Относно понятието за дълг

Решението за задължителното гласуване е мотивирано с това, че то е граждански дълг на всеки от нас. Но ваш граждански дълг е също да вдигнете бабата, когато се подхлъзне на леда и падне. Да почнете да гасите с пожарогасител автомобил, който гори на пътя. Да пуснете водата в градската тоалетна, след като я използвате. Вервайте ми, граждански дълг е и да не гласувате за хора, които очевидно са с IQ много по-ниско от вашето.

Няма светлина в тъмната стаичка

Възможно ли е да поправяш едно нещо отново и отново, и всеки път да става по-скапано? Възможно е, ако се нарича Изборен кодекс. Приеха го през 2011 г., за три години го поправиха пет пъти. Задава и се и шеста ревизия.

Последните предвидени поправки не показват нищо друго освен стремително падение на правната мисъл в Народното събрание.

За задължителното гласуване

Е, няма да има глоби, няма да има и томбола с награди за участниците... Комичното предложение за лотарията щеше да буди смях, ако беше излязло от някое ТВ-шоу, но за съжаление бе родено в парламента... Който не гласува, го изтриват от избирателния списък. Така на отвратените от системата се гарантира, че ще могат многократно и в бъдеще да упражнят правото си да не гласуват за ония, които са ги отвратили. От това отвратителните не губят нищо.

Това решение вероятно е изцяло положително в дългосрочен план. Само така от списъците ще отпаднат мъртвите души. Това е втори опит за 25 години да се премахнат несъществуващите избиратели – емигранти и починали.

Първият опит беше направен на хартия през 2013 г. – в член 56 на Изборния кодекс бе предвидено заличаване на имената на онези, които са заминали извън България не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии. „Заличаването става по заявление на напусналите страната или служебно по данни, предоставени от Министерството на вътрешните работи.” (Данните се предоставят от МВР на Главна дирекция ГРАО.) Самият съюз „или” събужда моя скептицизъм. Или ти, емигрантът, ще съобщиш в общината, като тръгваш за чужбина, или МВР ще те докладва... Тъй като хората не се докладват сами, грижата пада върху вътрешното министерство. Не съм прочел нито една статия по въпроса дали това въобще работи – защото, боя се, не работи. Стотици хиляди избягаха от България много преди тази поправка, така че няма как да попаднат в каквато и да било база-данни на МВР, още повече ако се връщат в България само чрез скайп.

За допълнителното квадратче

Едно допълнително квадратче ще се появи в бюлетината. То ще се казва „Не подкрепям никого”. Някои журналисти нарекоха това „една от малкото положителни промени” в Изборния кодекс. Това само имитира промяна. Разбира се, отвратеният избирател може да иде да гласува, обаче да напише с химикалка някоя балканска псувня върху белия лист. Може да задраска цялата бюлетина. Формално е гласувал, а на практика не е подкрепил никого. Законодателят обаче е решил, че двете форми на бунт ще се отличават по начина на броене. Ако използвате само квадратчето, бюлетината е действителна, па макар и куха. Ако си напишете посланието или нарисувате картинка, гласът е недействителен. Ти избираш!

За социологията...

и има ли тя въобще почва у нас?

Народните представители се страхуват от социологическите проучвания – те ще са забранени за целия срок на кампанията, не само в т.нар. „ден за размисъл”. Не вярвах, че ще го кажа, обаче това ще доведе до всякакви комични последици и кампанията само ще спечели от забраната. Подкрепям я! Така още повече медии ще се почувстват предизвикани да надскочат глупостта, като ни говорят за отбор „Черешка”, отбор „Малинка” и т.н. Пак остава рискът някоя агенция да рече, че партия „Х” ще вземе 40 процента от гласовете, па тя да спечели примерно с 99 процента. Шок и ужас.

Ако вярвах в еволюцията на правната мисъл у нас, щях да очаквам от това Народно събрание да отмени и рудиментарния остатък от ХIХ век, наречен „ден за размисъл”. Кампанията е състезание, води се от началото до края. Сега на всичко отгоре и тя се съкращава – от месец на три седмици. Подбудите? Благородни. Да се харчат по-малко пари, разбира се.

Никой не говори днес за разликата в допустимото финансиране на предизборна кампания. Какво ще кажете: при кампания за избиране на народни представители партиите и коалициите имат лимит от 4 000 000 лв. за всички дейности, а инициативните комитети – 200 000 лева. Вече никой (от опозицията поне!) не поставя въпроса за образователен ценз при активното избирателно право. Най-последователен в това отношение е юристът проф. Огнян Герджиков. Те вероятно затова спряха да го търсят за интервюта.

Ролята на качествената опозиция е не да пречи на управляващите да управляват, а да се опитва да промени дневния ред на обществото според някакъв набор от ценности.

Както писах преди седмица, ние нямаме днес политици от ранга на д-р Петър Дертлиев. Имаме в изобилие „кадри” от мащаба на Гошо Тъпото и Лъчо Мозъка... Калинка до калинка.

И накрая, като перифразирам вожда Йосиф Сталин, ще уточня: не е важно колко ти е добър кодексът, важно е кой брои бюлетините!

Конно състезание в Хайредин

Днес в с. Хайредин, област Враца,  се състоя традиционното конно състезание на стадион „Огоста”. Участваха състезатели и коне от Хайредин, Кнежа, Бутан, Плевен и др.

В допълнение - скара-бира, казанлъшки понички и фолк музика за народа. 

Думи за д-р Дертлиев

Днес се навършиха 100 години от рождението на д-р Петър Дертлиев.

Направих си един експеримент. Прегледах няколко вестника да видя дали някой се е сетил да напише пет думи за големия политик, патриот и демократ. Разлистих левия „Дума”, „Стандарт”, „24 часа, „Сега”, че дори и вестниците на Пеевски „Телеграф” и „Монитор”. Никой не беше споменал тази годишнина. Не се бе сетил нито един редактор.

Сайтът „Пик” съобщи: “В Народното събрание отбелязаха 100 г. от рождението на д-р Петър Дертлиев”. Имало все пак изказване от трибуната, напомняне за великия българин.  

Спомням си кога го видях за първи път „на живо”. Доцент Елиезер Алфандари покани мен и още двама студенти от Журналистическия факултет да присъстваме на един българо-германски форум в хотел „Кемпински”. Сякаш беше 1997 година, ако паметта не ме лъже. Д-р Дертлиев бе сред официалните гости. Качи се на трибуната. Излъчваше младежка енергия въпреки сивите коси. Говореше уверено, с ясна мисъл, с логични преходи от една тема към друга. Направи преглед на ситуацията в България. Помня едно изречение, което се вряза в паметта ми: „На дълъг път се тръгва с малки крачки.”

Дотогава познавах личността на д-р Дертлиев само от медиите. Целият преход към демокрация от началото на 90-те години нямаше да бъде това, което е, без него. Беше идеалист. Дори когато го плюеха, не губеше ентусиазма си. Не носеше у себе си омраза към тези, които го бяха пратили в концлагера „Росица”. Нямаше жажда за мъст. Излъчваше някаква библейска мъдрост. Дори опонентите му признаваха дарбата на първокласен оратор. Но той не боравеше с 20 предварително заучени фрази от наръчника „Как да усвоим жаргона на Брюксел за седмица”…

Ако днес не се говори за личността на д-р Дертлиев, вероятно е затова, защото много хора се чувстват неловко в сянката на великани.

След още 25 години ще има историци, които ще посмеят да напишат честни книги за началото на демокрацията. Няма как да не се поровят в интервютата на д-р Дертлиев, за да открият откровения „от кухнята” като например това, публикувано във в-к „Култура” през 1991 г.:

„Знаех, че ще има инфлация, знаех, че ще има безработица, но г-н Луджев твърдеше: "Имаме комплект от мерки, но не ги казваме, за да не ги вземат комунистите. Еди-кога си ще започне подобряването..." И оттам почва трагедията. Костов влезе в парламента случайно поради смъртта на един от кандидатите от Пловдив. Просто ние не знаехме кой идва при нас.

Второ - повече или по-малко започна "внасяне" на идеи отвън. И по-специално от Америка. Няма защо да го крием. Това е "внос" от най-десните кръгове в Америка. Когато кажем на някой в Европа, че поддръжник на "Подкрепа" са транспортните работници в Америка, на тях им е ясно. А който плаща музиката, той я поръчва. У нас няма икономическа база за много от тези идеи, те са нелогични и абсурдни. Костов, който беше се заканил да не прави нищо социално, сега го прави, но го прави под натиска на събитията, не по убеждение, половинчато.”

Д-р Дертлиев не вярваше, че БСП се е променила, само защото си е сменила името. Говореше открито срещу комунистите. Заедно с д-р Атанас Москов възстанови любимата си партия, но му отмъстиха, като успяха набързо да я разбият. Тя се разпадна на практика около 1999-2000 г. чрез “вътрешни борби”… Вярвам, че това стана не без помощта на БСП. Не се сбъдна мечтата му. (Пак през 1991 г. той казва: “За мен най-хубавото ще е партията да стъпи на крака, да дойде един млад човек, да го благословя и да се успокоя за бъдещето на партията.”)

Днес нямаме нито един политик от ранга на д-р Дертлиев. В последното си интервю той ни каза:

„Не всички в политиката са мръсници: Втълпяват ни, че са нужни млади и неомърсени хора. Какво значи невинни? Няма невинност, която не е поискана. Невин­ност е тази, която е поискана и е отказала да се омърси. Нужни са не млади, а хора, които са имали възможност да се омърсят, но не са го сторили. На 19 г. ми предложи­ха да стана пълномощен министър и професор. Аз оти­дох в затвора. Аз и хиляди мои другари доказахме, че сме невинни. Там е изборът.”

Добрата новина

 Добрата новина.

От страницата за хуморески на в. "Банкер".

Честит Първи април!

Някои приятели знаят, че колекционирам карикатури... Изрязвам от вестниците... Събирам... Имам няколко от Доньо Донев - оригинали... Честит 1 април!

Ядреното село на България

Когато пишат за Козлодуй, журналистите твърде често казват „атомната столица на България”. Стремят се да придадат по-възвишено звучене. Фразата е изработена още преди 10 ноември, вероятно от творчески колектив в редакцията на „Работническо дело”. Не мога да приема това словосъчетание. То е съвсем вярно, доколкото страната притежава само една атомна централа. От гледна точка на простата логика обаче Козлодуй с голяма условност може да бъде наречен град. Той си остава едно село, макар и ядрено, което е обявено твърде прибързано за град през далечната 1969 година. 

Не пиша като човек, който е изял една шкембе чорба в ресторант „Дунав” и си е тръгнал. Вече шест години съм преживял в крайдунавския град – с прекъсване от пет години (2008-2012). Тази пауза ме накара да очаквам нещо променено след моето завръщане, но детинската ми наивност се изпари бързо. Както през 2005 г., така и през 2013 г. чертите на „градското” липсваха. От гледна точка на градоустройството и средата за живот Козлодуй се нарежда между Краводер и Бяла Слатина. По-близо до Краводер.

Сблъсъкът на атома с кукуруза, козите и магарешките каруци не е довел автоматично до градски облик на селото, макар че панелните блокове наподобяват модерен квартал от 80-те години (а ла „Младост”, а ла „Люлин”).

Вижда се, че някога някой е направил опит да създаде пешеходна зона в нещо като градски център. И пешеходната зона, и целият център са архитектурно фиаско. Съчетание на врачански камък с бетон. Грубо заравнен бетон, който прикрива дупките от вече изчезналите плочи. След дъжд може да пускате хартиени корабчета в огромните локви пред книжарница „Приятели”.

Уличното осветление, поставено в края на зрелия социализъм, вече не работи. Стълбовете стърчат, но осветителните тела ги няма. Не говоря за крайните квартали. Говоря за „идеалния център”.

Ако сте студент по архитектура, може да напишете някоя курсова работа за стиловете, които се „бият” тук. Къщи в стил южна Олтения и панели в стил „Люлин”-1980.

В Козлодуй има главен архитект, но няма архитектурна мисъл. Понятието за достъпна среда не е достигнало до Козлодуй. Дори на входа на Общината няма рампа за колички. Всички бордюри без изключение са поне 20 сантиметра високи – без плавен преход към пешеходните пътеки.

Необятна е темата за двете главни улици в града. Вече повече от година едната е затворена за трафик поради започнал и „замразен” ремонт. Другата („Освободител”) предлага асфалт на бабуни и изобилие от шахти. Едни стърчат 20 сантиметра нагоре, други пропадат 10 сантиметра надолу. Кърпежлък, безкраен кърпежлък. Рай за автосервизите.

Чудя се дали е доволен от себе си адвокатът Румен Маноев, който изкара два мандата на кметския стол. Това време за негов късмет съвпадна с първия програмен период на усвояване на фондове от Евросъюза… Така, като се разходи из Козлодуй, дали му става мило на душата?