Банковият обир на годината

 

Не четете това, ако смятате за незначително събитие кражбата на 3.8 млн. лева от банка. Повечето нормални хора биха сметнали събитието за значимо, аз дори мисля, че е кражбата на годината… Много по-маловажно спрямо случая КТБ, ако броим нулите, но огромно събитие само по себе си!

Като любопитен блогър разлистих вестник „Банкер” да видя какво мислят най-квалифицираните журналисти в сферата на банковото дело. Не разбрах какво мислят, защото те и ред не бяха написали за събитие номер едно в банковия свят за изтеклата година. Заглавието на първа страница: „Язовир „Искър” потъва в правен батак”. Жестока новина – удар в десетката за всички, които се вълнуват от съдбата на язовира!

Е, и на вътрешните страници нямаше нито ред по въпроса за 3.8 млн. лева, които безуспешно търси един достоен български футболист от една банка.

С много чувство за хумор прочетох водещото заглавие от предишната седмица: „От забавена вноска се мре, ако клиентът нехае”.

Туш!

Правете си сметката какво ви чака, ако просрочите вноска по заем! Па ако, пази боже, банката вас обере, нищо не се е случило.

Викам си, тия пазят Хампарцумян и „Уникредит Булбанк”, защото им е дал реклама за няколко милиона. Кой хапе ръката, която го храни! Макар че в последните броеве не откриваме конкретна реклама на въпросната банка. А може би имат договор за информационно обслужване, който гарантира, че изданието ще пази доброто име на банката. Не изключвам и да става въпрос за обикновена автоцензура, защото дори неутрално написана, подобна статия би прозвучала като шамар върху лицето на Хампарцумян и управляваната от него финансова институция.

От друга страна, не е само един вестник. Всичко замря за два дни – дори по минаващите за свободни сайтове. Вече не се говори за грабежа. Самата банка не написа никъде нито един ред, сякаш нищо не се е случило, а Левон е изчезнал, сякаш спи зимен сън!

Не знам кой го консултира Хампарцумян по PR въпросите, но това беше и PR гаф на годината, така че – да, с един случай оглавиха две класации. Единственият правилен ход беше да върне парите на Мартин Петров, да го разтръби навсякъде, а по съдебен път да дири откраднатото от бившата служителка. Все пак вложителят е дал на банката 4 милиона, а те са му дали парче хартия, нали така?

Второ, ако звезда от ранга на Мартин Петров получава такова ниво на „обслужване” и такава „защита”, какво остава за нас, простосмъртните, които имаме скромни авоари в този или онзи трезор!