Какво ѝ липсва на „Прогресивна България“?

 

Новата партия е на сцената – вече съществува „Прогресивна България“. Но не е ли това само виртуален проект на този етап?

Две неща ѝ липсват на новата партия. Първо, тази партия няма лица, които да показват реално съществуване, различно от номинална регистрация и различно от името на бившия президент Радев. Случайно или съвсем нe случайно триумвиратът Радев-Донев-Стоянов мълчи, по телевизиите гастролират „млади“ лица от втората редичка – Петър Витанов, Иво Христов.

Не знам кой консултира Радев в PR сферата, там има брутални дефицити. Бутането напред на по-млади лица не променя факта, че средната възраст на триумвирата е 60 години и че ръководството мълчи. Формирането на партията става като някаква завера от 19 век - през декември и януари всички, които бяха вече поканени за нови членове, лъжеха пред медиите, че с тях не е говорено...

Социологическите агенции дават някакви проценти за новата партия, но в проучванията, направени преди седмица, тя е записана като „Партия на Румен Радев“. На практика са мерили популярността на Радев, представена като рейтинг на партия.

Второ, ако искате да научите нещо за „Прогресивна България“, няма откъде да четете. Няма официален уебсайт, а причината е една – те не са създали съдържание, с което да се запълни този сайт. Няма програма, няма идеология, няма яснота, няма лица, няма водачи и структури на областно ниво.

Една партия съществува де факто, извън регистрацията в съда, при няколко налични условия: да има членове, да има регионални структури, да има партиен живот, да има вътрешна борба за място в листите, да има идеология, изразена в устав, в декларации, в програми, да има официален уебсайт и (евентуално, ако сте още в 20 век) печатен партиен орган...

За изборите на 19 април водачите на листи ще бъдат посочени, спуснати, няма да са резултат на вътрешно състезание. Една партия се самоопределя и легитимира пред избирателите като набор от отлики спрямо вече съществуващите субекти. Какво донася тя в пейзажа, което вече да не се е появило? Къде стои по оста ляво-дясно? Ще вдига ли данъците? Ще работи ли за „безплатен транспорт” и „безплатно здравеопазване“? Ще запази ли 10% данък върху доходите или ще въведе прогресивно облагане? Традиционно в България почти не се пита и не се говори за правата на личността, правата на малцинствата и т.н. Засега от единственото интервю на Радев в „Панорама“ (30.01.2026) разбрахме, че няма ляво-дясно, има общи приказки, за да се услади партията на всички. Примитивен популизъм. Не ме питайте за ляво-дясно, аз съм алтернативата!

(Едно време гениалният певец, поет, политик, актьор, фехтовчик и почти-президент Жорж Ганчев така се позиционираше в центъра – той постоянно говореше за червено-синята мъгла.)

Партийното строителство за новия субект ще следхожда изборите от 19 април, така че реално рейтинг на партия ще се мери на следващите предсрочни избори преди края на 2026 година, когато новата формация няма да повтори и на 70% резултата си от април.

Мирно съвместно съществуване

Идете на село да видите как мирно си живеят партиите. Тези дни попаднах в село Алдомировци, Софийско, където видях как разумно хората използват малкото налично „офис пространство”. В едно стайче в центъра те са поместили всички партии! Вероятно работят на смени, за да не си пречат.

Русофили-русофоби

Да благодарим на другаря Путин за всички случки, които се случиха в Крим. Благодарение на неговия сценарий за полуострова ние виждаме как скоропостижно в цялата предизборна риторика у нас се добави „руският елемент”. Ето, като машина на времето... Отново в 19 век – русофили и русофоби, сякаш четем оръфан учебник по история.

Ако не беше Володя Путин, нямаше да имаме такава интересна предизборна кампания за евроизборите. Какъв силен коз получи Волен Сидеров! Уау! Той дори обясни, че Киев бил кръстен на брата на хан Кубрат – Кий... Егати изкуствената държава!

БСП се поразцепи. Тия, които се борят за гласовете на червените бабички, играят с руската карта. Онези, които знаят, че от Брюксел ги гледат под лупа, играят с другата карта... Така Вигенин го наплюха и своите, и другите. (Не стигаше ли разбиването по линия на АБВ?)

Ние нямаме единомислие по въпроса кое е „интересно” и кое – „безинтересно” в една кампания за евроизбори. Но сега излизат въпроси... Защо никой не говори за Шенген? Защо никой не говори за еврозона? За бежанци? Наместо това се говори за Русия – за проруски, за проамерикански настроения. За други идиотизми... Подменя се истинският дневен ред с фалшив дневен ред. 

Дори изчезналият самолет не засенчи Крим... Макар че изчезна съвсем навреме... 

Така че – да благодарим на Володя Путин!

Скептични бележки по платформата на Безуханова

Видяхте ли колко внимание отделят медиите на факта, че Саша Безуханова си направи сайт? Дали ще го нарече платформа, сайт или форум - нейна си работа, но щом тя не го определя като партия или движение, журналистите също не го наричат така.

Много шум за един сайт. Безуханова дори не говори за „политически проект”, както е модно днес, а просто за „платформа”. Дали има илюзии, че ще увлече хиляди симпатизанти (на какво?), та в един момент да обяви създаването на движение?

Безуханова изреди няколко ценности, които са в основата на нейния проект: свобода, справедливост, откритост, прозрачност и принос. Половината са преписани от Великата френска революция, другите са вероятно плод на брейнсторминг.

Скептичен съм към онлайн проект, който може (уж) да прерасне в политическа партия. Създаването на „платформа” за дискусии не е особен принос към демокрацията у нас, защото онлайн дебат тече постоянно във всеки форум на всяка електронна медия. Разбира се, и във Фейсбук. Да, Безуханова е популярна, показваха ни я до втръсване по кориците на всички списания за мениджмънт у нас през последните 20 години, но само популярност не стига.