През всички години назад държавата наливаше пари в БДЖ и
казваше: Няма как, БДЖ има социални функции.
Днес – нов рефрен. „БДЖ
не са социална институция” – казва директорът Владимир Владимиров.
Съкращаването на линии е неизбежно. Тази мярка днес е
единствената възможна. Другата мярка е да се увеличат цените, обаче със 100
процента, не с жълти стотинки. Нито първата мярка ще бъде прегърната от народа,
нито втората. Нито първата мярка ще спаси БДЖ, нито втората.
Електоратът свикна с рефрена, че БДЖ има социални функции, и
сега новата песен се приема на нож. (Няколко правителства подред създадоха илюзията, че на всяка цена
са готови да реанимират железниците. Че така трябва и че така ще продължава
завинаги!)
Винаги съм писал особено критично за железниците и за лошото
им управление – виж например моя постинг от септември 2012 г.: „БДЖ... нека агонията да продължи!”
Да, тези мерки са правилни, но са закъснели с 10 години.
Никой днес не пише, че има отлив от БДЖ към автобусния транспорт. Нали не си
мислите, че вътре в страната хората са спрели да пътуват въобще, само защото са
намалели пътниците на държавните железници? Българинът не
търси вече само ниска цена, а търси добро качество. На някои пътници не им е
все едно дали пътуват в миризливи вагони с мръсни стъкла, през които тече вода,
ако навън вали.
Винаги, всякога, всяка власт отлага горчивото лекарство за
последно, та да не се дразнят избирателите. Понякога горчивото лекарство се
дава твърде късно, когато пациентът е… пътник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар