Къде ми е левчето?

Преди Бисмарк в Германия не е имало пенсии. Хората не са знаели дори, че е възможно да получават пенсии.

Днес аз си плащам осигуровките, моите родители получават някакви пенсии, аз изобощо не знам дали ще получавам пенсия. Някаква пенсия. Да, да доживееш пенсионната възраст е необходимо, но не достатъчно условие.

В репортаж днес по водещ ТВ канал една дама на около 60 години откровено казва: „Аз дори не съм си представяла до тази година, не съм се замислила дори, че може здравната осигуровка да не се похарчи за здраве...”

Всички ли вярваме, че такса смет отива именно за смет?

Аз впрочем нямам нищо против като пешеходец да платя и годишна такса тротоар, ако това би ми гарантирало по-малко разровени тротоари, свободни от автомобили. Но аз изобщо не мисля, че някой вярва в това наивно умопостроение...

Рецидиви от комунизма

Виждам понякога, че успехите и неуспехите в бизнеса се мерят с двоен аршин. Ако един бизнес успява - браво, предприемачът е голяма работа. Ако друг бизнес върви надолу, виновна е държавата, че не се е намесила.

БиТиВи съобщи в новините на 25 юли, че над 300 хотела се продават по българското Черноморие. Само във Варненско офертите били за около 70 хотела.

С 50% повече в сравнение с миналата година са хотелите, които се продават по Черноморието.

Валентин Градев, специалист по недвижими имоти, заявява: "Веднъж аз виждам вината на държавата, която не си влезе в ролята на регулаторен орган. От друга страна говорим за безразборно раздаване на разрешения от районните архитекти."

Склонен съм да се съглася за работата на архитектите, но не виждам логика в призива за регулиране от държавата. Какво точно да регулира държавата: кой да влиза на пазара и кой не, колко голям хотел да построи, колко голям кредит да вземе предприемачът? Или държавата да дава обезщетения на тия, чиито хотели стоят празни?

Стига регулации от държавата. Риска на предприемача си го носи самият предприемач.