Японски бранд във фокуса на камерите

Всички автомобили на Обединените нации в Сирия са марка „Тойота”.

Каква силна реклама за японския бранд. Марката попадна във всички репортажи...

Да си пожелаеш коефициента на Васил Божков

Намирам странна реклама в сайта Фейсбук – от човек със странно чувство за хумор и още по-странно чувство за добър маркетинг... Авторът на рекламата ни казва, че Васил Божков е толкова богат, защото има коефициент на интелигентност 160.

Познавам доста хора с висок коефициент, които не са много богати. Разбира се, обратното е също вярно. Хора с нисък интелект, които карат коли за 100 000 лева... Особено в България момчетата с ланците и черните тениски, които имат официален анцуг за киното и по-малко официален - за фитнеса... Какво да говорим – дали има у нас пряка връзка между коефициента на интелигентност и парите? Не сме чули за наш автор на патент, който да е станал милионер…

"БДЖ са българските гърци!"

Кошлуков коментира положението в БДЖ:

"БДЖ са българските гърци! БДЖ не е бюро социална заетост!"

"Средната скорост на влаковете е 44 км/ч. Ами че те ако ги асфалтират, аз ще карам по-бързо колело по тях."

БДЖ не знае какво иска, но го иска настойчиво

Из новините:

„БДЖ иска билетите да поскъпнат с около 5%”

БДЖ никога не са имали адекватна политика по цените. Тъй като толкова много парадират с т.нар. социална функция, нека да увеличат с 2% цените за втора класа, да увеличат с 8% цените на първа, да добавят специални вагони "бизнес класа", да сложат вагон-ресторант във всеки влак с маршрут над 100 км... Да осигурят Wi Fi, вода и салфетки в тоалетните... Поне да се опитат да заприличат на фирма от 20-ти век, не от 1890 г. Те вървят във всяко отношение с 50 години назад. Последната жп-фирма в Европа, която забрани пушенето, и то след като изгоря влакът Кардам-София.

Разбира се, на опашката за държавни субсидии БДЖ стои най-отпред.

Ако Вазовият дядо Йоцо можеше сега да зърне БДЖ, щеше да разбере, че възторгът му е бил напразен.

Когато няма дори желание за промяна

Липсата на добра воля не може да бъде компенсирана от нищо.

Не може да бъде компенсирана от докторска степен от престижен университет, не може да бъде компенсирана от специализация в Скотланд Ярд или от стаж в някое бюро в Брюксел.

Най-дразнещото за „обикновените хора” е това, което би могло да се случи с малко усилие, но не се случва.

Прост пример. На аерогара София само две таксиметрови фирми имат регламентиран достъп, но на практика и всякакви пиратски таксита с пиратски тарифи обикалят и дебнат за жертви. Един шофьор от фирмата „ОК супертранс” ми казва, че това няма как да се случи без участието на полицията. (Сякаш аз не се досещам.) При изхода на Терминал 2 винаги има патрулна кола. За да си затварят очите полицаите, шофьорите- пирати дават своята лепта... „Ама ние ги виждаме полицаите как взимат парите. От четири смени само една не е корумпирана,” казва ми шофьорът.

Ако имаше воля за промяна, отдавна щяха да изчезнат всички тези имитатори, които уж бяха глобени от Комисията за защита на конкуренцията: “ОК Автотранс”, “ОК Супершанс”, “ОК Софтранс”, “ОК Мирник” и “ОК Суперлукс”. Впрочем те си возят и до днес, а към тях се добавиха и нови ментета – например фирмата „СК Велиртранс”.

Може ли ощетеният да очаква правосъдие от правосъдна система, изпаднала в транс?

От една страна, очевидно няма кой да защити фирмата „ОК супертранс” от лешояди-имитатори, от друга страна няма кой да защити потребителите. Най-добрата защита за потребителя е да си вземе очилата с най-подходящ диоптър и да чете внимателно цифрите на стъклото...

Зелено

Днес, струва ми се, има голям медиен интерес към зеленото мислене. Си Ен Ен има рубрика Eco Solutions. Голямата агенция Ройтерс има рубрика Green Business. Би Би Си има две рубрики: „Новини от Земята” и „Зелената стая”.

Медийният интерес и интересът от някои обществени групи се възприема като форма на натиск от някои фирми, които не правят по-зелено производството си, а правят показни акции или дарения за зелени фондации. Това води до т.нар. зелена показност (green washing).

Има и редки примери, които ни показват, че зеленото мислене може да е основата на успешен бизнес – без амбицията за водещ пазарен дял или дори за „масовост”. Веднага давам пример: американската фирма за обувки Simple. Тяхното мото е “Обувки за щастлива планета.” Тяхната практика е зелена не само защото ползват органични материали и дори стари автомобилни гуми за подметки... Те държат и на етичните практики в бизнеса – казват „не” на детския труд, определят стандарти за заплащане на труда, почивка, не-дискриминация и т.н. Тази фирма дава отговор на онези „конкуренти”, които предлагат прекалено технологични, скъпи, космически, невероятни, летящи, свръх-рекламирани обувки.

Рецидиви от комунизма

Виждам понякога, че успехите и неуспехите в бизнеса се мерят с двоен аршин. Ако един бизнес успява - браво, предприемачът е голяма работа. Ако друг бизнес върви надолу, виновна е държавата, че не се е намесила.

БиТиВи съобщи в новините на 25 юли, че над 300 хотела се продават по българското Черноморие. Само във Варненско офертите били за около 70 хотела.

С 50% повече в сравнение с миналата година са хотелите, които се продават по Черноморието.

Валентин Градев, специалист по недвижими имоти, заявява: "Веднъж аз виждам вината на държавата, която не си влезе в ролята на регулаторен орган. От друга страна говорим за безразборно раздаване на разрешения от районните архитекти."

Склонен съм да се съглася за работата на архитектите, но не виждам логика в призива за регулиране от държавата. Какво точно да регулира държавата: кой да влиза на пазара и кой не, колко голям хотел да построи, колко голям кредит да вземе предприемачът? Или държавата да дава обезщетения на тия, чиито хотели стоят празни?

Стига регулации от държавата. Риска на предприемача си го носи самият предприемач.