Медиите в САЩ: срещу Тръмп всички средства са позволени

 

Още когато учех журналистика в САЩ в началото на 2000-те години, бях наясно, че няма свобода на словото, каквато ни превъзнасяха в България... На 20 и кусур години бях достатъчно зрял, че да не вярвам на всички глупости, изговорени от разни доценти и професори. И в Америка, извинете, свободата на словото е донякъде, но в последните 20 години, струва ми се, тая свобода започна да се свива като медуза, изхвърлена на пясъка.

Днес се върнах от работа и специално си отделих време да видя как либералстващите медии отразяват обявяването на президента Тръмп за „виновен“. Дори на хора, които не говорят английски, би направило впечатление какви снимки са подбрали за статиите... Независимо че Тръмп отрече да е виновен по всяко едно от 34-те обвинения, медиите с пропаганден трик показаха снимки, на които той гледа надолу, на които мижи и на които сякаш е сломен духом. Разбира се, това не кореспондира с поведението му нито по време на процеса, нито след това.

Тръмп не спря да повтаря, че този процес е позор за Америка – disgrace! Той коментира решението на съда: „Гражданските ми права бяха напълно нарушени от този силно политически, противоконституционен и възпрепятстващ изборите лов на вещици. Нашата провалена нация е обект на присмех по целия свят! Истинската присъда на народа ще бъде произнесена на 5 ноември”.

 Обаче тези снимки се тиражираха и по света... 

 Новата корица, подготвена за следващия брой на сп. The New Yorker - нов връх в пропагандата!

 

Не случайно Тръмп често се оплаква – и с основание, – че медиите работят умишлено срещу него. Производство на фейк нюз! Обаче съвсем логично е обществото в САЩ да реагира – нямайте съмнение, че поради възмущение от тоя скалъпен процес в стил „лов на вещици“ подкрепата за Тръмп ще надхвърли очакванията на социолозите...

Засега прогнозите в колебаещите се щати показват превес на Тръмп – към 20 май 2024 г.

 

В колебаещите се щати /swing states/ тази година не се колебаят!

Добрите новини: в САЩ не ти искат свидетелство за съдимост, когато си кандидат за президент. И с присъда можеш да участваш в състезанието!

Думи за „Последната колона“

Когато подготвях моята книга „Сенки и полусенки“ през 2016 г., посетих новия музей в Ню Йорк, посветен на трагедията от 2001 година. В книгата оставих едва 4 снимки, свързани с музея и мемориала... Останалите „потънаха“ в моя безкраен архив...

Атаката срещу кулите близнаци е едно от най-трагичните събития в цялата история на САЩ, сравнявано често с Пърл Харбър. Жестокостта и мащабите са потресаващи.

В снимки може да се запечати малко. Вървиш и мълчиш в музея на пресечката на „Либърти стрийт“ и „Уест стрийт“. Усещането е като в гробница – приглушена светлина показва ненатрапчиво запазени артефакти от кулите... Аз не знаех нищо до онзи момент за „Последната колона“. Последната стоманена колона е била извозена от мястото на трагедията на 30 май 2002 година, а в дните преди това върху нея са оставили знаци на обич и страдание близки на жертвите, работници, пожарникари... Колоната е натоварена на камион, преди да отпътува с почести, покрита с националното знаме, съхранявана е в хангар на летище JFK седем години.  През 2009 г. е откарана в музея-мемориал в Манхатън – поради размерите си е поставена вътре преди изливането на покрива. Днес тя въздейства на посетителя със същата сила, защото е едновременно тук сега, но също и в онзи трагичен ден на септември.

От площадката с руините са извозени около 1.6 млн. тона строителни материали. Само 60 процента от всички загинали са били идентифицирани. Всичко друго е пепел.

Колко пропаганда можеш да поемеш, преди да повърнеш?

  

Някъде преди време ми попадна статия, че дори хора като мен, учили години наред масови комуникации, убеждаваща комуникация и пропаганда, не са имунизирани от ефектите на пропагандата... И това е така, разбира се, в различна степен за всеки един, но е вярно. Често се случвало, казваха авторите, хората да мислят, че са защитени от пропагандата, защото със силата на рационалния анализ можели да я „открият“, но в крайна сметка всички били повлияни...

Има дни, особено в последните 3 месеца, в които напълно се ограничавам от новини, не гледам ТВ, не слушам новинарски станции, пазя хигиена... Да, това е най-жестокият ефект от Ковид-19, който промени моя ежедневен ритъм от повтарящи се обичайни действия. Установих с пълна увереност, че колкото по-малко тъпи новини консумирам, толкова по-добре се чувствам! Но в други дни (перверзно нещастен) чета няколко сайта, не по-малко от четири, гледам и обществената телевизия, и някоя друга – за да видя кой прави по-добри новини.

На фона на моето отвращение от журналистическата бездарна работа в сферата на Ковид нямаше как да не видя напъните на колегите американци, които направиха и невъзможното да продадат образа на Байдън на американците. Ето, веднага след изборите ни казват: Байдън има по-висок рейтинг отколкото Тръмп въобще някога е имал! (И то по-малко от седмица след клетвата!) Напомпването продължава! Кога успя да седне в Овалния кабинет, кога успяха да му измерят... рейтинга!

Ние, които преживяхме социализма, па макар и само последната му фаза, помним как функционираше обществото, облъчено от лозунги. Петилетката в съкратени срокове, винаги във всичко първи, бъдете готови, винаги готови, не газете тревата, не плюйте по тротоара, културният човек навред поддържа чистота и ред...

Не вярвам нито на лозунги, нито на рейтинги. Камо ли на напомпани проценти в зле скалъпени новинарски текстове, по брутално натрапчив начин, сякаш писани за дебили. Американските медии пласират Байдън като рок звезда до такава степен, че ти идва да си бръкнеш с пръст в устата, докато получиш достатъчно силни позиви за повръщане.

Спомен за трагедията от 9/11

През лятото на 2016 г. за първи път посетих Ню Йорк – 15 години след трагедията  от 11 септември. Вече бе отворил врати музеят, изграден до мястото на падналите кули. Направих много снимки, от тях избрах и включих само няколко в моята първа книга „Сенки и полусенки“.  Днес откривам още интересни фотографии в архива си. Струва ми се, че от всички тях поне още две или три трябваше да намерят място в книгата... Днес гледам с други очи тези снимки. 

Последната колона. The Last Column. 

Първият естествено създаден от хората мемориал в памет на жертвите.  

Преместена от мястото на срутените кули едва на 30 май 2002 г. 

 

 Трагедията, видяна през очите на децата...