Плюнки за Дьо Кабан на изпроводяк

Висота на публицистичната мисъл във в-к "Труд"

Посланик Дьо Кабан получи последните три дни толкова плюнки върху името си, колкото за целия мандат дотук общо.

Подразни мафията за последно. Вярно, разбира, че нещата ще си останат така, ама поне да си каже. Поне да си направи гаргара за последен път с онези, които се грижат за просперитета на организираната престъпност, за бездействието на полицията и съучастието на съда.

Гнилите ябълки в правосъдието вече вонят от загниване, но нищо не се променя.

Флагманът на бизнесмена Пеевски – вестник „Телеграф” – излезе с разбиващо заглавие на 15 септември: „Мосю Кабан сви 500 000 евро от Лувъра”. Според агента на ДС Божидар Димитров французинът е откраднал парите, които били събрани от дарения за реставрацията на музейни експонати.

Новината, основана върху инсинуация, намира място и във в-к „Труд”. Вестникът на Петьо Блъсков е впрегнал още повече пера да пишат против френския дипломат. На последна страница възбудена журналистка е решила да оплюе бившия посланик по всички точки, които са й хрумнали, дори с просташки подигравки към името му. Дьо Кабан, казва домораслата лингвистка, идвало от „колиба”, демек – егати благородника, от колибите е дошъл, па дава акъл тук. Разбира се, не пропускат да ни кажат, че той ще отиде да работи в Буркина Фасо – несъмнено като наказание за „провала” му в България.

С какви кръгове и господари на деня е свързан Блъсков, че е надминал по размера на храчките и брилянтния Пеевски?

Това сме ние. И на пътя е така, и на тротоара, и на опашката в магазина: „Ти ли ще ми кажеш на мене, бе?!” Но тук става дума за друго. Твърде висока е трибуната на посланика и твърде остри бяха стрелите му. И прецизно насочени отгоре на всичко! На Дьо Кабан хич не му пукаше дали някой ще му окачи „Стара планина” за довиждане. На онези, на които им пука, не им чуваме гласовете. Ние обичаме чужденците да показват куртоазия, гарнирана с лицемерие, а за един посланик това е задължително. Най-много да кажат, че българките са най-красивите жени, както и шопската салата е най-вкусната салата на света.

Да не бъдем наивни. И други посланици виждат същото, което и французина, но те го пишат скришом в грамите до своите столици, а пред медиите тук се усмихват. В Уикилийкс през 2011 г. на бял свят излезе какво е писал посланик Байърли за Борисов, макар че иначе си мълчеше. Това очакваха властимащите и от Дьо Кабан, ама се оказа, че не е от мълчаливите. И още нещо: каквито и особености на характера да се крият зад охотното говорене и „поучаване”, със сигурност всички изявления са били предварително одобрени от Париж. Ако не са били одобрени, щяха да секнат след първото по-остро изказване. В дипломацията на по-зрелите демокрации не допускат самодейност.

Впрочем, отрича ли някой, че метафората на французина е вярна? Нашите гнили ябълки овоняха не само родината, а цяла Европа. Такава воня, че получавам позиви за повръщане.