Снимки от различни години.
Заклещени, но с *усмивки*.
Така изглеждат хора, на които пиарите викат в слушалката "smile!"
Мая Манолова заедно с поддръжници бди пред Паметника на съветската армия, за да не бъде демонтиран. --- 10 август 2023 година.
Четете ли международни новини тези дни? Няма как да не ви е направил впечатление фактът, че натрапчиво се повтаря фразата „възход на крайнодесните партии в Европа“. Журналистите не говорят за десни. Десните са винаги крайнодесни. Левите никога не са крайнолеви. Знаете ли защо? Всичко, което противоречи на парадигмата на сегашната Европейска комисия /и предните няколко!/, се обявява за крайнодясно. Ако не харесвате тъпата „зелена сделка“ и не искате некъпани нелегални мигранти да пикаят по улиците на родния ви град, вие вече сте крайнодесни, разбира се.
А всъщност става дума за десни партии. Те не искат концлагери за нелегалните. Не искат това.
Направете си труда да видите какво иска партията на Марин льо Пен – партия, постоянно наричана крайнодясна. Партията на льо Пен „Национален сбор“ в икономически план е направо лява – ама чак неприятно лява, прочетете за какво се борят:
Ляво, ляво, ляво!
Икономическите точки от програмата на „Национален сбор“ са писани сякаш на „Позитано“ 20!
Има две неща, които алергизират Брюксел. Първо – ревизия на политиката към мигрантите и затварянето на границите. Брюксел жестоко заклеймява „Национален сбор“ във Франция, но по същия признак направо не понася Мелони и Орбан. Второ, ревизиране на самата концепция за съсредоточаване на още и още власт в Брюксел!
Далеч съм от намерението да преразкажа цялата платформа на „Национален сбор“ – ето една умно написана статия в БТА, балансирана, безпристрастна, отделете 10 минути от безсмисления си живот и я прочетете.
Да, за мигрантите и постоянно разградените граници „Национален сбор“ казва „Баста!“.
В статията на БТА четем: „Философията на „Национален сбор“ вече не включва излизане от ЕС, както беше преди няколко години, но поставя под въпрос самите основи на европейското общностно изграждане. „Национален сбор“ иска превръщането на ЕС в Алианс на нациите, което е синоним на силно намаляване на настоящите компетенции на ЕС. Това ще е една радикално нова Европа, която ще изисква дълбоки промени в европейските договори и съответно единодушното одобрение от страна на 27-те страни членки.“
И сега почвате на разбирате защо им треперят гащите в Брюксел от страх, че льо Пен набира скорост! След Брекзит – още един шамар! Победата на Мелони – още един шамар! Безкрайният мандат на Орбан – още един шамар! В Австрия Партията на свободата им разказа играта на последните евроизбори – още един шамар! Броженията в Германия с една нарочена като крайнодясна партия – пореден шамар! Победата на Тръмп през ноември – още един шамар!
Светът отказва да строи комунизма... „Зелената
сделка“ ще отиде в кошчето. Безкрайната мигрантска вълна ще отиде в кошчето. Урсула няма да получи нужните гласове в Европарламента и ще се пенсионира предсрочно само с един мандат /а и един ѝ беше много/.
Колко прекрасна беше политиката на Меркел, на Барозу, на Юнкер, на Урсула, а ето хората в най-проспериращите и най-големи страни на ЕС не оцениха техните гениални ходове!
Франция даде на света Волтер, Паскал, Декарт... Силата на рационалното ще измести алабализмите на Брюксел. Моята увереност в победата на „Национален сбор“ на първия тур /и на втория/ е такава, че не се свеня да я обявя три часа преди края на изборния ден във Франция. Махалото е вече в крайна позиция – в обратна посока – и се връща да удари там, където има най-голяма нужда!
"И съдиите на съд!"
26 април 2019 г., София
Всичко тече, всичко се променя, но много неща са евъргрийн.
Още когато учех журналистика в САЩ в началото на 2000-те години, бях наясно, че няма свобода на словото, каквато ни превъзнасяха в България... На 20 и кусур години бях достатъчно зрял, че да не вярвам на всички глупости, изговорени от разни доценти и професори. И в Америка, извинете, свободата на словото е донякъде, но в последните 20 години, струва ми се, тая свобода започна да се свива като медуза, изхвърлена на пясъка.
Днес се върнах от работа и специално си отделих време да видя как либералстващите медии отразяват обявяването на президента Тръмп за „виновен“. Дори на хора, които не говорят английски, би направило впечатление какви снимки са подбрали за статиите... Независимо че Тръмп отрече да е виновен по всяко едно от 34-те обвинения, медиите с пропаганден трик показаха снимки, на които той гледа надолу, на които мижи и на които сякаш е сломен духом. Разбира се, това не кореспондира с поведението му нито по време на процеса, нито след това.
Тръмп не спря да повтаря, че този процес е позор за Америка – disgrace! Той коментира решението на съда: „Гражданските ми права бяха напълно нарушени от този силно политически, противоконституционен и възпрепятстващ изборите лов на вещици. Нашата провалена нация е обект на присмех по целия свят! Истинската присъда на народа ще бъде произнесена на 5 ноември”.
Новата корица, подготвена за следващия брой на сп. The New Yorker - нов връх в пропагандата!
Не случайно Тръмп често се оплаква – и с основание, – че медиите работят умишлено срещу него. Производство на фейк нюз! Обаче съвсем логично е обществото в САЩ да реагира – нямайте съмнение, че поради възмущение от тоя скалъпен процес в стил „лов на вещици“ подкрепата за Тръмп ще надхвърли очакванията на социолозите...
Засега прогнозите в колебаещите се щати показват превес на Тръмп – към 20 май 2024 г.
Добрите новини: в САЩ не ти искат свидетелство за съдимост, когато си кандидат за президент. И с присъда можеш да участваш в състезанието!