понеделник, 28 ноември 2011 г.
Кога е успешна стачката?
Малко като ученици в пети клас се държат в Министерството на транспорта. Ако синдикатите кажат, че не са тръгнали 250 влака, от министерството казват 210.
Винаги надолу. Като че ли има значение.
Стачката е „мащабна” и „в ход” дори ако само 50 влака не вървят...
И петдесет спрели влака пре****ат цялата система.
Може и без надлъгване, нали...
събота, 26 ноември 2011 г.
"БДЖ са българските гърци!"
"БДЖ са българските гърци! БДЖ не е бюро социална заетост!"
"Средната скорост на влаковете е 44 км/ч. Ами че те ако ги асфалтират, аз ще карам по-бързо колело по тях."
петък, 25 ноември 2011 г.
четвъртък, 24 ноември 2011 г.
Квотата на Гоце
карикатура: Марек Рачковски
Да, това заглавие е като „Бандата на Оушън” или „Седморката на Блейк”... Ние пък си имаме „Квотата на Гоце”!
Ако се занимавах с писане на кино-сценарии, щях да направя текст, не по-малко добър от „Дванадесет разгневени мъже” – шедьовърът на Сидни Лумет от 1957 г.
Хич не се учудих от решението на Конституционния съд относно посланиците от Държавна сигурност…
Не ме учудва и това, че едва трима конституционни съдии от всичките дванайсетима изразяват особено мнение. Трябва да им кажа имената, защото достойното поведение трябва да получи похвала: Владимир Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков.
Не се чудете... Никой от тях не е попаднал в Конституционния съд от квотата на Гоце.
На българския съд обикновено не му достигат особени мнения. Хроничен недостиг на особени мнения. Помните ли Веска Меджидиева? – Онази другарка, която открадна 4,5 милиона долара от Българската земеделска и промишлена банка. Вече не помните, че въобще е имало такава банка, нали? През пролетта на 2008 г. Софийският апелативен съд постанови оправдателна присъда по наказателното дело, образувано срещу Веска. Само един съдия - Камен Иванов - подписа присъдата с особено мнение, защото прие, че 7-годишната присъда на Софийския градски съд е правилна. Веска си гледа кефа в ЮАР и в едно интервю за Дарик радио каза, че има пари, колкото да си пие кафето.
През 2011 г. само съдия Марина Михайлова от тричленния състав на Върховния административен съд има смелостта да приеме, че Доган е допуснал ситуация на конфликт на интереси.
Но да се върна към Владимир Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков. Тяхното особено мнение може да прочетете тук. От целия текст ме поразиха лаконизмът и логиката на този абзац:
„Проява на примитивен позитивизъм е поддържаното в решението разбиране, че служителите и сътрудниците на репресивните служби са упражнявали правно регламентирана дейност, макар и в условията на тоталитарен режим, което обосновава приложената към тях рестрикция като дискриминационна и противоречаща на принципа на правовата държава. Такова разбиране за правото като неутрално по отношение на общовалидните човешки ценности обезценява неговата морална стойност и извежда легитимността му само от това, че е установено от държавата, независимо от това че тя е тоталитарна по същността си и е нихилистична към човешките права.”
Съдиите убедително се позовават и на практиката на Европейския съд за правата на човека:
„От трайната и непротиворечива практиката на ЕСПЧ следва, че изискването за лоялност към демократичните принципи по отношение на държавната администрация и професиите, пряко обслужващи обществените интереси, съставлява компонент на легитимната цел демокрацията да е в състояние да се самозащитава. Многократно е развивана тезата, че такава лоялност не може да се очаква от лица, обвързали миналото си с репресивните тайни служби на тоталитарната държава. В такива случаи ограничаването на достъпа до съответните длъжности е допустимо, стига да е пропорционално в светлината на историческия, политическия и социален опит на всяка отделна държава, както и на конкретната степен на опасност за демократичните й устои.”
Българският Конституционен съд отново прие, че демократичните устои на демократичната държава не може да бъдат повлияни от хора, които са работили за запазване устоите на тоталитарната държава – с всички средства от репертоара на Държавна сигурност.
