Да не забравяме буквата „Щ” – уроци за първолаци и за БНТ

Предаването „Денят отблизо с Мария” по БНТ1 ни показва, че т.нар. телевизия-майка е осиновила полуграмотни водещи...

Младият помощник-водещ на Мария се съгласява да участва в експеримент за разкриване на характера по почерка. Написва две изречения. Спецът по почерците му казва: „Имате самостоятелност в писането. Имате изява на собственото его.”

А за зрителя остава впечатлението, че имаме доста ясна изява на полуграмотност...

АДминистрация

Пакет за оцеляване при края на света

Идва краят на света! В един репортаж показаха как американците се подготвят за края. Ето, и аз направих своя собствен "пакет за оцеляване". Не бива да посрещна края неподготвен.

Загадка

Загадка с повишена трудност. Кой е човекът, чийто лик тайнствено се появява сред думите?
Отговорете в анкетата вляво...

Голямата депресия

Снимка от времето на Голямата депресия. Архив.

* * *

* * *

Абонамент за мислите на народния будител Светлин Русев

Бившият придворен художник Светлин Русев сякаш има абонамент за постоянно присъствие във вестник „Преса”. Май ги свързва истинска дружба с главния редактор Тошо Тошев. Днес на цяла страница вестникът ни известява, че Русев открива не една, а цели две изложби този месец в Париж. Два дни по-рано академикът на цяла страница в същия вестник обясни на народа защо по времето на Людмила Живкова е имало истинско културно отваряне към света... Колко усилия е положила Людмила да преодолее съпротивата от Партията, за да прокара светлите си идеи... Виждаме снимка на другарката Живкова с Джими Картър, на която се е подписал самият президент на САЩ!

Чест му прави на академика тази последователност и вярност към фамилията... Близък другар на Людмила приживе, той е лоялен към нея и след смъртта й. Дори днес, когато такава лоялност не носи дивиденти...

Важно е да имаш приятели журналисти. Ако може да са главни редактори – още по-хубаво. Преди години, когато в БНТ работеше Гарелов, академикът гостуваше в „Панорама” поне веднъж месечно...

Да си пожелаеш коефициента на Васил Божков

Намирам странна реклама в сайта Фейсбук – от човек със странно чувство за хумор и още по-странно чувство за добър маркетинг... Авторът на рекламата ни казва, че Васил Божков е толкова богат, защото има коефициент на интелигентност 160.

Познавам доста хора с висок коефициент, които не са много богати. Разбира се, обратното е също вярно. Хора с нисък интелект, които карат коли за 100 000 лева... Особено в България момчетата с ланците и черните тениски, които имат официален анцуг за киното и по-малко официален - за фитнеса... Какво да говорим – дали има у нас пряка връзка между коефициента на интелигентност и парите? Не сме чули за наш автор на патент, който да е станал милионер…

БДЖ... нека агонията да продължи!

Моите редовни читатели знаят, че една от любимите ми теми е БДЖ. Днес четем:

С 12,7% са намалели пътниците на БДЖ през първите 3 месеца на 2012. Това са 900 000 пътници. За това съобщи депутатът Румен Такоров от БСП по време на парламентарния контрол... За сметка на това с 1.4 млн. души са се увеличили хората, ползващи автобуси.

Това идва да ни каже, че дори най-бедните пътници в Европейския съюз не могат да понесат повече постоянните закъснения, авариите, горящите локомотиви, счупените спирачки, мръсните прозорци и смърдящите тоалетни. При търсенето на услуги цената не е водеща, ако качеството е хептен неприемливо. Няма да си купя спукано гърне, ако ще да ми го давате и за пет стотинки.

Вижте отново абсурда! БДЖ получава около 14 млн. лева субсидия всеки месец, за да не фалира. Пари от всички наши данъци. Така впрочем БДЖ се явява пряк конкурент за много автобусни фирми, които се оправят сами и за които няма държава-орлица – да разпери криле. Като че ли за автобусния транспорт няма криза? Няма по-скъпа нафта?

Всичко хубаво, което ни казват за БДЖ от министерството на Московски, е в бъдеще време. Щели да купят нови вагони за 600 млн. лева. Ама ние се возим днес. Ако можем, купуваме си еднопосочни билети за по-далечни държави.

Кападокия 2012

Родна кока-кола?

За всяка държава е въпрос на национално достойнство да има своя, родна версия на Кока-Кола. Коя е твоята кока-кола?

Тероризмът излиза от всеки стереотип

Нали и на вас ви стана смешно, когато официални лица коментираха факта, че терористът от Бургас се бил облякъл като обикновен турист и с нищо не правел впечатление.

Какво да се прави, психопатите често изглеждат нормални.

Вижте тези три снимки.

На снимка едно имаме А. Норвежки турист или Б. Масовият  убиец Брейвик

На снимка две А. Турист от Украйна или Б. Масовият убиец Чикатило

На снимка три имаме А. Ирански терорист с подозрителни мустаци или Б. Най-великият плувец на 20 век - Марк Шпиц

Иди, че разбери как да отличим терориста от невинния минувач...

И за допълнение ви показвам фоторобот на Чикатило, който не дава дори 5 процента прилика с истинския убиец, а мяза на зле нарисуван герой от комикс.

Референдум

Предприемачи

Анкара. 8.55 сутринта. Пешком отивам на работа. Минавам пред входа на канадското посолство, където се е проточила опашка от трийсетина души. Държат документите си и чакат ред за виза. На пет крачки от входа е застанало едно момче, 12-13 годишно, държи синя щайга. Вътре - половинлитрови бутилки с минерална вода. Вижда се – охладени добре, запотени... Младежът знае, че идва топъл ден и е намерил начин да изкара някоя лира...

Толкова млад, а вече толкова наясно с търговията...

Разказвам случката на Андрей, мой колега от Санкт-Петербург. Той се смее. Да, казва, точно така у нас зимата чичовците отиват на риба, пробиват дупка в леда на 2-3 километра от близкото село... Тогава на ски идва някое момче с раница на гръб и носи бутилка с водка. Нали се сещаш каква надценка слага.

Духът на предприемача... Това не се учи в училище.

Възхвала на кюмбето

Ако някой си мисли, че повече енергия от ВЕЦ и от вятърни турбини означава по-чист въздух и възпиране на затоплянето на климата – не бъдете наивни. Научаваме с прискърбие от господина Семерджиева, че токът скача с 13 процента. Няма радост в очите на данъкоплатеца... А цели 600 мегавата нови „зелени“ мощности ще грейнат през 2013 година! Все едно сме построили един реактор и половина ВВЕР-440...

То и днес цените на тока са непосилни за бабите и дядовците, а и за много работещи българи. С новите цени, дето идат, едно ви казвам: да живее българското кюмбе! Кюмбето, с което изкарахме целия „преход“...

Уж идва зелената енергия. Залива ни със зелена светлина. Обаче ние прегръщаме кюмбето - последна утеха в зимните вихрушки. Кюмбето, което отново ще сипе пушеци, окиси и фини частици в градовете ни.

Постоянство

Eто, това са май заглавията, които се въртят постоянно тази година, миналата година, по-миналата година:

- Куче нахапа човек
- Човекът, нахапан от куче, умря
- Къща се срути и уби човек
- Топола падна и смачка автомобил
- Боеприси се запалиха в склад
- Рейс-убиец падна еди-къде си
- Запали се влак...

Тези заглавия се появявят поне два пъти всяка година. Поправете ме, ако греша.

Диана Найденова – героиня на деня

Толкова много приказки изчетох за т.нар. журналистка Диана Найденова тези дни, че чак почна да ми доскучава... На третия ден дискусията стана банална – всички аргументи „за“ и „против“ започнаха да се повтарят. Това безкрайно говорене за въпросната дама я превърна в героиня на деня.

Едно е ясно: Найденова няма как да покаже от екрана нещо повече от онова, което носи. Тя толкова си може. Тия, които са я пуснали въобще да влезе в телевизията, и те толкова си могат.

Най-големият дефицит при Найденова е този, че й липсва вкус. Липсва й вкус за това кое е добра журналистика и кое – не. Добрият художник винаги знае къде минава тънката линия между еротиката и порнографията. Това знание не идва от учебника, художникът го има a priori.

В САЩ журналистите често говорят не за липса на етика или професионализъм, а за bad taste – лош вкус. Дианка може да мисли, че е българската Ориана Фалачи, но за зрителя остава само усещането за непровокирана агресия и просташко поведение... Жанрът на Диана е „викане на мегдана“.

След като бе обвинена в арогантност, продажност и липса на професионализъм, най-добрата защита за Найденова би била да пледира за невменяемост. Впрочем аз на това бих повярвал без проблем.

Лъжовизми

Деривол Дизайн Уийк 2012

Вилички за хапки. СССР. Ок. 1980 г.

Щепсел за руски електрически чайник. СССР. Бакелит, порцелан. Ок. 1980 г.

Затварачка за буркани. НРБ. Ок. 1975 г.

Свещ от натурален восък. Словакия. Ок. 2000 г.

Мини стол. Канада. Около 1970 г.

Четка за обувки. Китай. Ок. 2010 г.

Добро или нищо

За бедния духом – добро или нищо.

Има си боб и си има огнище.

Спомени, гари, очи, разстояния –

бедният духом пред вас се покланя.

Опипом в мрака – нагоре, нагоре

бедният духом създава история.

После във осем: реалити-шоу.

Бедният духом заспива доволен.

Има си боб и си има огнище:

за бедния духом – добро или нищо.

19.04.2007 г.

Димитър Лъжов

Чадър

Между приятели

Автобус номер 88. Една баба среща познат връстник и го поздравява с усмивка:

„Целият български народ мизерства, а ти дебелееш!”

Мъжът има огромни мустаци като морж, средно голямо коремче.

Приема коментара като шега...

Европейската нощ на музеите

Стотици посетители дойдоха в Националния археологически музей.

Гости на музея минават под копие на Мадарския конник.

Двуглав орел от Стара Загора, IX-X в.

* * *

* * *

Лъжовизми

* * *

Радой Ралин – все още „неудобен”

Някакви предварително програмирани интелектуалци от Софийския университет скочиха срещу паметника на Радой Ралин. „Откъде накъде до университета? Откъде накъде Радой Ралин?” Те не откриха имената си. Възразиха анонимно. Медиите ни казаха: възразила била академичната общност.

Общност – със сигурност. Но доколко академична?

Радой Ралин не обичаше общностите, а личностите. Неговият лирически субект ни казваше – аз съм личност, не се бой и ти да бъдеш такъв.

Не търсеше слава, а тя го намираше. Хората го приемаха като един нов Хитър Петър, който умееше да каже каквото трябва, когато трябва. Така някак си беше извоювал правото да бъде личност, че нямаше как Държавна сигурност и него да го убоде с един отровен чадър...

На много отговорни фактори им лютеше на очите от лютите чушки... Лютите чушки летяха като фин прах от комина...

Радой Ралин ни каза:

И започва прозяване...

Що? Зимен сън?

На, вижте навън:

земята скована,

небе безпросветно

и всичко безцветно.

Но дърветата умират прави,

защото живеят прави.

Те не лягат никога

пред ничий вятър.

Не обиждайте дърветата,

когато наричате хора

с епитета

„дървета”.

(„Лирично отстъпление”, 1965)

Когато бях студент, често виждах Радой Ралин в Народната библиотека. Прекарваше там часове. Говореше с хората, но май говореше повече с книгите. Мисля си – каква е тази академична общност, която не приема личността на Радой Ралин?

А какво би казал днес Радой за шефовете на катедри, шефовете на факултети, покатерили се върху купчини от доноси в ДС... Днес те са толкова високо, защото са стъпили върху раменете на подполковници...

Баба Иванка от Тетевен

Баба Иванка е на 88 години. Живее на двайсетина метра от манастира „Св. Илия” – в самия край на град Тетевен. Когато е слънчево, идва всеки ден да поседи до църквата. Разказва, че е дошла в града през 1941 година. Помни как се е празнувал някога празникът на Св. Илия... Много, много хора. Казани с чорба. През социализма направили почивна станция за деца досами манастира. Идвали по пет смени за едно лято. „Един автобус с деца слиза надолу, друг идва” – казва баба Иванка.

* * *