На изпроводяк – плач за Ирина Бокова

Известната журналистка Валерия Велева написа кратка, но трогателна статия в сайта  „Епицентър”, посветена на Ирина Бокова по повод края на нейния втори мандат в ЮНЕСКО.

Да, Бокова си тръгна. Крале били отишли на крака да изпратят другарката Бокова, а президентът на България не отишъл! Ама и никой друг държавен ръководител не отишъл – ни премиерът, ни председателят на Народното събрание. Просто държавата отсъствала. В статията с упрек се посочва, че Бокова останала неоценена и се прави паралел с Желю Желев, с Петър Дертлиев, с Валери Петров, с Йордан Радичков… А Бокова била преминала през ада!

Аналогиите са съвсем произволни, съвсем неуместни. Нерде д-р Желев, нерде Бокова! Понеже Велева пише за „изпращане”, ала с повечко патос, крайният вкус е като след надгробно слово.

Такъв тип статии са обидни за читателя, който има памет, по-дълга от месец. Мигар  сме забравили “Азербайджанската пералня” и името на Калин Митрев – история, която излезе не от български вестник, а от британския “Гардиън”. После Бокова каза, че не знаела откъде получава пари съпругът й, не се интересувала от такива дреболии. Впрочем да се вменява на българите, че те са оплюли Бокова, е несериозно. Критиките към нея за лошо администриране в ЮНЕСКО през 2013 г. дойдоха не от нашата страна, а от френски вестници (френското издание на „Хъфингтън пост”, в-к „Монд дипломатик”). У нас имаше само ехо, само преразказ.

През цялото време на нас, българите, ни се внушава, че личната биография на Бокова до 1989 г. няма никакво значение. Сега е цинично да ни се втълпява, че сме неспособни да й засвидетелстваме уважение и признание, които тя, извън всяко съмнение, заслужавала! Не се съмняваме, прочее, че към 2050 г., когато злобата на съвремието ще е отдавна отзвучала, на нейно име ще кръстят я някой булевард в София, я някое летище. 

Още през 2009 г. писателят Илия Троянов сполучливо написа: „Новата генерална директорка на ЮНЕСКО се числи към малка, властна прослойка, която съсипа България и която сега играе играта на демокрация, докато не са застрашени неправомерно придобитите й привилегии.” И още: „Показателно е, че г-жа Бокова (също както и партията й) така и не се дистанцира от престъпленията на тоталитаризма.” 

“Мадам В” може да пише PR-статии на воля. Ако иска да покаже уважение и почит, да го направи, както най-добре умее – да опече една баница и да я подари на Бокова.