понеделник, 20 август 2018 г.

Какво дава фотографията на историята


На 21 август 1968 г. радио Прагасъобщава за нахлуването на войските от Варшавския договор в Чехословакия. Наближава краят на Пражката пролет, продължила едва седем месеца.
Не, гражданите на Чехословакия не смятат, че получават достатъчно свобода. Не смятат, че съветският модел е техният модел. Искат социализъм с човешко лице.
Москва не желае промени. Отказва да приеме Александер Дубчек – реформатор, демократично избран през януари 1968 г. за първи секретар на комунистическата партия.
Според съвременна статия на BBС броят на войниците окупатори достига 175 000 души, други източници сочат много по-високи числа. Военните остават там до ноември същата година.
Съветската пропаганда чрез ТАСС обявява, че намесата е по молба на комунисти от ръководството на страната, за да се спре контрареволюцията.
На 20 август е издадено секретно постановление на Министерския съвет на НРБ и нашата страна се включва в окупацията. Освен братушките, от Варшавския договор участват само Полша, Унгария, ГДР и България. БКП изпраща 12-и и 22-и мотострелкови полк.
Нахлуването е осъдено от Чаушеску, лидер на комунистите в Румъния, който критикува агресията още на 21 август пред многохиляден митинг в Букурещ.
Албания напуска Варшавския договор.
Армията на Чехословакия получава заповед да остане в казармите, да не оказва съпротива. Дубчек отправя призив към гражданите да не се съпротивляват. Това не оказва особен ефект: хората замазват с боя знаците по пътищата или ги премахват, за да объркат войските. Опитват се да отворят люковете на танковете, пъхат стоманени пръти във веригите, крещят срещу нападателите. Паркират автобуси и лични автомобили по улиците пред националното радио в столицата, за да осуетят неговото превземане.
Тъжната статистика на жертвите е над 80 според съвременни историци. Един български войник загива по време на събитията.

Съпротивата на чехите и словаците е документирана в стотици фотографии.
Едни от най-значимите класици на фотожурналистиката са ни оставили свидетелство за това жестоко време. Щеше ли пак така да се пренесе след 50 години чувството за безпомощност и обреченост, за бунт и съпротива, ако ги нямаше тези изразителни, покъртителни кадри?
Пиша това с тъга, защото пропагандата има лостове да заличи – чрез мълчание и дезинформация – истината за събитията, дори когато са изминали пет десетилетия. Според проучване на в-к Гардиън днес 50 процента от руснаците не знаят нищо за Пражката пролет и нейното брутално потушаване. 

 Josef Koudelka 1968 

  Josef Koudelka 1968

  Josef Koudelka 1968

   Josef Koudelka 1968

 Bohumil Dobrovolský 1968

 Ian Berry 1968

 Ian Berry 1968
 
 Jaromír Čejka 1968

 Jaromír Čejka 1968

понеделник, 30 юли 2018 г.

Ясно е кой запали конюшните



Из новините на 31 август 2018 г.:

След едномесечно разследване МВР е установило по безспорен начин кой им е запалил имота в края на юли. Оказва се, че пироманът е М.Г., бездомен клошар, 47-годишен, наркоман, добре познат на столичната полиция с множество дребни кражби в дебелото си досие. Той е добре познат и на столичния психодиспансер, където е лекуван преди 20 години. М.Г. е проникнал в сградата с взлом, запалил е огън да се сгрее на втория етаж, спасявайки се от юлския студ. Той признал, че е полял старите вестници Работническо дело с газ за горене. Втория етаж избрал нарочно, за да не усеща миризмата на коне, обгърнала партера.
Клошарят е заловен, докато предавал два тома от Капиталът на Маркс за вторични суровини. Не е установено къде е скрил третия том.
От пресцентъра на МВР заявиха, че ще поддържат шум в медиите още три дни, а след това ще очакват общественият интерес да затихне, за да може да се построи най-накрая нещо по-красиво на мястото на конюшните.

понеделник, 23 юли 2018 г.

Признание post mortem

Парче камък винаги е добра отправна точка за рояк от мисли, които идват ей така, отникъде, и започват да те чоплят отвътре, докато не ги запишеш.
Една надгробна плоча ме стресна като вик от миналото, вопъл към днешния ден и памет за време, което никога няма да се върне.
Трябвало е да се родиш примерно през 18 век, ако си се надявал да получиш признателност за тежкия труд. То друг труд не е имало – нали всичко е било без механизация, с примитивни уреди, когато е трябвало да употребиш огромна част от денонощието за която и да било дейност. Тогава, ако си работил като вол, си щял да получиш подобаващо признание post mortem във вид на старателно издълбан релеф. Два вола теглят ралото, а ти – също като вол – вървиш след тях с остена.
Това е трябвало да напомни на потомците, че най-ценната черта на покойника е била трудолюбието. Трябвало е да им напомни и друго – че всичко, което са получили в наследство, е плод на изнурителен труд.
През 21 век, ерата на виртуалната реалност, най-много да получиш постинг във фейсбук, който ще събере 800 лайка за 24 часа, а след това ще бъде забравен… и при всички случаи няма да съществува след 200 години.
Хубави са били времената, когато всичко значимо е било записвано върху камък.

неделя, 10 юни 2018 г.

Време е да се разтури тоя съюз на идиократи!




В цялата история около кравата Пенка има само едно положително нещо: случаят илюстрира пред света, че ние живеем под властта на идиоти. Idiocracy. Ако някакви чиновници с интелект под средния искат да убият животно само защото е отишло свободно на паша, значи е дошло време да помислим за разтуряне на тоя съюз.
Невинното животно без да иска постави във фокуса на вниманието темата за бездушието на институциите! Представете си за миг какъв разказ би написал Елин Пелин, ако бе имал нещастието да живее в наши дни! Пенка щеше да заеме своето достойно място до Белчо и Сивушка, вервайте ми.
Но нашето съвремие няма своя Елин Пелин…
Как Пенка се превърна от проблем на зоологията в социологически проблем? Кравата доказа за пореден път, че всеки, който се отдели от стадото, подлежи на наказание. Още по-неизбежно става наказанието, ако напуснете стадото, а после се завърнете в него!
Нямаше да има настойчиви призиви за евтаназия, ако Пенка беше останала волна и щастлива в Сърбия!
Останете в стадото! Останете със стадото!
Хубаво стана, че великият Пол Маккартни се обяви публично в защита на нашата Пенка! Винаги звезда от такъв ранг привлича общественото внимание. Петицията във Фейсбук събра вече над 28025 подписа (до 10.00 ч. на 10 юни).
Давам ви и друга отправна точка за размисъл – петицията не беше създадена от българин.
Весела неделя на всички!

неделя, 3 юни 2018 г.

Мярка за култура

Ценни са онези неща, които са издържали проверката на времето. 
Нима днес това не звучи все така актуално? 
Особен миг на радост ми носи грешката в думата "ниска". Чак се замисляш дали е било грешка!

четвъртък, 24 май 2018 г.

Училището в Перущица


Българският дух, Възраждането, началото на светското образование по българските земи. Колко много са успели да постигнат хората дори преди да има държава!
Из спомените на Христо Г. Данов за тригодишното му учителствуване в Перущица (1850-1853):

“Всичко това ставаше през края на месец октомври.
В това време железата пристигнаха от Пловдив, та наковах полукръзите околовръст по стените и чиновете наредих по средата на училището. Най-сетне и взаимоучителните таблици натурях в техните кръжила /черчевета/ и наокачих ги по местата им. Щом се натъкми всичко това, аз повиках попо, та, в присъствие на първенците и др. накои, да освети чрез водосвет училището и да призове Св. Дух, който да просвещава и вразумява учащите се… В същия ден начнахме обучението изпърве с пясочници, защото всичките ученици бяха новаци, та трябваше да начнат науката си от самото начало – да пишат буквите с пръст на пясъка и после да ги четат на първа таблица в полукръга.”