Беше 1996-1997 г., когато за първи път слушах лекции в
Журналистическия факултет на СУ, в които се говореше за еврото. По онова време
то бе само мисловна конструкция, все още в Европейската общност имаше само екю,
еврото бе едно от прекрасните неща, предвещани от Маастрихтския договор.
Разбира се, за всички хубавини на бъдещия Европейски съюз
България само можеше да мечтае, не беше въобще ясно как и кога тя ще бъде
приета в този клуб на по-богатите. Дори не беше ясно какво точно ще се случи
през зимата на 1996 г., но то се случи – левът се обезцени за дни, достигна
3000 лв. за долар, новите бизнесмени, собственици на чейнджбюра, излизаха с
официалните си анцузи да подменят цифричките на таблата отпред час по час.
Жан Виденов и правителството му донесоха на България
най-жестоката хиперинфлация, за каквато ние само бяхме чували и каквато дори
нашите баби и дядовци не бяха виждали. Днес това не е пречка Жан Виденов да
бъде университетски преподавател в Пловдив – и ако това не е ирония!
По време на служебното правителство на Софиянски у нас
дойде проф. Стив Ханке, поканен да работи за спасяване на лева. Поканен от
президента Стоянов, както пише самият икономист. Професорът именно така остана
известен в нашата история – баща на валутния борд. Бях изненадан, когато на 10
февруари т.г. един евродепутат обясни пред Цветанка Ризова (bTV), че Ханке
съвсем неправилно е наричан баща на борда, нямал никаква роля при въвеждането
на паричния съвет. Политикът, дръзнал да детронира един от най-добрите приложни
икономисти на XX век, е бил на 9 годинки през 1997 г.
Не, Ханке не е любимец на управляващите, защото отново
изрази мнение, че България не бива да се отказва от лева и да приема
евровалутата. Той можеше да си спести личните нападки срещу Менда Стоянова, за
която каза, че тя „напълно не разбира” за какво става дума. Просто трябва да
допуснем, че няма никакво значение дали Стоянова разбира или не разбира самия
валутен борд, тя е посочена за говорител по темата евро и изпълнява задачата
си. (От Брюксел диктуват днeвния ред. Нали не мислите, че по темата за еврото някой
ще допусне да се проведе референдум?)
Що се отнася до Ханке, има един много малко известен
факт. Още през 1991 г. той пише в съавторство с икономиста Курт Шулер книга, в
която предлага въвеждане на валутен борд в България. В статия за сп. „Форбс“ (2018г.) Ханке разказва,
че е имал среща с вече покойния управител на Българската народна банка Тодор
Вълчев, който имал търпението да го изслуша, но накрая му казал: „Благодарим ви
за интереса към България и за предложението, обаче ние познаваме реалността в
страната и държим всичко под контрол.“ (Thank
you for your interest in Bulgaria and your proposal, but we know the realities
of the local situation and have everything under control.)
Разбира се, няма как да очаквате от икономисти, които от
всички икономически теории познават най-добре „марксизъма-ленинизъма“, да
предвидят какво би могло да се случи или дори да вникнат в рационалните
основания на подобен съвет, изпреварил с 5 години събитията от 1996 г.
В същата статия за „Форбс“ професор Ханке пише, че
бордът, въведен със закон през лятото на 1997 г., много бързо е показал положителен
ефект: озаптена е инфлацията, достигнала пик от 242% през февруари 1997 г.; помага
на България да устои на външни кризи – тази на рублата от 1998 г. и голямата рецесия
от 2009 г.; позволява на страната да устои в периода, в който фалира КТБ – по думите
на професора това е фалит без връзка с паричния съвет, фалит, породен от
надзорните органи на БНБ, които не са извършили контрол. Най-положителният
ефект, пише икономистът, е този, че бордът налага строга фискална дисциплина на политиците
в страната.
Ханке се позовава на направени проучвания на общественото
мнение, които показват, че повечето българи не одобряват изхвърляне на лева и
приемане на нова валута. Един от най-разумните мотиви на Ханке срещу еврото е
този, че ако България и занапред остави лева като валута, от една страна би
запазила суверенитета си, а от друга, в случай на проблеми с еврото, може да
обвърже националната валута с друга, по-стабилна, без да иска ничие позволение. Пореден аргумент е и този, че приемането на новата валута е еднопосочна улица и няма
връщане.* Ситуацията е като в хотел „Калифорния“
от известната песен, пише икономистът: можеш да върнеш ключа на рецепцията по
всяко време, но не можеш да напуснеш.
Така преди 23 години проф. Ханке бе посрещнат като месия,
канен, ухажван и уважаван от управляващите, които не знаеха как въобще може да
се излезе от хиперинфлацията. Освен от БАН, той е получил още шест почетни титли „хонорис
кауза“ от различни университети по света. Ние няма да узнаем какъв хонорар е
получил Ханке за услугите си тогава – вероятно между 100 000 и 300 000 долара. Не
са ли малко смешни опитите днес именно той, бившият съветник на президента
Рейган, да бъде критикуван като човек, който едва ли не няма понятие от валутна
политика и финанси.
----------------
* В Гърция министърът на финансите Варуфакис каза на гърците през 2015 г., че даже и да искат да си върнат драхмата, няма как да стане. „През 2000 г., една
година преди Гърция да се присъедини към еврозоната, една от мерките, които
взехме, бе да се отървем от всички наши преси. Валутният съюз е необратим.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар