12 февруари 2012, неделя

3 000, 4 000 или повече?


Протестът срещу АКТА от събота отзвуча.

Във фейсбук самите участници влязоха в спорове – колко души всъщност са излезли в София?

Някои медии подходиха полу-професионално, като говореха само за „хиляди протестиращи”, което може да значи както 2 000, така и 20 000.

Какъв по-добър начин да омаловажиш шествието от това да скриеш бройката?

БНТ ни казва по новините : „Хиляди на протест срещу АКТА у нас”

bTV ни казва: „Над 4 000 души протестираха в София...”

НОВА телевизия ни съобщава: „Протестът събра няколко хиляди души”

Дарик радио цитира Агенция Франс Прес: „Над 3 000 души, главно млади хора, преминаха в шествие по улиците на София”

За сравнение, световната агенция Ройтерс съобщи, че 4 000 българи са преминали в шествие срещу АКТА в София.

В Америка всеки студент по журналистика знае, че има един надежден начин да посочиш броя участници в масови митинги, демонстрации и др. Репортерът отива при представителите на реда, пита за броя на участниците и казва – според полицията в протеста взеха участие еди-колко си души.

У нас полицията не излезе с официална информация по въпроса, макар че със сигурност са броили... Ако имаха и желание да споделят резултата от броенето, щяхме да знаем колко хора излязоха в София с точност плюс-минус петдесет души.

10 февруари 2012, петък

Някои обичат поезията



Photo: Jacek Turczyk
_____________________

Вислава Шимборска

1923-2012

_____________________

Някои обичат поезията



Някои -

ала не всички.

Дори не мнозинството, а малцинството.

Без да броим училище, където те карат,

а и самите поети,

ще останат двама на хиляда.



Обичат -

но също така обичаме бульон с макарони,

обичаме комплиментите и синия цвят,

обичаме си стария шал,

обичаме да става по нашему,

обичаме да галим кучето.



Поезията -

ала какво е това поезия.

На този въпрос са дадени вече

толкова несигурни отговори.

А аз не знам и не знам,

държа се за това като за спасителен парапет.



От полски

Д. Лъжов

23 януари 2012, понеделник

БДЖ - на дъното от дълго време

От тъмните коридори на подземието към светлата чакалня.



Малък разговор.


Да побързаме към перона!



Умен търговец предлага интересни календари.
Всъщност от тук комунизмът никога не си е тръгвал.



В очакване.



Единственото европейско нещо на гарата е знамето.



И аз чакам.



Първи перон.

Чао.



Като машина на времето обстановката връща пътниците в 70-те години...



Тъмни подстъпи към трамвайните линии.
От месеци тук не свети нито една лампа.

Да са ни честити новите по-високи цени на БДЖ!