Очевидно се готвят да възкресят Строителни войски (СВ) в България, ако съдим по това форсирано пропагандно облъчване на населението. Не че българите четат чак толкова много вестници, но все пак тече едно артилерийско, пардон, медийно подгряване.
В съботния брой на в. „24 часа” виждаме, че изданието уж между другото посвещава 4 страници на Строителни войски, като ни разказва тяхната героична история. Още на първата страница ни поднасят един от класическите пропагандни трикове - лице в лице ни показват Александър Стамболийски и Евгений Бакърджиев. Единият ги създал, другият ги ликвидирал. Сблъсък на доброто и злото.
Пенчо Ковачев старателно и добросъвестно ни разкрива в статията историческия контекст и ни посочва мотивите на Стамболийски да създаде именно такива войски през 1920 г. (Унижени от Ньойския договор, българите не могат да имат войска, но поне нещо подобно на войска успяват да създадат.)
Сега ни притоплят една 100-годишна манджа. Първо я притопли Каракачанов, сега я подгряват някакви журналисти, а след т.нар. Концепция на военния министър за нови мерки относно ромската интеграция публикациите зачестиха. Трябва обаче да освежим паметта на читателя и да припомним, че Каракачанов дъвче идеята за тия войски още от самото си влизане в Министерството на отбраната. След като се провали с нелепото си хрумване за връщане на задължителната наборна служба, сега Строителните войски останаха негова единствена фикс идея. Още през март 2018 г. той прокламира, че ще работи за връщане на трудовата повинност. При отговор на въпрос по време на парламентарен контрол Каракачанов не пропусна да изговори мантрата, че точно “по този начин десетки хиляди млади хора усвояваха и професия, с която можеха да намерят реализация в цивилния си живот и да се препитават по почтен начин, а не с кражби и обири”.
В стремежа към романтизиране на Строителни войски авторът ни разказва как едва ли щяха да бъдат открити за публиката такива таланти като Райна Кабаиванска, Орлин Горанов и Георги Парцалев, ако не бяха започнали работа в творчески състави към СВ. Да не говорим, че и самият Тодор Живков е бил трудовак! А мавзолеят за мумията на Г. Димитров е построен от яките ръце на трудоваците само за 6 дни!
Не, в статията на „24 часа” няма неточности и няма преувеличения. Фактите са такива. Дори се казва истината (която в други публикации отсъства!), а именно – че тези войски са били закрити под натиск от Европа, защото “според европейските институции са място за принудителен труд“. Разбира се, не се уточнява, че нашите трудоваци са роби в 20 век, което е в пълно нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека. Внушението е, че закриването е станало прибързано и под външен натиск, а не, че са закрити твърде късно, едва през 2000 година, само седем години преди България да бъде приета в Евросъюза. При това трябва да се подчертае, че Конвенцията е в сила у нас от септември 1992 г., тоест 8 години някой само е тупал топката и се е правил на разсеян. Никой днес не казва, че ако не бяха закрити тези войски, страната ни нямаше как да отговори на Копенхагенските критерии, които уточняваха изискванията към всяка бъдеща страна-членка във връзка с човешките права и закрилата на малцинствата.
Има и още един пропуск – вече съвсем съществен. Той е свързан с най-черната страница в мирната история на българските въоръжени сили. През 1992 г. именно в Строителни войски се случи най-трагичното издевателство над войник, което получи общонационална публичност. Става дума за случая с редник Цветан Булиев, родом от Плевен, служил в поделение на СВ в село Герман, Софийско. Той е нападнат от свои подпийнали „бойни другари“ и напомпан с въздушен компресор. Постъпва на 8 юни във Военномедицинска академия, София, където лекарите изпадат в шок. Вътрешните разкъсвания са почти несъвместими с живота, но Цветан оцелява. Армията се опитва по стар обичай да потули случката, но вече е дошла демокрацията и уви – няма как да се обвие с мълчание поредното издевателство. Не, то вероятно не е нито първото, нито най-тежкото, но бе първото огласено и поради това осветли изгнилата и обвита с перверзна секретност система на въоръжените сили в страната! Сега вестникът ни спестява тези „маловажни“ случаи, разчитайки на късата памет на българина, като ни говори преди всичко колко весело е било в СВ – Парцалев им играл сценки, Вежди Рашидов им правил скулптури, а Кабаиванска ги омайвала със сопраното си. Едва ли не Строителни войски са направили за българската култура повече от всички творчески съюзи, взети заедно! Когато не слушали оперни арии, копаели трапове.
В очерка е намерил място и хумор със съмнителни качества:
„Мургав новобранец пита свой съгражданин, който служи втора година в Строителните войски:
- А бе, градско, какво значи туй СВ?
- Туй значи Сиганското войска бе, градско...“
Вестникарската офанзива по темата за трудоваците ми напомня за повишената активност преди появата на „Лафка“ на пазара. В обширни текстове (маскирани като очерци) същият „24 часа“ ни обясняваше колко уникален феномен са лавките в цяла Европа, от които можеш да си купиш всичко нужно, сякаш тук никога не са съществували... и колко трябва да са щастливи българите, че „Лафка“ идва и у нас! Така и днес ние оставаме с усещането, че четирите страници „очерк“ подгряват стара манджа, а може би и някое динозавърско яйце, което очакват да се излюпи съвсем скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар