Няма значение кой тв канал сте използвали тези дни да се информирате за изборите. Значение няма, защото всичките показваха едни и същи лица. Имам трима любими анализатори на политическите процеси: Андрей Райчев, социолог, Харалан Александров, антрополог, и д-р Николай Михайлов, психиатър.
И тримата са щатни коментатори на политическите процеси у нас поне през последните 15 години. Някои от тях и по-дълго.
Райчев плаши все повече мало и голямо от екрана, защото от едни избори до други започва да бучи все по-силно и да говори все по-малко членоразделно. (Зрителите се питат дали има едно единствено сако или има примерно пет сака, които са идентични. Но на фона на бученето това е дребен въпрос.)
Номер 2 в моя списък е Харалан. Една блондинка веднъж го представи в някакво студио като „най-интелигентния мъж” в България. Той си знае репликите, знае как да омайва блондинките. А колко й трябва на една блондинка да бъде омаяна? Репликите са едни и същи от 10 години.
Психиатърът д-р Михайлов е най-интересен, нямам съмнение за това. Той обяснява според мен най-точно нещата, но аз ви провокирам да се замислите защо получаваме приемливо тълкуване на политическия живот именно от психиатър. Не е ли станал политическият живот дотолкова „девиантен”, че днес ни е нужен психиатър (shrink), който да ни помага да го разберем? (Това тревожи ли ви? А нещо въобще тревожи ли ви? Пиете ли нещо по-силно от валидол?)
В наши дни именно психиатричният дискурс към политиката е най-продуктивен. Кое би ви помогнало, според вас, да разбирате по-добре какво се случва пред кулисите и зад кулисите?
За да разберете какво се случва пред кулисите, помага например гледането на сериали, няма значение дали от Латинска Америка или от Ориента.
За да разберете какво се случва зад кулисите, помага четенето на книги. Не прекаленото четене на книги, разбира се, тъй като то е доказано вредно. Умереното четене! Не питайте мен кои точно книги, питайте Харалан.
Що се отнася до избора на бат' Сали – не се стряскайте, не се чудете. Това явление е еманация на чалгата, която обладава социалното, за да възбуди копнеж по патриархалния модел на подредения свят (преддемократичен, но привидно безпроблемен) – късно изживян комплекс от зловещия инцест между интелектуално маргиналното и криминалното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар