Липсата на добра воля не може да бъде компенсирана от нищо.
Не може да бъде компенсирана от докторска степен от престижен университет, не може да бъде компенсирана от специализация в Скотланд Ярд или от стаж в някое бюро в Брюксел.
Най-дразнещото за „обикновените хора” е това, което би могло да се случи с малко усилие, но не се случва.
Прост пример. На аерогара София само две таксиметрови фирми имат регламентиран достъп, но на практика и всякакви пиратски таксита с пиратски тарифи обикалят и дебнат за жертви. Един шофьор от фирмата „ОК супертранс” ми казва, че това няма как да се случи без участието на полицията. (Сякаш аз не се досещам.) При изхода на Терминал 2 винаги има патрулна кола. За да си затварят очите полицаите, шофьорите- пирати дават своята лепта... „Ама ние ги виждаме полицаите как взимат парите. От четири смени само една не е корумпирана,” казва ми шофьорът.
Ако имаше воля за промяна, отдавна щяха да изчезнат всички тези имитатори, които уж бяха глобени от Комисията за защита на конкуренцията: “ОК Автотранс”, “ОК Супершанс”, “ОК Софтранс”, “ОК Мирник” и “ОК Суперлукс”. Впрочем те си возят и до днес, а към тях се добавиха и нови ментета – например фирмата „СК Велиртранс”.
Може ли ощетеният да очаква правосъдие от правосъдна система, изпаднала в транс?
От една страна, очевидно няма кой да защити фирмата „ОК супертранс” от лешояди-имитатори, от друга страна няма кой да защити потребителите. Най-добрата защита за потребителя е да си вземе очилата с най-подходящ диоптър и да чете внимателно цифрите на стъклото...
понеделник, 11 октомври 2010 г.
сряда, 6 октомври 2010 г.
Къде ми е левчето?
Преди Бисмарк в Германия не е имало пенсии. Хората не са знаели дори, че е възможно да получават пенсии.
Днес аз си плащам осигуровките, моите родители получават някакви пенсии, аз изобощо не знам дали ще получавам пенсия. Някаква пенсия. Да, да доживееш пенсионната възраст е необходимо, но не достатъчно условие.
В репортаж днес по водещ ТВ канал една дама на около 60 години откровено казва: „Аз дори не съм си представяла до тази година, не съм се замислила дори, че може здравната осигуровка да не се похарчи за здраве...”
Всички ли вярваме, че такса смет отива именно за смет?
Аз впрочем нямам нищо против като пешеходец да платя и годишна такса тротоар, ако това би ми гарантирало по-малко разровени тротоари, свободни от автомобили. Но аз изобщо не мисля, че някой вярва в това наивно умопостроение...
Днес аз си плащам осигуровките, моите родители получават някакви пенсии, аз изобощо не знам дали ще получавам пенсия. Някаква пенсия. Да, да доживееш пенсионната възраст е необходимо, но не достатъчно условие.
В репортаж днес по водещ ТВ канал една дама на около 60 години откровено казва: „Аз дори не съм си представяла до тази година, не съм се замислила дори, че може здравната осигуровка да не се похарчи за здраве...”
Всички ли вярваме, че такса смет отива именно за смет?
Аз впрочем нямам нищо против като пешеходец да платя и годишна такса тротоар, ако това би ми гарантирало по-малко разровени тротоари, свободни от автомобили. Но аз изобщо не мисля, че някой вярва в това наивно умопостроение...
четвъртък, 30 септември 2010 г.
Атмосфера
Професор Чирков по ТВ Европа: "Не само заради парите бягат хората, а защото атмосферата е катастрофална." (30 септ. 2010 г.)
Кой може да промени атмосферата?
Кой може да промени атмосферата?
сряда, 29 септември 2010 г.
Признание… само зад граница
Не само че не обвинявам Димитър Бербатов за ясното и твърдо решение да не се връща в националния отбор, но ми става дори по-симпатичен. Все пак трябва да уважаваме хората, които имат чувство за собствено достойнство...
Пред медията ESPN той е казал: "No matter how hard I try to perform in the Bulgaria shirt, I got insults for my performances. There were always people who were not happy with me when I played for Bulgaria, so I don't have to worry about this anymore." [Независимо колко упорито се опитвах да играя с българската национална фланелка, получавах обиди за своето представяне. Винаги се намираха хора, които не бяха доволни от мен, когато играех за България, тъй че няма какво повече да се притеснявам от това.]
Вярвам, че човек би трябвало (колкото се може по-често в живота) да прави неща, които му носят удовлетворение. Не виждам защо Бербатов трябва да се поддаде на примитивни опити за емоционален шантаж – едва ли не той не бил истински патриот, българин и т.н. Верни на традициите, много анонимни герои го напсуваха по форумите и го нарекоха безродник и как ли не още.. Тъй че Бербатов наистина няма от какво да се притеснява... Някой беше казал, че слънцето може да се отрази в локвата, но от това не става по-кално...
Пред медията ESPN той е казал: "No matter how hard I try to perform in the Bulgaria shirt, I got insults for my performances. There were always people who were not happy with me when I played for Bulgaria, so I don't have to worry about this anymore." [Независимо колко упорито се опитвах да играя с българската национална фланелка, получавах обиди за своето представяне. Винаги се намираха хора, които не бяха доволни от мен, когато играех за България, тъй че няма какво повече да се притеснявам от това.]
Вярвам, че човек би трябвало (колкото се може по-често в живота) да прави неща, които му носят удовлетворение. Не виждам защо Бербатов трябва да се поддаде на примитивни опити за емоционален шантаж – едва ли не той не бил истински патриот, българин и т.н. Верни на традициите, много анонимни герои го напсуваха по форумите и го нарекоха безродник и как ли не още.. Тъй че Бербатов наистина няма от какво да се притеснява... Някой беше казал, че слънцето може да се отрази в локвата, но от това не става по-кално...
понеделник, 20 септември 2010 г.
Балканските ни синдроми...
На Балканите всичко почва и свършва с думите. Любовта започва и свършва с думите, войните започват и свършват с думите...
Сега ВМРО дигна шум до небето за възможните отговори в графата „етническа принадлежност”... От Националния статистически институт изгониха петима за „скандала”. Един от уволнените обясни, че просто са ползвали типология отпреди 20 г., изработена от БАН и приета от Великото Народно събрание... (Уви, какво значение има от кого е изработена, щом като някой я намира за политически неуместна.)
Въпросът догодина по време на преброяването ще се реши много лесно, що се отнася до претенциите на ВМРО. Нека да дадат просто три точки.
Етническа принадлежност:
А. Българин
Б. Друга, а именно............................
В. Не мога да определя, за да не разсърдя ВМРО
Сега ВМРО дигна шум до небето за възможните отговори в графата „етническа принадлежност”... От Националния статистически институт изгониха петима за „скандала”. Един от уволнените обясни, че просто са ползвали типология отпреди 20 г., изработена от БАН и приета от Великото Народно събрание... (Уви, какво значение има от кого е изработена, щом като някой я намира за политически неуместна.)
Въпросът догодина по време на преброяването ще се реши много лесно, що се отнася до претенциите на ВМРО. Нека да дадат просто три точки.
Етническа принадлежност:
А. Българин
Б. Друга, а именно............................
В. Не мога да определя, за да не разсърдя ВМРО
сряда, 8 септември 2010 г.
Здравето се купува с пари... в известен смисъл
Няма как да има качествено здравеопазване, без да се плаща.
Наскоро премиерът Борисов каза, че над 1.7 милиона души не си плащат здравните осигуровки. Той заяви: „Който не си плаща здравните осигуровки, не може да очаква качествено лечение!”
Разбира се, държавата е защитила най-уязвимите, като ги е освободила от вноски - деца, пенсионери, социално слаби. Но работещите българи са длъжни да се осигуряват...
Работещите българи в България са около 3.2 милиона. От тях 60 000 са в МВР, около 40 000 са военни. Ясно, че те си внасят осигуровките – и пенсионни, и здравни. Очевидно е, че законът е създал предпоставки за избягване на осигуровките и това е една от причините работодателите да не ги плащат, ако решат да хитруват. Имуществените санкции за юридически лица, които не внасят осигуровки, са от 4000 до 8000 лева. Вероятно е важен не толкова размерът на санкцията, а честотата на прилагането...
Аз не знам как ще се развие т.нар. реформа в здравеопазването при условие, че едва половината от работещите се осигуряват. Впрочем при социалното осигуряване положението е подобно – според Международната организация на труда през 1988 г. 90% от работещите българи са внасяли за пенсия, а в наши дни те са едва 58%. Отгоре на това хората, обременени от соц-манталитета на 70-те и 80-те години, казват „Държавата е длъжна да осигури качествено здравеопазване!” Но държавата не може да дава, ако не получава... Премиерът го каза ясно: "Такова чудо в света, в пазарна икономика няма."
Българите попадат в омагьосан кръг поради собственото си хитруване. Половината крият доходи и не се осигуряват. Националната здравна каса получава по-малко приходи, болниците получават по-малко приходи, купуват по-малко консумативи, апаратура и др. Предлагат по-малко на брой услуги на ниска цена, за да създадат усещането, че здравеопазването е общодостъпно. Лекарите имат ниска мотивация да работят, ако не са на частна практика... Българите живеят с хипертония и диабет, обездвижени, хранят се с боклуци и очакват, че някой друг трябва да плати сметката за собственото им здраве. Впрочем, както писах в блога, българските мъже живеят с 9 години по-малко в сравнение с мъжете в други европейски държави, а средната продължителност на българските жени е с 8 години по-малка.
Наскоро премиерът Борисов каза, че над 1.7 милиона души не си плащат здравните осигуровки. Той заяви: „Който не си плаща здравните осигуровки, не може да очаква качествено лечение!”
Разбира се, държавата е защитила най-уязвимите, като ги е освободила от вноски - деца, пенсионери, социално слаби. Но работещите българи са длъжни да се осигуряват...
Работещите българи в България са около 3.2 милиона. От тях 60 000 са в МВР, около 40 000 са военни. Ясно, че те си внасят осигуровките – и пенсионни, и здравни. Очевидно е, че законът е създал предпоставки за избягване на осигуровките и това е една от причините работодателите да не ги плащат, ако решат да хитруват. Имуществените санкции за юридически лица, които не внасят осигуровки, са от 4000 до 8000 лева. Вероятно е важен не толкова размерът на санкцията, а честотата на прилагането...
Аз не знам как ще се развие т.нар. реформа в здравеопазването при условие, че едва половината от работещите се осигуряват. Впрочем при социалното осигуряване положението е подобно – според Международната организация на труда през 1988 г. 90% от работещите българи са внасяли за пенсия, а в наши дни те са едва 58%. Отгоре на това хората, обременени от соц-манталитета на 70-те и 80-те години, казват „Държавата е длъжна да осигури качествено здравеопазване!” Но държавата не може да дава, ако не получава... Премиерът го каза ясно: "Такова чудо в света, в пазарна икономика няма."
Българите попадат в омагьосан кръг поради собственото си хитруване. Половината крият доходи и не се осигуряват. Националната здравна каса получава по-малко приходи, болниците получават по-малко приходи, купуват по-малко консумативи, апаратура и др. Предлагат по-малко на брой услуги на ниска цена, за да създадат усещането, че здравеопазването е общодостъпно. Лекарите имат ниска мотивация да работят, ако не са на частна практика... Българите живеят с хипертония и диабет, обездвижени, хранят се с боклуци и очакват, че някой друг трябва да плати сметката за собственото им здраве. Впрочем, както писах в блога, българските мъже живеят с 9 години по-малко в сравнение с мъжете в други европейски държави, а средната продължителност на българските жени е с 8 години по-малка.
четвъртък, 2 септември 2010 г.
Алтруизъм, толерантност
Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет казва в едно интервю днес, че “във всички западноевропейски страни ксенофобските настроения срещу източноевропейците се засилват”.
Наблюдавам с научна безпристрастност какво се случва в Европа през последните пет години, откакто отново живея на Стария континент.
Вероятно през цялата история на света богатите са били неохотни да плащат сметките на бедните или да проявяват алтриузъм. Във времето на пълна разруха след Втората световна война най-мъдрите европейци решават, че пътят на споделения просперитет е единственият път на мира...
Във време на криза желанието за алтруизъм изчезва доста бързо. Освен това ми се струва, че в традиционните демокрации на Европа намалява възпиращият ефект на философията на „политическата коректност”: можем да не харесваме тези или онези, ама не можем да го изречем на глас. (Това се усеща толкова силно в САЩ.)
Аз не си задавам с прекалено любопитство въпроса дали Франция може да претърпи санкции от Европейската комисия за репатриране на роми. (Вероятно такова нещо няма да се случи.) По-скоро аз си давам сметка, че налагането на санкции не води до промяна на средата, т.е. санкцията към правителството не води до промяна на социално-психологическите нагласи в обществото... Санкцията не води до любов или до по-голяма толерантност...
Ако французите приемат българските роми като „чужди”, защо българите също приемат своите роми като „чужди”? (Впрочем някой чул ли е например позицията на българския консул в Париж или на посланика там? Аз не съм.)
Заместник- управителят на Германската централна банка Тило Зарацин издаде книгата „Германия се самоунищожава”. Той пише: „Мюсюлманите в Германия имат участие на пазара на труда под средностатистическото, минимални успехи в образованието и доста над средностатистическо участие в престъпността”. И още: „Пришълците с мюсюлманска вяра и традиционен начин на живот се затрудняват да се интегрират икономически и културно, имат проблеми с еманципацията на жените и висят единствено на социалната система.” Срещу книгата имаше протести, но едно телефонно проучване показа, че 96 процента от германците подкрепят Зарацин.
Сега да се върна на фразата за мъдрите европейци, за тези, които подписваха първите договори за Европейската общност. Може би е добре, че не могат да видят своята любима Европа днес, може би това е добре...
Наблюдавам с научна безпристрастност какво се случва в Европа през последните пет години, откакто отново живея на Стария континент.
Вероятно през цялата история на света богатите са били неохотни да плащат сметките на бедните или да проявяват алтриузъм. Във времето на пълна разруха след Втората световна война най-мъдрите европейци решават, че пътят на споделения просперитет е единственият път на мира...
Във време на криза желанието за алтруизъм изчезва доста бързо. Освен това ми се струва, че в традиционните демокрации на Европа намалява възпиращият ефект на философията на „политическата коректност”: можем да не харесваме тези или онези, ама не можем да го изречем на глас. (Това се усеща толкова силно в САЩ.)
Аз не си задавам с прекалено любопитство въпроса дали Франция може да претърпи санкции от Европейската комисия за репатриране на роми. (Вероятно такова нещо няма да се случи.) По-скоро аз си давам сметка, че налагането на санкции не води до промяна на средата, т.е. санкцията към правителството не води до промяна на социално-психологическите нагласи в обществото... Санкцията не води до любов или до по-голяма толерантност...
Ако французите приемат българските роми като „чужди”, защо българите също приемат своите роми като „чужди”? (Впрочем някой чул ли е например позицията на българския консул в Париж или на посланика там? Аз не съм.)
Заместник- управителят на Германската централна банка Тило Зарацин издаде книгата „Германия се самоунищожава”. Той пише: „Мюсюлманите в Германия имат участие на пазара на труда под средностатистическото, минимални успехи в образованието и доста над средностатистическо участие в престъпността”. И още: „Пришълците с мюсюлманска вяра и традиционен начин на живот се затрудняват да се интегрират икономически и културно, имат проблеми с еманципацията на жените и висят единствено на социалната система.” Срещу книгата имаше протести, но едно телефонно проучване показа, че 96 процента от германците подкрепят Зарацин.
Сега да се върна на фразата за мъдрите европейци, за тези, които подписваха първите договори за Европейската общност. Може би е добре, че не могат да видят своята любима Европа днес, може би това е добре...
Абонамент за:
Публикации (Atom)