Нашият голям поет и преводач Атанас Далчев искрено казва какво мисли за
преводаческия труд в едно писмо до Петър Алипиев. Датата е 3 октомври 1970 г.
Цитирам тези думи, защото показват колко малко са се променили нещата
днес, като говорим за преводи на художествена литература:
„Знай, мили, че от превода няма никаква прокопсия. Работиш пет-шест месеца,
а от хонорара не можеш да проживееш и два. Остави, че хонорарът е извънредно
нисък, но от него ти вземат данък, плащаш писането на машинописката - два пъти,
2 на сто за Писателския съюз, едно и половина за самооблагане, общо данък 20%;
прибави две преписвания на машинопис 25%, получаваш на ръка половината.
Ето оня ден трябваше да получа 300 лв., а ми дадоха 238. Как ти се струва.
Но какво да правя? Романи не мога да пиша. Стиховете, и да мога да ги пиша, не
ми носят пари, а само огорчения.”
По това време Далчев е на 66 години. Подписва писмата си с „бай Атанас”.
Мъдър човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар