Възможно ли е да поправяш едно нещо отново и отново, и всеки
път да става по-скапано? Възможно е, ако се нарича Изборен кодекс. Приеха го
през 2011 г., за три години го поправиха пет пъти. Задава и се и шеста ревизия.
Последните предвидени поправки не показват нищо друго освен
стремително падение на правната мисъл в Народното събрание.
За задължителното
гласуване
Е, няма да има глоби, няма да има и томбола с награди за
участниците... Комичното предложение за лотарията щеше да буди смях, ако беше
излязло от някое ТВ-шоу, но за съжаление бе родено в парламента... Който не
гласува, го изтриват от избирателния списък. Така на отвратените от системата
се гарантира, че ще могат многократно и в бъдеще да упражнят правото си да не
гласуват за ония, които са ги отвратили. От това отвратителните не губят нищо.
Това решение вероятно е изцяло
положително в дългосрочен план. Само така от списъците ще отпаднат мъртвите души. Това е втори опит за 25
години да се премахнат несъществуващите избиратели – емигранти и починали.
Първият опит беше направен на хартия през 2013 г. – в член 56 на Изборния кодекс бе
предвидено заличаване на имената на
онези, които са заминали извън България не по-малко от два месеца преди
изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните
избирателни комисии. „Заличаването става по заявление на напусналите страната или служебно по данни, предоставени от
Министерството на вътрешните работи.” (Данните се предоставят от МВР на Главна
дирекция ГРАО.) Самият съюз „или” събужда моя скептицизъм. Или ти, емигрантът,
ще съобщиш в общината, като тръгваш за чужбина, или МВР ще те докладва... Тъй
като хората не се докладват сами, грижата пада върху вътрешното министерство.
Не съм прочел нито една статия по въпроса дали това въобще работи – защото, боя
се, не работи. Стотици хиляди избягаха от България много преди тази поправка,
така че няма как да попаднат в каквато и да било база-данни на МВР, още повече
ако се връщат в България само чрез скайп.
За допълнителното
квадратче
Едно допълнително квадратче ще се появи в бюлетината. То ще
се казва „Не подкрепям никого”. Някои журналисти нарекоха това „една от малкото
положителни промени” в Изборния кодекс. Това само имитира промяна. Разбира се, отвратеният
избирател може да иде да гласува, обаче да напише с химикалка някоя балканска
псувня върху белия лист. Може да задраска цялата бюлетина. Формално е гласувал,
а на практика не е подкрепил никого. Законодателят обаче е решил, че двете форми на бунт ще се отличават по начина
на броене. Ако използвате само квадратчето, бюлетината е действителна, па макар
и куха. Ако си напишете посланието или нарисувате картинка, гласът е
недействителен. Ти избираш!
За социологията...
и има ли тя въобще почва у нас?
Народните представители се страхуват от социологическите
проучвания – те ще са забранени за целия срок на кампанията, не само в т.нар. „ден
за размисъл”. Не вярвах, че ще го кажа, обаче това ще доведе до всякакви
комични последици и кампанията само ще спечели
от забраната. Подкрепям я! Така още повече медии ще се почувстват предизвикани
да надскочат глупостта, като ни говорят за отбор „Черешка”, отбор „Малинка” и
т.н. Пак остава рискът някоя агенция да рече, че партия „Х” ще вземе 40
процента от гласовете, па тя да спечели примерно с 99 процента. Шок и ужас.
Ако вярвах в еволюцията на правната мисъл у нас, щях да
очаквам от това Народно събрание да отмени и рудиментарния остатък от ХIХ век,
наречен „ден за размисъл”. Кампанията е състезание, води се от началото до
края. Сега на всичко отгоре и тя се съкращава – от месец на три седмици.
Подбудите? Благородни. Да се харчат по-малко пари, разбира се.
Никой не говори днес за разликата в допустимото финансиране
на предизборна кампания. Какво ще кажете: при кампания за избиране на народни
представители партиите и коалициите имат лимит от 4 000 000 лв. за
всички дейности, а инициативните комитети – 200 000 лева. Вече никой (от
опозицията поне!) не поставя въпроса за образователен ценз при активното
избирателно право. Най-последователен в това отношение е юристът проф. Огнян
Герджиков. Те вероятно затова спряха да го търсят за интервюта.
Ролята на качествената опозиция е не да пречи на
управляващите да управляват, а да се опитва да промени дневния ред на обществото
според някакъв набор от ценности.
Както писах преди седмица, ние нямаме днес политици от ранга
на д-р Петър Дертлиев. Имаме в изобилие „кадри” от мащаба на Гошо Тъпото и Лъчо
Мозъка... Калинка до калинка.
И накрая, като перифразирам вожда Йосиф Сталин, ще уточня:
не е важно колко ти е добър кодексът, важно е кой брои бюлетините!
Няма коментари:
Публикуване на коментар