението, че имаме доста ясна изява на полуграмотност...

Радой Ралин – все още „неудобен”

Някакви предварително програмирани интелектуалци от Софийския университет скочиха срещу паметника на Радой Ралин. „Откъде накъде до университета? Откъде накъде Радой Ралин?” Те не откриха имената си. Възразиха анонимно. Медиите ни казаха: възразила била академичната общност.

Общност – със сигурност. Но доколко академична?

Радой Ралин не обичаше общностите, а личностите. Неговият лирически субект ни казваше – аз съм личност, не се бой и ти да бъдеш такъв.

Не търсеше слава, а тя го намираше. Хората го приемаха като един нов Хитър Петър, който умееше да каже каквото трябва, когато трябва. Така някак си беше извоювал правото да бъде личност, че нямаше как Държавна сигурност и него да го убоде с един отровен чадър...

На много отговорни фактори им лютеше на очите от лютите чушки... Лютите чушки летяха като фин прах от комина...

Радой Ралин ни каза:

И започва прозяване...

Що? Зимен сън?

На, вижте навън:

земята скована,

небе безпросветно

и всичко безцветно.

Но дърветата умират прави,

защото живеят прави.

Те не лягат никога

пред ничий вятър.

Не обиждайте дърветата,

когато наричате хора

с епитета

„дървета”.

(„Лирично отстъпление”, 1965)

Когато бях студент, често виждах Радой Ралин в Народната библиотека. Прекарваше там часове. Говореше с хората, но май говореше повече с книгите. Мисля си – каква е тази академична общност, която не приема личността на Радой Ралин?

А какво би казал днес Радой за шефовете на катедри, шефовете на факултети, покатерили се върху купчини от доноси в ДС... Днес те са толкова високо, защото са стъпили върху раменете на подполковници...

Къде е знанието?

Вероятно остарявам, щом като всички признаци на неграмотност почват все повече да ме дразнят. Като студент и като ученик неграмотността, таз сила нова, само ме развеселяваше, и може би съвсем малко ме дразнеше. Днес – точно обратното.

Тъжно ми е да го кажа, ама днес основното училище произвежда неграмотни. Средното училище си ги взема неграмотни и си ги изплюва неграмотни. Както каза посланик Макълдауни по друг повод – боклуци на входа, боклуци на изхода.

Престижни някога гимназии се отказаха волю-неволю от всяка идея за престижност. Паралелките трябва все пак да се запълват. Демографският срив срина и образованието, като елиминира конкуренцията.

Образованието изплюва неграмотни момченца и момиченца, които отиват на „расходка” до мола, „четът” светски клюки в шарени сайтове и списания, отиват в „овеселителни” заведения – тире – чалготеки, където си пийват „вотка” и „ретбул”, и се кефят на „овеселителна” музика. Не знам дали разбират стихотворението „Книгите” от Далчев, но искрено съчувстват на автора, че книгите са го направили нещастен. Кажете ми какво се случва в главичките на тези деца, та Ран Босилек става Рамбо Силек?

На една сергия в моя квартал бабата продаваше вързан на връзки „лапат”... След три дни някой й бе казал за грешката и на мукавата вече бе написано „Д” върху „Т”.

Прочее, на купувачите какво им пука дали лапат „лапат” или лапад?

Лапаме неграмотност в огромни количества.

Престижно ли е днес един българин да е грамотен? Не знам. (Или трябваше да напиша „незнам”?)

Най ме е страх, че вече не е непрестижно да си неграмотен.

Знаете ли Български?

Честно ви казвам, че няма никакво значение какво точно ще се падне на матурите по български, защото винаги има вълна от недоволство.

Ето, ако се падне „Книгите” от Далчев, казват: Този Далчев е много философски, децата не го разбират.

Ако се падне Вапцаров: Защо карат децата да пишат за комунисти, трябваше да се падне Вазов.

Ако се падне Вазов: Ама децата не го разбират Вазов, той пише на много архаичен език.

А най-често формулата на недоволството е тази:

„Всичко друго чете синът ми, само не прочете ...” (Вазов, Ботев, Далчев, Вапцаров, Йовков, Елин Пелин – оградете подходящото)

По-леко със светините!

Чета едно интервю с проф. Николай Василев, който твърди, че сега правителството иска да убие две светини – Софийския университет и БАН.

Василев: „Когато политиците казват “пари срещу реформи” означава, че искат те да бъдат ликвидирани в лицето на духовните ни светини – Алма Матер и БАН. Защото в тях се раждат свободомислието, социалната критичност, техните опоненти, което дразни управляващите, а никоя власт не обича да бъде критикувана.”

Истината е, че Василев като министър на образованието не направи никакви реформи. Причината? – Не е искал да унищожава национални светини.

Но светините са си много добре нереформирани... Те са си на хранилка и искат това да продължи. Светините не се пипат. Пред светини хората се покланят... Ако някой се опита да накара светините да работят, те пищят, че ги унищожават.

Прочее, ако правителството дава твърде малко за светините СУ и БАН, нека да направим акция с SMS-и за целия народ... Нека да спасим светините. Нещо като „Българската Коледа”... Може Василев да я организира за 24 май и да я нарече „Българският Великден”...

Мисля, че Василев недовижда какъв „материал” излиза от нашите прогимназии и нашите гимназии. Вероятно с него пием кафе в различни кафенета, вървим по различни улици и срещаме различни младежи. Младежите, които аз срещам, говорят с 500 думи, и определено, човек, какво да ти кажа, това е положението...

Василев: „Един от митовете е за състоянието на нашето средно образование, което видите ли имало много недостатъци. Според мен образованието в средното училище е едно стабилно образование, не по-лошо от това, което получават децата в другите страни от ЕС. Като доказателство за това са нашите национални отбори по математика, биология, информатика.”

Да, шепа умни деца работят с шепа отлични педагози. Вървят от олимпиада на олимпиада и се връщат с медали. Шепа... Но голямата задача на средното образование е да произведе „маса” от грамотни и готови хора за бизнеса – а не шепа вундеркинди... В едно интервю наскоро дете-лауреат от олимпиада откровено си каза, че не би работило в България, ако може да избира... Защото науката се случвала в други страни. (Детето не каза нищо за светините СУ и БАН.)

Искам да го кажа още по-просто... Голямата сила на масовия училищен спорт в САЩ не е в това да произведе олимпийски шампиони, а да произведе здрави, умни, способни граждани. Хора с много силен състезателен дух. Това е мисия, очертана от средата на 20 век в САЩ и успешно развита и в наши дни.

Аз не искам никой министър да мисли за БАН и за СУ като за индийски крави. Светиня е Черепишкият манастир. Светиня е Рилският манастир. Те пазят вярата няколко века и го правят успешно. Тях никой не иска да ги реформира – и няма нужда. Но от БАН и от университетите този народ има право да иска малко повече. Доста повече.

Дела и документи

Как може да се преподава история с езика на паравербалното


Нали знаете как изучавахме история в училище... Имахме добре направени атласи с карти, на които личеше как се движат границите... Как България била на три морета, после как нямала море, тоест нямало и България.

А военните действия бяха показани със стрелки... Коя дивизия къде отишла, кой град бил окупиран, превзет...

Историята можем да учим от документите – мирни договори, речи на министър-председатели. Можем да я видим и от дребните „артефакти”. Изгнилите ботуши и белите ръкавици на офицерите, застреляни при Катин в музея във Варшава...

За ученика по история на САЩ е важно да знае какво е мислил президентът за войната във Виетнам и още по-важно е да знае какво са мислили войниците...

Имам една малка колекция от снимки на запалки „Зипо” от Виетнамската война – ясен портрет на объркания, измъчения войник, който вярва, че заслужава да иде на небето след смъртта, защото приживе е минал през ада.

Впрочем българските учебници по история трябва да избягат от задължителното представяне на историята като „България - дела и документи”, а да показват историята на новото Интернет-поколение като „история – прочит чрез аудио-визуалното”. Дори си мисля, че учителят може да пусне на учениците марша на Дико Илиев „Ломци на Чеган”, вместо да им каже, че при Чеган се водят окопни боеве... Новите учебници по история трябва да вървят задължително с мултимедиен диск.

Плакат от 1925 г.

"Незнам зашто но малко ме претеснява тва че толкова много хора не се претесняват да драскат ъвв вси4ки балгарски фороми по вси4ки вапроси с поразителна неграмотнос."

По-леко със сравненията

Журналистката Марта Младенова от Дарик радио е написала този текст за своята медия:
„Докато печелим олимпиади по математика се оказва, че като цяло 15-годишните ученици у нас са последни в Европа в познанията си по този предмет. Данните са от изследване, представено от Георги Ангелов от института "Отговорено общество". Осмокласниците пък показват четвъртия най-голям спад в Европа в познанията си по математика.

15-годишните ученици у нас са най-слаби по показателя "четене", а заедно с румънските са в дъното на европейската класация в познанията си по природни науки. В световен мащаб познанията на българските 15-годишни ученици по математика са по-слаби дори от тези на децата в Тайланд и Азербайджан. [...]”

Няма да коментирам тази новина в светлината на мита за българската интелигентност – „втори в света след евреите” и т.н.

Нека да прочетем само последното изречение... „В световен мащаб познанията на българските 15-годишни ученици по математика са по-слаби дори от тези на децата в Тайланд и Азербайджан [които са си природно тъпи].” Това сравнение е съвсем некоректно политически и мен ме смущава... Това сравнение ни казва всъщност, че ние никога не сме очаквали от децата на Тайланд и Азербайджан да са по-умни от нашите деца.