Банковият обир на годината

 

Не четете това, ако смятате за незначително събитие кражбата на 3.8 млн. лева от банка. Повечето нормални хора биха сметнали събитието за значимо, аз дори мисля, че е кражбата на годината… Много по-маловажно спрямо случая КТБ, ако броим нулите, но огромно събитие само по себе си!

Като любопитен блогър разлистих вестник „Банкер” да видя какво мислят най-квалифицираните журналисти в сферата на банковото дело. Не разбрах какво мислят, защото те и ред не бяха написали за събитие номер едно в банковия свят за изтеклата година. Заглавието на първа страница: „Язовир „Искър” потъва в правен батак”. Жестока новина – удар в десетката за всички, които се вълнуват от съдбата на язовира!

Е, и на вътрешните страници нямаше нито ред по въпроса за 3.8 млн. лева, които безуспешно търси един достоен български футболист от една банка.

С много чувство за хумор прочетох водещото заглавие от предишната седмица: „От забавена вноска се мре, ако клиентът нехае”.

Туш!

Правете си сметката какво ви чака, ако просрочите вноска по заем! Па ако, пази боже, банката вас обере, нищо не се е случило.

Викам си, тия пазят Хампарцумян и „Уникредит Булбанк”, защото им е дал реклама за няколко милиона. Кой хапе ръката, която го храни! Макар че в последните броеве не откриваме конкретна реклама на въпросната банка. А може би имат договор за информационно обслужване, който гарантира, че изданието ще пази доброто име на банката. Не изключвам и да става въпрос за обикновена автоцензура, защото дори неутрално написана, подобна статия би прозвучала като шамар върху лицето на Хампарцумян и управляваната от него финансова институция.

От друга страна, не е само един вестник. Всичко замря за два дни – дори по минаващите за свободни сайтове. Вече не се говори за грабежа. Самата банка не написа никъде нито един ред, сякаш нищо не се е случило, а Левон е изчезнал, сякаш спи зимен сън!

Не знам кой го консултира Хампарцумян по PR въпросите, но това беше и PR гаф на годината, така че – да, с един случай оглавиха две класации. Единственият правилен ход беше да върне парите на Мартин Петров, да го разтръби навсякъде, а по съдебен път да дири откраднатото от бившата служителка. Все пак вложителят е дал на банката 4 милиона, а те са му дали парче хартия, нали така?

Второ, ако звезда от ранга на Мартин Петров получава такова ниво на „обслужване” и такава „защита”, какво остава за нас, простосмъртните, които имаме скромни авоари в този или онзи трезор!

Мемоарите на банкера

Очаквайте в книжарниците мемоарите на мустакатия банкер Цв. Василев в два тома: /1/ Защо не се спрях след първия милион и /2/ Защо Белград е по-красив от София. Премиера - за Цветница!

Банка Allianz ограбва клиентите си, ама интелигентно

Банка Allianz прекрати услугата „онлайн банкиране” за всички клиенти на фаталната дата 13.10.2014 г. Обоснова това с повишаване на сигурността! Всички издадени до този момент сертификати за онлайн банкиране са анулирани. Благородно ви уведомяват, ако имате щастието да сте техен клиент, че можете да си закупите token устройство - невероятно изобретение на съвременния свят на банкерите, мерцедесът на сигурността. Дават ви го на примоция само за 12 лева до 13 октомври – денят, в който ви спират достъпа до сметката. След тази дата ви го дават вече за 20 лева!

Нали четете между редовете? Хиляди потребители научават за промяната ден след деня „Х” – 13 октомври! Не месец преди това... О, лош късмет, примоцията е свършила ден по-рано! (Леле, да не си помисли някой, че му извиват ръцете да си купи устройство за 20 лева?)

Как научих за невероятния ъпгрейд на банката аз? - Научих, когато ми показаха с червени букви, че сертификатът ми не действа. Трябвало да го изтрия немедлено. В тоя момент ми сервираха и новината, че примоцията е изтекла... Ха-ха-ха.

Балкански номера в една уж небалканска банка! Да са живи и здрави.

Държавата се тресе, май

Най-приятно за четене тази сутрин беше заглавието на „Стандарт”: „205 млн. в чували за Василев”. До заглавието – снимка на банкера с байганьовски мустаци.

Никога не си купувам повече от два вестника в събота, ама днес не е ден като ден – взех цели четири. „Преса”, „Стандарт”, „Сега” и за десерт – „Уикенд”.

Разбира се, нямам време да чета всички интересни неща. Докато четох толкоз вестници, изпих три кафета. Заинтригува ме текстът, озаглавен „Осъдиха мъж, изял костенурка” (от глад!), заинтригува ме и заглавието „Сексскандал тресе Аржентина”. Е, колко пък да ги тресе този сексскандал, те в Латинска Америка все от секс се тресат...  Не може тяхното тресене да се сравнява с нашето тресене, бъдете сигурни.

Понеже всичко се изговори и се изписа, аз си задавам само няколко въпроса:

1.    Наистина ли Василев ще се върне „до дни” в България, за да дава обяснения? А дали ще влезе през ВИП входа на държавата? Ако парите са изнесени през ВИП изхода, логично е Василев да се върне през ВИП входа.
2.    Кой може да ме убеди, че 205 млн. лева могат да се изтеглят ей така, без никой от ДАНС да разбере? Като тегля 200 лева от банкомата, отпред ме снима една малка камера... Знаят, че Митко си тегли 200-те лева.
3.    Ако ДАНС са проспали изнасяното на парите, възможно ли е силното междуфирмено разузнаване в банковия сектор да не е засекло случката? Май не.
4.    Защо Искров се държи като страничен наблюдател? Не му се плаща да бъде страничен наблюдател. Впрочем... за какво му се плаща?
5.    Защо да не национализираме всички банки превантивно, че както е тръгнало...

Това, последното, е риторичен въпрос, май.

Банка ДСК, я!

Петък бе моят ден за банкови операции.

Бях за кратко в кварталния клон на Банка ДСК. Служителката ме обслужи бързо и любезно. В това време колежката й от съседното гише получи обаждане по джи-ес-ема. Тя бе всъщност разговорлива... Не се притесняваше, че пред нея също стои клиент. Разговорът вървеше горе-долу така: „Ти къде си?... Купи ли нови гуми?... Ами те като са различен размер, дали ще станат? Аз съм на работа... Имам клиент...” Така си поговориха 4-5 минути. Дамата до мен търпеливо чакаше. Когато служителката приключи разговора за гумите, попита: „Вие по още една сметка ли искахте да внесете пари?”

Стана ми смешно. Не ми стана смешно заради гумите, а защото тази същата служителка точно преди месец ме обслужи, когато си откривах влог. Тя и тогава си проведе разговор по джи-ес-ема, без да се притеснява от мен.

Това поведение казва две важни неща: Не ми пука за клиента и не ми пука за моята фирма.

Аз не съм придирчив клиент, но съм все пак клиент. Очаквам някакво внимание от тия, които ми вземат парите. Не мога да си представя сервитьорът в ресторанта да ми поднесе чиния, докато с другата ръка държи джи-ес-ем и говори. Не мога да си представя каква е логиката на мениджъра в банката, който толерира подобно поведение. (Да, през 1978 г. това би било нормално, ако дамата с телефона работеше в някой Детмаг.)

Говори се, че в областта на маркетинга Котлър е най-добрият. Той бе казал, че ако вие не знаете как да се погрижите за клиента си, някой друг знае.