Експерти по сигурността

Виждам лавина от мнения на сънародници, които знаят какво точно трябва да направи Русия в ситуацията след свалянето на самолета. Къде трябва да удари, какви бомби да хвърли, кои договори да прекрати незабавно, как да им даде урок и т.н.

Във Фейсбук – безчет колажи с руското знаме.

Не чувствам никакъв подтик да имам публично мнение по въпроса, особено във Фейсбук. Не искам да давам мнение кой къде да удари, каква бомба да хвърли, върху чия глава да я хвърли. Не защото нямам мнение, а защото граченето в общия хор няма смисъл.

Забелязвате ли, че в България има ужасно много експерти по сигурността? Пуснете си произволен ТВ-канал между 18  и 22 часа и няма начин да не видите лицето на някой от хилядите експерти по сигурността. Те са завършили логопедия, философия или полицейска академия – това няма значение, – общото помежду им е, че разбират проблемите на сигурността. Разбира се, специалистите по въпросите на Близкия Изток са далеч по-малко от тези по сигурността. (Вероятно защото трябва да знаеш поне арабски език.) Сигурността е по-лесна работа. Достатъчно е да си разглобявал „Калашников” в казармата, за да се назовеш експерт в тази област.

Е, аз не се оплаквам. Като гледам колко много подготвени кадри имаме в областта на сигурността, започвам да се чувствам по-уверен, по-спокоен.

Сега пак пускам телевизора – източник на основните ми знания за вселената.

Жестока ситуация в БНТ – призвана поради самия си статут да налага и нормите на книжовния български език, особено за онези, които се образоват единствено от телевизията. Репортерът ни съобщава, че са получили отговор от "полското военно аташе". Е, в други медии виждаме и още по-екзотични заглавия: "Военното аташе на Турция е привикан в руското министерство на отбраната."

 

Жестока ситуация.