Какво ѝ липсва на „Прогресивна България“?

 

Новата партия е на сцената – вече съществува „Прогресивна България“. Но не е ли това само виртуален проект на този етап?

Две неща ѝ липсват на новата партия. Първо, тази партия няма лица, които да показват реално съществуване, различно от номинална регистрация и различно от името на бившия президент Радев. Случайно или съвсем нe случайно триумвиратът Радев-Донев-Стоянов мълчи, по телевизиите гастролират „млади“ лица от втората редичка – Петър Витанов, Иво Христов.

Не знам кой консултира Радев в PR сферата, там има брутални дефицити. Бутането напред на по-млади лица не променя факта, че средната възраст на триумвирата е 60 години и че ръководството мълчи. Формирането на партията става като някаква завера от 19 век - през декември и януари всички, които бяха вече поканени за нови членове, лъжеха пред медиите, че с тях не е говорено...

Социологическите агенции дават някакви проценти за новата партия, но в проучванията, направени преди седмица, тя е записана като „Партия на Румен Радев“. На практика са мерили популярността на Радев, представена като рейтинг на партия.

Второ, ако искате да научите нещо за „Прогресивна България“, няма откъде да четете. Няма официален уебсайт, а причината е една – те не са създали съдържание, с което да се запълни този сайт. Няма програма, няма идеология, няма яснота, няма лица, няма водачи и структури на областно ниво.

Една партия съществува де факто, извън регистрацията в съда, при няколко налични условия: да има членове, да има регионални структури, да има партиен живот, да има вътрешна борба за място в листите, да има идеология, изразена в устав, в декларации, в програми, да има официален уебсайт и (евентуално, ако сте още в 20 век) печатен партиен орган...

За изборите на 19 април водачите на листи ще бъдат посочени, спуснати, няма да са резултат на вътрешно състезание. Една партия се самоопределя и легитимира пред избирателите като набор от отлики спрямо вече съществуващите субекти. Какво донася тя в пейзажа, което вече да не се е появило? Къде стои по оста ляво-дясно? Ще вдига ли данъците? Ще работи ли за „безплатен транспорт” и „безплатно здравеопазване“? Ще запази ли 10% данък върху доходите или ще въведе прогресивно облагане? Традиционно в България почти не се пита и не се говори за правата на личността, правата на малцинствата и т.н. Засега от единственото интервю на Радев в „Панорама“ (30.01.2026) разбрахме, че няма ляво-дясно, има общи приказки, за да се услади партията на всички. Примитивен популизъм. Не ме питайте за ляво-дясно, аз съм алтернативата!

(Едно време гениалният певец, поет, политик, актьор, фехтовчик и почти-президент Жорж Ганчев така се позиционираше в центъра – той постоянно говореше за червено-синята мъгла.)

Партийното строителство за новия субект ще следхожда изборите от 19 април, така че реално рейтинг на партия ще се мери на следващите предсрочни избори преди края на 2026 година, когато новата формация няма да повтори и на 70% резултата си от април.

Харесвате ли Марсилезата?

 

Четете ли международни новини тези дни? Няма как да не ви е направил впечатление фактът, че натрапчиво се повтаря фразата „възход на крайнодесните партии в Европа“. Журналистите не говорят за десни. Десните са винаги крайнодесни. Левите никога не са крайнолеви. Знаете ли защо? Всичко, което противоречи на парадигмата на сегашната Европейска комисия /и предните няколко!/, се обявява за крайнодясно. Ако не харесвате тъпата „зелена сделка“ и не искате некъпани нелегални мигранти да пикаят по улиците на родния ви град, вие вече сте крайнодесни, разбира се.

А всъщност става дума за десни партии. Те не искат концлагери за нелегалните. Не искат това.

Направете си труда да видите какво иска партията на Марин льо Пен – партия, постоянно наричана крайнодясна. Партията на льо Пен „Национален сбор“ в икономически план е направо лява – ама чак неприятно лява, прочетете за какво се борят:

•           Отмяна на т.нар. пенсионна реформа на Макрон;  „Национален сбор“ ще отмени реформата на пенсионната система, въведена от Макрон, която  предвиди увеличаване на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години. – ЛЯВО!
• „Национален сбор“ предлага по-ранно излизане в пенсия за хората, започнали по-рано работа. Например човек, започнал работа на 17 години, трябва да може да излезе в пенсия на 60 години. – ЛЯВО!
•       Крайнодесните са и за премахване на данък наследство за средната класа и за най-бедните. – ЛЯВО!
•       Те искат и данъчни облекчения при второ дете в семейството, с което ще се насърчи раждаемостта в страната. – ЛЯВО!
•       НС са и за освобождаване от данък при дарение от родители на деца и на внуци на суми в размер на 100 000 евро годишно за срок от 10 години. – ЛЯВО!
•       Ще обявят мораториум върху затваряне на здравни заведения, които сега са застрашени от подобна мярка поради различни фактори. – ЛЯВО ЛЯВО!

 

Ляво, ляво, ляво!

Икономическите точки от програмата на „Национален сбор“ са писани сякаш на „Позитано“ 20!

 

Има две неща, които алергизират Брюксел. Първо – ревизия на политиката към мигрантите и затварянето на границите. Брюксел жестоко заклеймява „Национален сбор“ във Франция, но по същия признак направо не понася Мелони и Орбан. Второ, ревизиране на самата концепция за съсредоточаване на още и още власт в Брюксел!

Далеч съм от намерението да преразкажа цялата платформа на „Национален сбор“ – ето една умно написана статия в БТА, балансирана, безпристрастна, отделете 10 минути от безсмисления си живот и я прочетете.

 

Да, за мигрантите и постоянно разградените граници „Национален сбор“ казва „Баста!“.

В статията на БТА четем: „Философията на „Национален сбор“ вече не включва излизане от ЕС, както беше преди няколко години, но поставя под въпрос самите основи на европейското общностно изграждане. „Национален сбор“ иска превръщането на ЕС в Алианс на нациите, което е синоним на силно намаляване на настоящите компетенции на ЕС. Това ще е една радикално нова Европа, която ще изисква дълбоки промени в европейските договори и съответно единодушното одобрение от страна на 27-те страни членки.“

И сега почвате на разбирате защо им треперят гащите в Брюксел от страх, че льо Пен набира скорост! След Брекзит – още един шамар! Победата на Мелони – още един шамар! Безкрайният мандат на Орбан – още един шамар! В Австрия Партията на свободата им разказа играта на последните евроизбори – още един шамар! Броженията в Германия с една нарочена като крайнодясна партия – пореден шамар! Победата на Тръмп през ноември – още един шамар!

Светът отказва да строи комунизма... „Зелената сделка“ ще отиде в кошчето. Безкрайната мигрантска вълна ще отиде в кошчето. Урсула няма да получи нужните гласове в Европарламента и ще се пенсионира предсрочно само с един мандат /а и един ѝ беше много/.

Колко прекрасна беше политиката на Меркел, на Барозу, на Юнкер, на Урсула, а ето хората в най-проспериращите и най-големи страни на ЕС не оцениха техните гениални ходове!

Франция даде на света Волтер, Паскал, Декарт... Силата на рационалното ще измести алабализмите на Брюксел. Моята увереност в победата на „Национален сбор“ на първия тур /и на втория/ е такава, че не се свеня да я обявя три часа преди края на изборния ден във Франция. Махалото е вече в крайна позиция – в обратна посока – и се връща да удари там, където има най-голяма нужда!

Медиите в САЩ: срещу Тръмп всички средства са позволени

 

Още когато учех журналистика в САЩ в началото на 2000-те години, бях наясно, че няма свобода на словото, каквато ни превъзнасяха в България... На 20 и кусур години бях достатъчно зрял, че да не вярвам на всички глупости, изговорени от разни доценти и професори. И в Америка, извинете, свободата на словото е донякъде, но в последните 20 години, струва ми се, тая свобода започна да се свива като медуза, изхвърлена на пясъка.

Днес се върнах от работа и специално си отделих време да видя как либералстващите медии отразяват обявяването на президента Тръмп за „виновен“. Дори на хора, които не говорят английски, би направило впечатление какви снимки са подбрали за статиите... Независимо че Тръмп отрече да е виновен по всяко едно от 34-те обвинения, медиите с пропаганден трик показаха снимки, на които той гледа надолу, на които мижи и на които сякаш е сломен духом. Разбира се, това не кореспондира с поведението му нито по време на процеса, нито след това.

Тръмп не спря да повтаря, че този процес е позор за Америка – disgrace! Той коментира решението на съда: „Гражданските ми права бяха напълно нарушени от този силно политически, противоконституционен и възпрепятстващ изборите лов на вещици. Нашата провалена нация е обект на присмех по целия свят! Истинската присъда на народа ще бъде произнесена на 5 ноември”.

 Обаче тези снимки се тиражираха и по света... 

 Новата корица, подготвена за следващия брой на сп. The New Yorker - нов връх в пропагандата!

 

Не случайно Тръмп често се оплаква – и с основание, – че медиите работят умишлено срещу него. Производство на фейк нюз! Обаче съвсем логично е обществото в САЩ да реагира – нямайте съмнение, че поради възмущение от тоя скалъпен процес в стил „лов на вещици“ подкрепата за Тръмп ще надхвърли очакванията на социолозите...

Засега прогнозите в колебаещите се щати показват превес на Тръмп – към 20 май 2024 г.

 

В колебаещите се щати /swing states/ тази година не се колебаят!

Добрите новини: в САЩ не ти искат свидетелство за съдимост, когато си кандидат за президент. И с присъда можеш да участваш в състезанието!

Лъжовизми

 

Машина на времето: По избори

 

 

Илия Бешков

(Преди преврата от 9.IX.44 г.)

 

Време е за нашата редовна рубрика *Машина на времето*.

Неизвестно за мен заглавие, ако въобще авторът е дал заглавие, но посланието е ясно. 

И Ганьо става депутат!

Отживелицата, наречена „ден за размисъл”

 

Фото: Димитър Лъжов

 Все още са такива изискванията – да няма агитация в т.нар. ден за размисъл.

 Що за идиотизъм, наследен от 19 век?

Ако вървите с тениска, оцветена в партийния цвят на любимата ви партия, това агитация ли е? Ако носите на ревера си значка с образа на някой политически лидер, това агитация ли е? И трябва ли разлепените плакати във вашия квартал да бъдат скъсани още преди деня на размисъл, защото те на практика продължават да агитират от стената?

Да не говорим за комичния елемент на сухия режим, който уж има за цел да спре пиянството на един народ поне за 24 часа… Та да се вземе правилно решение!

Нали на всекиго е ясно, че на състезание тичаш до края, до прескачане на финалната линия. Тишина има в лечебните заведения и в почивните станции. Тишината не помага нито на политическото състезание (доколкото го има), нито на демокрацията като такава.

Избори 2021 - да умреш от скука

Тазгодишната кампания преди изборите е пълна скръб. Няма истинско състезание на идеи. Няма интересни кандидати. Няма интелект в тази кампания. Няма надпревара. Няма риторика. Какво не бих дал на екрана да се появи поне един нов Жорж Ганчев с Българския бизнес блок или поне Бирената партия, вдъхновена от Хашек! Бирената партия, която се бореше за умерен прогрес в рамките на закона. Като видяха, че прогресът е невъзможен, се саморазпуснаха май.

 Учредяване на Бирената партия на Хашек - 1911 г. (Я. Хашек - мъжът с шапката.)

Не смея да мечтая за политици от ранга на д-р Дертлиев – те изчезнаха като динозаври, за да бъдат изместени от някакви ГМО-организации и организми.

Един прецъфтял шоумен уж е решил да разбива статуквото, а отказва участие във всякакви дебати. Вярва, че както е пълнил стадиони, така ще напълни урните.

Но политиката е състезание на идеи, тя не е само мерене на „лайкове“... Ако е въпрос на лайкове, най-добре Азис да направи партия, той би спечелил без никакви дебати, без да участва и в едно ТВ предаване, ще помете и Трифонов, и Мангъров, и Нинова, па и Борисов. Ще има лукса да покани някой от изброените за коалиционен партньор, ако случайно не му достигнат депутати за еднопартиен кабинет. Впрочем Азис би бил успешен и като премиер, и като министър на културата.

Едно от най-нелогичните нови явления са така наречените граждански квоти. Обаче какво е това нещо – партията? Нали партиите са по принцип граждански сдружения – сдружения от граждани. Партията не е фирма, не е ТКЗС, не е клуб за бридж, не е офицерски клуб, не е фондация, не е литературен кръжок. Сега някой си там ви представя като „реформа“ и „стъпка напред“ включването на граждани в листите, защото, спор да няма, самата дума партия е станала несимпатична за хиляди българи. Тъжно. Другите, партийците, тогава какви са? Учредители на фирмата? Пазители на бранда? Приносители на акциите? Узурпатори на идеята? Бройки в списъка?

Логично е една партия да издига в листите само такива хора, които са имали достатъчно ентусиазъм да припознаят някаква идеология, па дори и клиентелистка. Иначе се издигат хора, които сякаш казват: не ви станах член, защото не ви намирам нито за много продуктивни, нито за много атрактивни, нито за много интелигентни, но ме включете в гражданската квота.

Всичко изброено не означава да не гласувате. Напротив, дайте си лайка на 4 април. (Веднага след това ще може да отидете на ресторант, най-вероятно.)

Животът се замразява до второ нареждане

 

Новият локдаун – това новина ли е наистина? Не го ли очакваме от средата на февруари, когато вървеше с пълна сила подгряването на ситуацията. Истерични гласове от екрана: “Идва третата вълна, идва третата вълна!” По-жестока от предишните две.

Така по много тъп начин се слага край на тази предизборна ситуация на вяла, повърхностна, имитационна предизборна кампания, в която няма истински личности, камо ли конкурентност на идеи. Може ли да изчезне онова, което и без друго го няма? Ще ви липсва ли тази „кампания“? Тя няма да липсва дори на ония, които са уж призвани да я провеждат...

Много е важно да си водите бележки отрано. От днес. Записвайте си коя социологическа агенция какви проценти дава тези дни. Как реди победителите... След това си запишете цифрите и партиите след седмица. И накрая – вижте какво се е случило де факто на 4 април. Разминаването на резултата с прогнозите ще ви шашардиса, а някои агенции ще трябва да връщат пари. Можеш да излъжеш с 1-2 процента, но с 8-9 не можеш.

И най-тъпото е, че ще отворят прозорец от пет дни, колкото да идете до урните, а от 8-9 април ограниченията ще бъдат подновени.

Носете си маските, боцнете си игла, ако се доредите до такава, първа, втора, каквато има, мърдайте сивите клетки поне 2-3 часа на ден и непременно идете на 4 април до урната! Не забравяйте, че като страничен ефект от ваксината ще забележите и повишено желание да гласувате. Повече от миналия път.

Предсказана победа

Няма измама, няма лъжа.
Сериалът "Семейство Симпсън" е предрекъл дори победата на Доналд Тръмп, както и избухването на епидемия от Ебола и падането на кулите на 11 септември.

Сувенири

Чикаго, 17 юни 2016 г. Пред витрината на магазин за сувенири.

Още повече размисъл

 Изтощени от размисъл избиратели се зареждат с нови сили

Приятели, независимо дали мисленето в деня за размисъл е довело до някакъв резултат, помнете, че трябва да гласувате. Нужно е, понеже хиляди наши сънародници ще идат до урните без много размисъл – принудени от работодатели, дилъри на гласове и какви ли не други дейци на демокрацията.

Не забравяйте да гласувате и в референдума. Единствено статуквото има интерес и това допитване да се провали поради ниска активност. Вие самите нямате интерес да се провали, независимо че партийните централи направиха и невъзможното да обвият в мъгла референдума и да внушат, че е в ущърб на България.

Симптоми на затихващата мисъл

25 октомври 1960 г., Джон Кенеди на среща с избиратели

Няма как да имаме по-кратка кампания от тази, която ни предлагат в момента. За изборите говоря – президентските. Толкова е кратка, че чак е обидно за мислещите хора. За партиите, в опозиция или на власт, би било добре да е дори две седмици, а защо не пет дни. Причината не е да опазят от помия и компромати своите кандидати. Трудно им е да произведат смисъл, който да изпълни 30 дни.

Толкова апатия лъха от тази кампания, че дори Жорж не намери за нужно да си извади китарата, поне да изпее някоя песен.

А за някои е трудно да участват в 60-минутен дебат по телевизията. Знаете ли колко е трудно да запълните една минута телевизионно време, особено ако не сте заучили няколко евро-клишета? Не е като да печете кекс във фурната или да чакате майстора да смени маслото на колата. Пред камерата времето тече другояче.

Не харесвам глагола „олицетворявам”, написан в трето лице, единствено число – поне не в Конституцията. Като ученик започнах да го използвам в пети клас, когато другарката по литература ни учеше да пишем „преразказ по картина”. Художникът изобразил изгрева в еди-какъв си цвят – значи, ето, изгревът олицетворява победата на новия строй. Ако имаше някакво червено петно на картината, значи олицетворяваше пролятата кръв на героите. Все нещо олицетворяваше подвига на героите.

Надявам се този текст да олицетворява моя стремеж да откривам смисъл в привидно безсмисленото.

Понеже знам, че нацията ни е разединена, няма как някой да олицетворява несъществуващото единство. Този, който продава вестници за 420 лв. на месец, не вярва на онзи, който си резервира круиз до Аляска за пролетта на 2017 г. Мафията раздели нацията, но също и картелите, здравната каса, отсъстващото правосъдие, корумпираната полиция… И депутатското кюфте разедини нацията.

Кое е най-важното, за да тръгнеш по пътя към президентството? На първо място трябва да носиш съзнанието, че имаш мисия. Твърде силно прозира, ако ти липсва усещането за мисия, а си просто посочен от лидерите на някаква партия или от някакви другари с пари.

Да раздаваш ордени е лесно, трудно е да олицетворяваш.

Ако изборите бяха днес

Едно проучване, публикувано в медиите, показва еднакви проценти подкрепа за Орешарски и за Митьо Пищова. Без съмнение това е комплимент за Митьо, който тръгва от нулата и няма нито един ден във властта или в политиката. А за Орешарски не знам какво да кажа. Някои хора нямат връзка с реалността.

Няма светлина в тъмната стаичка

Възможно ли е да поправяш едно нещо отново и отново, и всеки път да става по-скапано? Възможно е, ако се нарича Изборен кодекс. Приеха го през 2011 г., за три години го поправиха пет пъти. Задава и се и шеста ревизия.

Последните предвидени поправки не показват нищо друго освен стремително падение на правната мисъл в Народното събрание.

За задължителното гласуване

Е, няма да има глоби, няма да има и томбола с награди за участниците... Комичното предложение за лотарията щеше да буди смях, ако беше излязло от някое ТВ-шоу, но за съжаление бе родено в парламента... Който не гласува, го изтриват от избирателния списък. Така на отвратените от системата се гарантира, че ще могат многократно и в бъдеще да упражнят правото си да не гласуват за ония, които са ги отвратили. От това отвратителните не губят нищо.

Това решение вероятно е изцяло положително в дългосрочен план. Само така от списъците ще отпаднат мъртвите души. Това е втори опит за 25 години да се премахнат несъществуващите избиратели – емигранти и починали.

Първият опит беше направен на хартия през 2013 г. – в член 56 на Изборния кодекс бе предвидено заличаване на имената на онези, които са заминали извън България не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии. „Заличаването става по заявление на напусналите страната или служебно по данни, предоставени от Министерството на вътрешните работи.” (Данните се предоставят от МВР на Главна дирекция ГРАО.) Самият съюз „или” събужда моя скептицизъм. Или ти, емигрантът, ще съобщиш в общината, като тръгваш за чужбина, или МВР ще те докладва... Тъй като хората не се докладват сами, грижата пада върху вътрешното министерство. Не съм прочел нито една статия по въпроса дали това въобще работи – защото, боя се, не работи. Стотици хиляди избягаха от България много преди тази поправка, така че няма как да попаднат в каквато и да било база-данни на МВР, още повече ако се връщат в България само чрез скайп.

За допълнителното квадратче

Едно допълнително квадратче ще се появи в бюлетината. То ще се казва „Не подкрепям никого”. Някои журналисти нарекоха това „една от малкото положителни промени” в Изборния кодекс. Това само имитира промяна. Разбира се, отвратеният избирател може да иде да гласува, обаче да напише с химикалка някоя балканска псувня върху белия лист. Може да задраска цялата бюлетина. Формално е гласувал, а на практика не е подкрепил никого. Законодателят обаче е решил, че двете форми на бунт ще се отличават по начина на броене. Ако използвате само квадратчето, бюлетината е действителна, па макар и куха. Ако си напишете посланието или нарисувате картинка, гласът е недействителен. Ти избираш!

За социологията...

и има ли тя въобще почва у нас?

Народните представители се страхуват от социологическите проучвания – те ще са забранени за целия срок на кампанията, не само в т.нар. „ден за размисъл”. Не вярвах, че ще го кажа, обаче това ще доведе до всякакви комични последици и кампанията само ще спечели от забраната. Подкрепям я! Така още повече медии ще се почувстват предизвикани да надскочат глупостта, като ни говорят за отбор „Черешка”, отбор „Малинка” и т.н. Пак остава рискът някоя агенция да рече, че партия „Х” ще вземе 40 процента от гласовете, па тя да спечели примерно с 99 процента. Шок и ужас.

Ако вярвах в еволюцията на правната мисъл у нас, щях да очаквам от това Народно събрание да отмени и рудиментарния остатък от ХIХ век, наречен „ден за размисъл”. Кампанията е състезание, води се от началото до края. Сега на всичко отгоре и тя се съкращава – от месец на три седмици. Подбудите? Благородни. Да се харчат по-малко пари, разбира се.

Никой не говори днес за разликата в допустимото финансиране на предизборна кампания. Какво ще кажете: при кампания за избиране на народни представители партиите и коалициите имат лимит от 4 000 000 лв. за всички дейности, а инициативните комитети – 200 000 лева. Вече никой (от опозицията поне!) не поставя въпроса за образователен ценз при активното избирателно право. Най-последователен в това отношение е юристът проф. Огнян Герджиков. Те вероятно затова спряха да го търсят за интервюта.

Ролята на качествената опозиция е не да пречи на управляващите да управляват, а да се опитва да промени дневния ред на обществото според някакъв набор от ценности.

Както писах преди седмица, ние нямаме днес политици от ранга на д-р Петър Дертлиев. Имаме в изобилие „кадри” от мащаба на Гошо Тъпото и Лъчо Мозъка... Калинка до калинка.

И накрая, като перифразирам вожда Йосиф Сталин, ще уточня: не е важно колко ти е добър кодексът, важно е кой брои бюлетините!