Голям шум се вдига покрай факта, че шансовете на Бокова за
шеф на ООН се изпаряват. Още по-голям шум ще се вдигне, ако нейната кандидатура
бъде заменена с тази на Кристалина Георгиева.
Вероятно е жестоко за всяка жена да понесе удара и шока от
вестта, че е нежелана. А дали Бокова е мислила някога, че нейната биография ще
й отключи вратите към кабинета на генералния секретар?
На нас, българите, ни проглушиха ушите с мантрата, че има
желания и настроения следващият генсек да е „жена от Източна Европа”. Съчинено,
скалъпено, прозрачно. Няма такова изискване. Няма такива настроения.
Нека да не си правим илюзии – кой ще позволи на стола на
генералния секретар да седне дама, получила диплома за висше образование в
Москва. Това Америка няма да го преглътне, тоест няма да го допусне. Любопитно би
било да видим грамите, които посолството в София изпраща до Вашингтон.
Цялата мантра „жена от Източна Европа” няма източник. Откъде
тръгна това? Кой го изплю за първи път? Нашите медии. (Сигурен съм, че някога Ванга е казала:
Най-отпред на ООН-то ке седне жена от България! Ке носи огърлица от перли!)
Разбира се, неприятно е да го кажем, но какъв сигнал ще
излъчи правителството, ако през януари е подкрепило Бокова, а сега каже: грешка
беше?
Цялото чудо с номинирането и оттеглянето е игра „иди ми –
дойди ми”, смешна и тъжна в същото време.
Георгиева отново ще заяви, че няма да участва в играта,
защото поне има усещане за реалност.
Както казваше навремето неподражаемият Жорж Ганчев: No
pasaran!
Няма коментари:
Публикуване на коментар