Все още е едва януари, а стените на много мои
приятели във Фейсбук са като предизборни табла. Рейтинги, тенденции, проценти,
обещания, клетви, далавери, обвинения, флашки, опровержения...
Чeсто не изказват лично мнение, а предлагат четива от средствата за
масово осведомяване. “Не ти го натрапвам, само споделям.”
Като казвам “едва януари”, иска ми се да направя уточнението, че за много
хора това е целогодишно състояние. Сякаш не просто милеят за някакви партии и
политици, а като че ли от това зависят буквално животът им, кариерата им,
успехът им, имотите им...
Състоянието на постоянна поляризация беше
приемливо и дори “нормално” около 1990-1997 г., но след “нежната революция” и падането на Жан-Виденовото правителство нещата
се промениха. И най-вече след приемането на България в Евросъюза.
Ако пътувате днес във влака, почти няма да
чуете разговори за политика. Така е впрочем и в колективите в различни фирми и
организации... Хората пазят евентуално този тип разговори за по-тесен кръг
приятели, за които знаят предварително, че в известен смисъл не ги натоварват
или дразнят, или дори че им е взаимно приятно да говорят за политика. Като цяло
обаче хората се отдръпват от политиката и политическото, достигайки ниво на нормалност, присъщо повече
за старите демокрации. (Да, в определени периоди тялото ви може да поддържа температура 39
градуса, но не може да бъде така през цялото време...)
Разбира се, принудата на “говоренето отвисоко” тип класическа
пропаганда (“Говорит
Москва!”) ни
е спестена днес. Може да направим така, че да останем приятели с някого, без “unfriend”, но да
блокираме цялото съдържание от един момент занапред.
Както съм писал и преди, смятам за далеч
по-нормално човек да снима ракията и салатата, които е приготвил преди вечеря,
отколкото да пише за флашки и компромати или постоянно да ни показва нови планове,
които партия Х ще реализира съвсем скоро. За предпочитане е баналността на
всекидневието пред баналността на пропагандата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар