сряда, 17 октомври 2018 г.

Облаци от думи

Няколко хрумвания - вдъхновени от моя блог и изразени чрез "облаци от думи".
Дали днес облаците от думи са отделен жанр в изобразителното изкуство?







сряда, 5 септември 2018 г.

Докога ще чистим България за един ден?



Първо я чистихме за един ден, сега ще я чистим заедно.
Много е хубаво, че я цапаме поотделно, а я чистим заедно!
Чистена, чистена, а все мръсна.
Туристи някакви отидат в планината, ядат и пият, па захвърлят празните бутилки в тревата.
Граждани някакви мятат боклука направо от балкона.
Баровският автомобил пред теб пори въздуха, а от прозореца на шофьора се подава ръка и небрежно изстрелва фас на пътя.
След още километър под гумите ти пада като жертва на глупостта хвърлена от някого празна бутилка.
Минеш край рекичката, а в корените на дърветата над сами водата висят оплетени парцали, кабели, найлони, счупени пластмасови легени.

Дали същите тия, които хвърлят стари гуми в дерето, се вълнуват от факта, че всички риби в световния океан съдържат пластмаса?

Не бива да я чистим нашата България.
Докога тия напразни напъни?
Трябва да си я пазим натюр – каквато си е, такава да остане!

Внимание - чупливо!

Колко е важно да обозначите пакета с правилния етикет... 
Дали колетът е смачкан от немските или от българските пощенски служители - никога няма да научим.

вторник, 21 август 2018 г.

Плахи крачки по улица “Ян Палах”




Знаете ли, че във Варна има улица “Ян Палах”? Невероятно, но факт. Дори България, настояла яростно за военна намеса в Чехословакия, след промените намери начин да се поклони пред един студент, останал завинаги на 20 години. (Нищо, че в 95 процента от селата ни главните улици се казват “Георги Димитров”.)

Днес направих бърз преглед на няколко вестника, за да видя как журналистите са отбелязали 50-годишнината от разгрома на Пражката пролет.

Един добър и уважаван от мен всекидневник представи на 20 август обемно интервю с генерал Цветан Тотомиров, бивш началник на Генералния щаб, бивш участник в окупацията на Чехословакия. Няма и намек за съжаление за инвазията. Има думи, празни думи, псевдоисторически прочит на събитията, бърборене, възхвала на социалистическата армия… Интервю в стил “Работническо дело” – 1980 година.

“Войниците бяха безупречни, а с поведението си по най-убедителен начин защитиха честта на българския войник и с нищо не накърниха достойнството на местното население.”

“Местните ни приемаха като окупатори, но непрекъснатите контакти създадоха известна близост и дадоха възможност да изучим в някаква степен езика. Това още повече засили връзките.” (Ето, имало все пак полза от инвазията, хората чужд език научили! Връзки създали!)

“Почти всеки август журналистите ми напомнят за това. Опитваха се да ме накарат да се чувствам виновен единствено за това, че по независещи от мен обстоятелства съм участник в тези събития, макар и като командир на взвод.”

Не, то журналистическите въпроси не могат да провокират  чувство за вина, това го знае всяко хлапе. Това е ясно.

Ако има някаква стойност цитираното интервю, тя е в това, че дава информация за реалната нагласа “Отиваме на война”, предадена чрез описанието на подготовката: на 20 август се извършва “дозареждане на техниката с гориво на 100 процента, зареждане на всяка машина с хранителни продукти като неприкосновен запас за пет дни, пълненето на пълнителите с бойни патрони (!)  и налентоването на кутиите на картечниците…”

Нали никой не си е помислил, че генералът споменава за убития български войник? Не, няма нужда от излишни подробности.

Ето такива журналистически текстове дават чудесна възможност за рециклиране на лица, които отдавна са забравени… Заслужено.

Сещам се за едно стихотворение от Валери Петров, който го е държал в чекмеджето си от 1969 г. до 1989 г. и за първи път го е прочел в 65 аудитория на Софийския университет след промените…

Самоизгаряне

Валери Петров

Ян Палах не е между живите вече,
Ян Палах е нейде далече, далече,
високо там нейде във въздуха син,
над Прага трептящ като дъх на бензин.
Един миг, едно тяло с пламтящи коси -
преди миг само бил и вече не си ...
Ян Палах го няма, а у нас нито звук,
Ян Палах го няма, а ний сме си тук,
и бензинът е нашият и го помниме ние
как във лъскава струя от сондата бие
и как с него по бузите се мажат със смях
Ванюша, Катюша, Алексей, Абдулах!
Филми, книги, идеи, къде сте в живота?
Нима сте измислици на два Дон Кихота
и нищо, и нищо от вас не остава,
освен това облаче дим над Вълтава
и тоз вик "Свобода !" едва чут, едва чут
в януарския въздух, синьо - розов от студ?
Ян Палах го няма и така ни се пада -
сега всеки си има своя вътрешна клада,
на която страхлив, разтреперан и ням,
се самоизгаря от мъка и срам!

понеделник, 20 август 2018 г.

Какво дава фотографията на историята


На 21 август 1968 г. радио Прагасъобщава за нахлуването на войските от Варшавския договор в Чехословакия. Наближава краят на Пражката пролет, продължила едва седем месеца.
Не, гражданите на Чехословакия не смятат, че получават достатъчно свобода. Не смятат, че съветският модел е техният модел. Искат социализъм с човешко лице.
Москва не желае промени. Отказва да приеме Александер Дубчек – реформатор, демократично избран през януари 1968 г. за първи секретар на комунистическата партия.
Според съвременна статия на BBС броят на войниците окупатори достига 175 000 души, други източници сочат много по-високи числа. Военните остават там до ноември същата година.
Съветската пропаганда чрез ТАСС обявява, че намесата е по молба на комунисти от ръководството на страната, за да се спре контрареволюцията.
На 20 август е издадено секретно постановление на Министерския съвет на НРБ и нашата страна се включва в окупацията. Освен братушките, от Варшавския договор участват само Полша, Унгария, ГДР и България. БКП изпраща 12-и и 22-и мотострелкови полк.
Нахлуването е осъдено от Чаушеску, лидер на комунистите в Румъния, който критикува агресията още на 21 август пред многохиляден митинг в Букурещ.
Албания напуска Варшавския договор.
Армията на Чехословакия получава заповед да остане в казармите, да не оказва съпротива. Дубчек отправя призив към гражданите да не се съпротивляват. Това не оказва особен ефект: хората замазват с боя знаците по пътищата или ги премахват, за да объркат войските. Опитват се да отворят люковете на танковете, пъхат стоманени пръти във веригите, крещят срещу нападателите. Паркират автобуси и лични автомобили по улиците пред националното радио в столицата, за да осуетят неговото превземане.
Тъжната статистика на жертвите е над 80 според съвременни историци. Един български войник загива по време на събитията.

Съпротивата на чехите и словаците е документирана в стотици фотографии.
Едни от най-значимите класици на фотожурналистиката са ни оставили свидетелство за това жестоко време. Щеше ли пак така да се пренесе след 50 години чувството за безпомощност и обреченост, за бунт и съпротива, ако ги нямаше тези изразителни, покъртителни кадри?
Пиша това с тъга, защото пропагандата има лостове да заличи – чрез мълчание и дезинформация – истината за събитията, дори когато са изминали пет десетилетия. Според проучване на в-к Гардиън днес 50 процента от руснаците не знаят нищо за Пражката пролет и нейното брутално потушаване. 

 Josef Koudelka 1968 

  Josef Koudelka 1968

  Josef Koudelka 1968

   Josef Koudelka 1968

 Bohumil Dobrovolský 1968

 Ian Berry 1968

 Ian Berry 1968
 
 Jaromír Čejka 1968

 Jaromír Čejka 1968

понеделник, 30 юли 2018 г.

Ясно е кой запали конюшните



Из новините на 31 август 2018 г.:

След едномесечно разследване МВР е установило по безспорен начин кой им е запалил имота в края на юли. Оказва се, че пироманът е М.Г., бездомен клошар, 47-годишен, наркоман, добре познат на столичната полиция с множество дребни кражби в дебелото си досие. Той е добре познат и на столичния психодиспансер, където е лекуван преди 20 години. М.Г. е проникнал в сградата с взлом, запалил е огън да се сгрее на втория етаж, спасявайки се от юлския студ. Той признал, че е полял старите вестници Работническо дело с газ за горене. Втория етаж избрал нарочно, за да не усеща миризмата на коне, обгърнала партера.
Клошарят е заловен, докато предавал два тома от Капиталът на Маркс за вторични суровини. Не е установено къде е скрил третия том.
От пресцентъра на МВР заявиха, че ще поддържат шум в медиите още три дни, а след това ще очакват общественият интерес да затихне, за да може да се построи най-накрая нещо по-красиво на мястото на конюшните.