Русофили-русофоби

Да благодарим на другаря Путин за всички случки, които се случиха в Крим. Благодарение на неговия сценарий за полуострова ние виждаме как скоропостижно в цялата предизборна риторика у нас се добави „руският елемент”. Ето, като машина на времето... Отново в 19 век – русофили и русофоби, сякаш четем оръфан учебник по история.

Ако не беше Володя Путин, нямаше да имаме такава интересна предизборна кампания за евроизборите. Какъв силен коз получи Волен Сидеров! Уау! Той дори обясни, че Киев бил кръстен на брата на хан Кубрат – Кий... Егати изкуствената държава!

БСП се поразцепи. Тия, които се борят за гласовете на червените бабички, играят с руската карта. Онези, които знаят, че от Брюксел ги гледат под лупа, играят с другата карта... Така Вигенин го наплюха и своите, и другите. (Не стигаше ли разбиването по линия на АБВ?)

Ние нямаме единомислие по въпроса кое е „интересно” и кое – „безинтересно” в една кампания за евроизбори. Но сега излизат въпроси... Защо никой не говори за Шенген? Защо никой не говори за еврозона? За бежанци? Наместо това се говори за Русия – за проруски, за проамерикански настроения. За други идиотизми... Подменя се истинският дневен ред с фалшив дневен ред. 

Дори изчезналият самолет не засенчи Крим... Макар че изчезна съвсем навреме... 

Така че – да благодарим на Володя Путин!

Пълна лудница

Петко Петков от Лясковец – българският Андеш Брейвик. Защо се стигна до убийството на барета? Кой подцени заплахата? Имало ли е грешки при планирането на акцията? – Дано да чуем някакви отговори на тези въпроси.

МВР не си е свършило работата... Не става дума за акцията днес, а за това, че ловният билет на Петко Петков е изтекъл, а пушките останали при него... Автомат, пушка, две карабини!

Трябвало да бъде принудително въдворен за лечение още преди две години, пък не го въдворили. Кой е виновен за това? МВР ли? Лудницата ли? Тогава акцията за залавянето на лудия била отменена от Калин Георгиев, главен секретар на МВР.

Някаква голяма награда в цялата история заслужава – вън от съмнение! – само директорът на училището. Направил инструктаж на децата да не играят на двора, дал указания на учителите... Подготвил се е за най-лошото, като оценил реално риска. 

Други не го оцениха.

По-добре ли?

Като си изпуснеш полета, имаш време за всичко. От една опашка на друга, от една опашка на друга, докато след три часа ленивите служители на турските авиолинии все пак успеят да те настанят в хотел и да ти осигурят вечеря.


Разбира се, пътниците, изпуснали различни полети, създават винаги малка общност, сплотена от усещането за лош късмет и умерена несрета.

Срещам един бразилец, който работи в Ливан. Пристига в Истанбул от Тирана. Бил е в България преди три години. Много е добронамерен, но в същото време е и прям.

- Кажи ми още ли е така зле в България?

- Имаш предвид икономиката? – питам аз.

- Аха. Икономиката. Още ли е така зле?

- Не – казвам аз без много увереност. – Вече става по-добре. Лека-полека става по-добре.


Стана ми малко смешно, но не се засмях. Вероятно дългата работа в областта на пи-ара ме е увредила необратимо. Трябва да кажеш правилното нещо, макар и да знаеш, че не е вярно.

Януарски лафове

Групата на гражданите, които искат да наложат бойкот на „Лафка”, расте всеки ден. Няма друга причина, освен една – „Лафка” е на любимия депутат на българския народ – Делянчо Пеевски. Млад, амбициозен, напорист... Депутат, който не позволява на другите да го страхуват...

Една от комичните реклами на „Лафка” изобразява зле „фотошопната” лавка в безкрайна пустиня. Не знаем дали гафът е случаен, но авторът на рекламата ясно е направил препратка към съвремието... Страна-пустиня ли е България? Защото това виждме – пустиня, в която няма ни камила, ни магаре, ни човек, но блести една... лавка..

Впрочем лавка се пише с „в”, колкото и да не ви се вярва.

Не се учудвам на бойкота, дори се присъединявам към него. Точно такава е логиката и на хората, които бойкотират кока-кола – смятана от мнозина за символ на световния империализъм.

С избора си на това кое да купуваме и кое да бойкотираме ние можем с детинска наивност да заявим кои ценности защитаваме и кои „ценности” презираме. Понякога това не е малко.

Коледно

Днес ми е едно такова коледно, че не ми се мисли ни за политика, ни за новини, ни за протести...

Само понякога ми се струва, че до нас трудно стига светлината на Рождеството, тъй като сме седнали в сянката на грижите... Също и в сянката на пълния хладилник и на скъпите подаръци.

Понякога е достатъчно да повъртиш копчето на радиото, да намериш една станция с хубава музика и... да послушаш.

Без разбиране

Тук-там постоянно ни цитират изследвания, които показват, че еди-колко си процента от учениците в България не могат да четат с разбиране.

За мен няма друг начин да четеш, освен с разбиране. Какво означава „четене без разбиране”? Началното училище произвежда полуграмотни българчета, средното си ги взема полуграмотни и ги изплюва полуграмотни. Не говоря за онези, които спират да учат, преди да са навършили 16 години...

Честно казано, тези без дипломите са по-добре. Те са си легитимно неграмотни. По-страшни са другите, с дипломите, учили-недоучили, които отиват във факултета по право в Павликени и излизат с „висшо”.

За това „дело” работи и просветното министерство, работят и медиите. Журналисти, които пишат на лош български, които имат малък багаж, но висока самооценка.

Да се върна на средното образование. Най-лошото нещо, което се случи на милото средно образование, бяха делегираните бюджети. Перфектният двигател, който върти месомелачката на тъпоумието. Тази машина не изплюва никого, защото с всеки ученик вървят около 1100 лева на година. „Нали знаете -  казва директорът в учителската стая, - на края на годината Гошко трябва да има поне тройка по математика.” (Гошко има 200 неизвинени, не знае името на класния си ръководител.)

Манифактурата, която произвежда неграмотност, се захранва от производството на неграмотност.

Гошко получава диплома за средно. Вероятно взема и диплома за „висшо”. Живее в държавата на българите – най-интелигентната нация в света след еврейската!