Честит празник на буквите!

Вековната злоба

Известният стих от Гео Милев:

“вековната злоба на роба”

Ако неравенството ражда злоба, защо равенството не ражда любов?

Фото етюд

С достойнство

Слушам Меглена Кунева по БиТиВи... Говори за Европейския ден на солидарност между поколенията - 29 април. Телевизията показва репортаж за това как възрастните хора ползват интернет, скайп и т.н.
Слушам как трябва по-добре да включим в живота на обществото тези „изключени” хора и това всичкото ми звучи като добри новогодишни пожелания...
Всяка бедна страна, включително България, лишава възрастните хора от правото им да остаряват с достойнство.

Принципът на Парето в личния живот

Италианецът Вилфредо Парето направил едно известно наблюдение през 1906 година, а именно, че 20 процента от населението на Италия притежава 80 процента от земята. В същото време открил, че 20 процента от граховите стръкове в градината му раждат 80 процента от общия брой грахови зрънца... След време един теоретик на мениджмънта извежда от тези наблюдения „принципа на Парето”, който може да се прочете в най-различни варианти. 20 процента от клиентите допринасят за 80 процента от продажбите, или 20 процента от причините водят до 80 процента от проблема.

А как е в живота?

20 процента от всички мои познати ми причиняват 80 процента от всички грижи. 80 процента от всичките ми положителни емоции идват от едва 20 процента от приятелите ми. 20 процента от всичките ми познати заемат 80 процента от мислите ми. 20 процента от изядените спагети допринасят 80 процента за нарастване на теглото ми.

Впрочем аз съм съгласен 100 процента с принципа на Парето. 20 процента от всичките ми усилия водят до 80 процента от общия резултат в работата ми...

По-високо, по-високо

В 21-ви век всичко става по-високо, по-голямо, по-пълно, по-ефективно.

Ето, препарат за миене на чинии... Благодарение на новата „по-силна” формула може само с една капка да измиеш 10 чинии. Ножче за бръснене с десет остриета... Само с едно движение премахва и най-твърдите косми от брадата...

Помня как през 1990 г. ни продаваха ножчета с две остриета и о, чудо на техническия прогрес – бръсненето стана забавно. През 1995 г. ни продаваха ножчета с три остриета, през 2009 г. - с пет остриета... (Нивото на техническия прогрес в никакъв случай не е позволявало пет остриета през 1990 година.)

С новите маратонки тичаш два пъти по-бързо, новият шампоан прави косата ти още по-обемна от стария шампоан, а с новото универсално лепило можеш да висиш от тавана надолу с главата.

Защо въпросът за ГМО не е просто „зелена риторика”?

Да предпоставим, че аз съм министър на околната среда и ме попитате: Съгласен ли сте вие и вашето семейство да консумирате продукти, третирани с пестицида ДДТ?

Ако въпросът е зададен през 1965 г., аз ще кажа: Този въпрос за нас не е от съществено значение, защото на този етап третирането с ДДТ дава отлични резултати в борбата с вредителите, при това няма научни доказателства за вредата от този препарат върху човешкото здраве.

Ако въпросът е зададен през 2010 г., отговорът ми би бил: Този въпрос няма смисъл днес, защото ДДТ беше много ефективен в борбата с вредителите през 50-те и 60-те години, но след това бяха открити неговите силно токсични ефекти върху здравето и той бе забранен за употреба навсякъде по света.

Преди да се стигне до пълна забрана на ДДТ в Съединените щати през 1972 г., държавната Агенция по околната среда на САЩ организира изслушвания в продължение на осем месеца... Ако мислите, че до забраната се е стигнало без съпротива от най-заинтересованите страни, лъжете се. Съпротивата продължава и след забраната – производителите на ДДТ по съдебен път търсят отхвърляне на решението на Агенцията по околната среда – но без успех.

В икономикса е ясно правилото да се оптимизира използавнето на всички ресурси. Например, добре е да произвеждам повече царевица от един декар площ. Но това не е „прост” отговор на „прост” въпрос. Защото след това питам: Тази царевица как е произведена – с какви семена, препарати, с какви машини... Втори въпрос: Тази царевица за кого е произведена? Кой ще я купи?

При производството на някои продукти има и вторични, не внезапни ефекти. Има производство на диспродукти. Например, производителят на самолети произвежда бързо летящи машини, но и въглероден диоксид. Примерът е не особено добър, тъй като този вторичен ефект е известен... Ако някой иска да произведе повече от благото, наречено „царевица”, но за сметка на благото „човешко здраве” – кой трябва да вземе правилно решение [към този момент, но и към момент Х в бъдещето] дали държавата АБВ има нужда от генетично модифицирани организми?

По такъв важен въпрос крайната дума не би трябвало да бъде на един министър или на едно правителство, а на обществото като цяло. За любителите на референдуми – каква хубава тема за размисъл...