28 февр.
Мило дневниче, Президентът ми нареди да изчакам нови указания. Вярва, че Радев няма да отмени тържествата за 3 март. Докладвам за напрежение в обществото. Но за нас има поддержка поне 70 процента!
1 март.
От Москва ми изпратиха три различни речи. Не аз да ги чета, да ги дам на Радев, да има избор. Писал ги лично Песков. Ана превежда небрежно, додох ги на Людмила. Радев да си ги има на български.
Докладваха ми, че името ми било замесено в скандал по Нова тв рано сутринта. Добре че там бил Андрей Райчев да ме защити! Ах, Андрюша, каква си ми катюша!
Жал ми е, че махат С.Я. ... Радев ми казва, че не зависело от него. Опитал се да го спаси. Уредил го на поста, ама С. сам си ритнал стола с приказките по телевизора. Радев ми казва, че на С. Я. възлага нов проект. Възразявам. Казвам му не, не е добра идея, ще отлее гласове от Възраждане!
2 март.
Спах зле. Сънувах кошмари. Напада ме някакъв паша със сабя, паша на бял кон. В далечината – огън. Преследва ме шум от нещо.
Следобед – на чай с наши бизснесмени. Скука. В. Г. има глупостта да ме пита какво се случва с рублата. Не съм готова да отговоря.
Болгаря спира руските телевизии. И това ми било демокрация! Да, нарекох ги евроантлантически подлоги! Не ми пука. Може пък да ме експулсират, ще си гледам кефа в Москва. От Кремъл ми пишат – Метрофанова, отказвай всякакви интервюта. Ха, то не че ме кани някой.
Следобед два часа избирах с кое костюмче да ида на коктейла на Радев.
Спешно ми казаха да ида да поднеса цветя днес на Шипка, утре щяло да има агитка от Възраждане, ще замерят премиера със снежни топки. Колко хубаво се получи – докато ме търсили да давам обяснения за шпионския скандал, аз съм била с венец на Шипка! Това се казва timing!
Костюмчето в розово ми е отесняло.
3 март.
Церемонията при Паметника на незнайния воин бе по-кратка от друг път, само 15 минути. Помолих Радев да съкрати речта само до 7 минути. Той ми каза, че се отказва от реч. По телевизора гледах тържеството от Шипка. Възраждане се справиха добре. Оправдаха си хонорара. Другия път ще им раздадем още знамена.
Розовото костюмче остана да виси на закачалката. Облякох червеното. На приема в президенството не дойдоха само 14 посланици, все от натовски страни. Заформих групичка – моя милост, негово превъзходителство посланика на Беларус и Радев. Бъбрихме си. Имаше тонове евтино шампанско, купено от Лидъл, а синьото сирене беше позастояло. На 4 очи - казвам на Р - какви са тия приказки против „войната“? Той: спокойно, ние с теб си знаем, че Крим е руски, за пред телевизиите трябва да се говори друго.
Кирил Петков се правеше, че не ме познава. Херо му е дала указания да стои настрани. Тя дойде на приема, но остана само 30 минути. Огърлицата от фалшиви перли не отиваше на тоалета й.
Посланикът на така наречената Украйна не се появи, проучили са дали аз ще присъствам.
4 март.
10 часа. От онова фалшиво шампанско още ме боли глава. Мило дневниче, в Кремъл нищо под 100 евро бутилката не се сервира! Ах, спомени...
Следобед – звънят ми от Кремъл. Как бил минал празникът. Казвам им общи приказки, наблягам на освиркването... Представяте ли си, 100 души от Възраждане свършиха работа за 10 000! Дано с акции като тази другия път да прескочат 4 процента.
По-добре си ми беше в ЮНЕСКО. От всички страни на планетата точно в България ли намери да ме прати Володя? Не съм коя да е.
6 март.
Неделя. Скучно ми
е. Чакам с нетърпение Девети септември!
Няма коментари:
Публикуване на коментар