сряда, 12 февруари 2020 г.

Напред към еврото?



Беше 1996-1997 г., когато за първи път слушах лекции в Журналистическия факултет на СУ, в които се говореше за еврото. По онова време то бе само мисловна конструкция, все още в Европейската общност имаше само екю, еврото бе едно от прекрасните неща, предвещани от Маастрихтския договор. 

Разбира се, за всички хубавини на бъдещия Европейски съюз България само можеше да мечтае, не беше въобще ясно как и кога тя ще бъде приета в този клуб на по-богатите. Дори не беше ясно какво точно ще се случи през зимата на 1996 г., но то се случи – левът се обезцени за дни, достигна 3000 лв. за долар, новите бизнесмени, собственици на чейнджбюра, излизаха с официалните си анцузи да подменят цифричките на таблата отпред час по час. 

Жан Виденов и правителството му донесоха на България най-жестоката хиперинфлация, за каквато ние само бяхме чували и каквато дори нашите баби и дядовци не бяха виждали. Днес това не е пречка Жан Виденов да бъде университетски преподавател в Пловдив – и ако това не е ирония!

По време на служебното правителство на Софиянски у нас дойде проф. Стив Ханке, поканен да работи за спасяване на лева. Поканен от президента Стоянов, както пише самият икономист. Професорът именно така остана известен в нашата история – баща на валутния борд. Бях изненадан, когато на 10 февруари т.г. един евродепутат обясни пред Цветанка Ризова (bTV), че Ханке съвсем неправилно е наричан баща на борда, нямал никаква роля при въвеждането на паричния съвет. Политикът, дръзнал да детронира един от най-добрите приложни икономисти на XX век, е бил на 9 годинки през 1997 г. 

Не, Ханке не е любимец на управляващите, защото отново изрази мнение, че България не бива да се отказва от лева и да приема евровалутата. Той можеше да си спести личните нападки срещу Менда Стоянова, за която каза, че тя „напълно не разбира” за какво става дума. Просто трябва да допуснем, че няма никакво значение дали Стоянова разбира или не разбира самия валутен борд, тя е посочена за говорител по темата евро и изпълнява задачата си. (От Брюксел диктуват днeвния ред. Нали не мислите, че по темата за еврото някой ще допусне да се проведе референдум?)

Що се отнася до Ханке, има един много малко известен факт. Още през 1991 г. той пише в съавторство с икономиста Курт Шулер книга, в която предлага въвеждане на валутен борд в България. В статия за сп. „Форбс“ (2018г.) Ханке разказва, че е имал среща с вече покойния управител на Българската народна банка Тодор Вълчев, който имал търпението да го изслуша, но накрая му казал: „Благодарим ви за интереса към България и за предложението, обаче ние познаваме реалността в страната и държим всичко под контрол.“ (Thank you for your interest in Bulgaria and your proposal, but we know the realities of the local situation and have everything under control.)

Разбира се, няма как да очаквате от икономисти, които от всички икономически теории познават най-добре „марксизъма-ленинизъма“, да предвидят какво би могло да се случи или дори да вникнат в рационалните основания на подобен съвет, изпреварил с 5 години събитията от 1996 г. 

В същата статия за „Форбс“ професор Ханке пише, че бордът, въведен със закон през лятото на 1997 г., много бързо е показал положителен ефект: озаптена е инфлацията, достигнала пик от 242% през февруари 1997 г.; помага на България да устои на външни кризи – тази на рублата от 1998 г. и голямата рецесия от 2009 г.; позволява на страната да устои в периода, в който фалира КТБ – по думите на професора това е фалит без връзка с паричния съвет, фалит, породен от надзорните органи на БНБ, които не са извършили контрол. Най-положителният ефект, пише икономистът, е този, че бордът налага строга фискална дисциплина на политиците в страната. 

Ханке се позовава на направени проучвания на общественото мнение, които показват, че повечето българи не одобряват изхвърляне на лева и приемане на нова валута. Един от най-разумните мотиви на Ханке срещу еврото е този, че ако България и занапред остави лева като валута, от една страна би запазила суверенитета си, а от друга, в случай на проблеми с еврото, може да обвърже националната валута с друга, по-стабилна, без да иска ничие позволение. Пореден аргумент е и този, че приемането на новата валута е еднопосочна улица и няма връщане.* Ситуацията е като в хотел „Калифорния“ от известната песен, пише икономистът: можеш да върнеш ключа на рецепцията по всяко време, но не можеш да напуснеш. 

Така преди 23 години проф. Ханке бе посрещнат като месия, канен, ухажван и уважаван от управляващите, които не знаеха как въобще може да се излезе от хиперинфлацията. Освен от БАН,  той е получил още шест почетни титли „хонорис кауза“ от различни университети по света. Ние няма да узнаем какъв хонорар е получил Ханке за услугите си тогава – вероятно между 100 000 и 300 000 долара. Не са ли малко смешни опитите днес именно той, бившият съветник на президента Рейган, да бъде критикуван като човек, който едва ли не няма понятие от валутна политика и финанси.
----------------
* В Гърция министърът на финансите Варуфакис каза на гърците през 2015 г., че даже и да искат да си върнат драхмата, няма как да стане. „През 2000 г., една година преди Гърция да се присъедини към еврозоната, една от мерките, които взехме, бе да се отървем от всички наши преси. Валутният съюз е необратим.”



петък, 7 февруари 2020 г.

Над 3 800 души блокирани без ток в селата около Мездра и Роман



Токът спря в десетки села на общините Мездра и Роман около 21 часа на 5 февруари. Официалните съобщения на ЧЕЗ, излъчени в новинарските сайтове, не посочиха точния брой на населените места. Само 30 см сняг и силен вятър се оказаха достатъчни да причинят прекъсване на електропроводите. Възмутени граждани коментираха, че дори в селата на Аляска при двуметров сняг едва ли спира токът за толкова време. 
Новините на 6 февруари
Наша проверка днес след сигнал на потърпевши показа, че от 21 ч. на 5 февруари до 20 ч. на 7 февруари без електричество са Дърманци, Боденец, Долна Кремена, Горна Кремена, Долна Бешовица, Горна Бешовица, Върбешница, Крапец, Ослен Криводол, Кален и Синьо бърдо. Оставени без електричество са повече от 3 800 души. Засегнат жител съобщи пред нас, че само хората с печки тип кюмбе могат да се отопляват, а онези с местни инсталации са оставени на студено, тъй като водата се задвижва в отоплителните системи от електричество. Хладилници и фризери са се размразили.
Вчера ЧЕЗ посочваше на сайта си, че повредите ще бъдат отстранени след един час – без значение в колко часа проверявате сайта им. На 7 февруари вече съобщават, че ще възстановят подаването на електричество на 8 февруари в 21 ч., а в отделни села – и в 23 часа. Това означава, че жителите на тези села ще останат без ток 72 часа, и то при условие че бъде спазен обещаният срок. Поради повредите местните предаватели на мобилните оператори са спрели работа още вчера, така хората са останали и без връзка със света.

вторник, 7 януари 2020 г.

Дий, воле, дий!*



Коя е новината на деня днес? Бушуващите над 200 пожара в Австралия? Отмененият фестивал в Перник? Източените язовири? 

Не. 

Новина на деня за мен е въвеждането на 9-часов работен ден - стъпка, която би ни извадила де факто от Евросъюза. То в кое ли друго нещо сме на челни позиции, та тук да има изключение? Разбира се, засега това „се обсъжда“ в работна група, но е въпрос на месец-два да ни сервират, че нещата са решени.

Понеже в целия ЕС няма откъде да се вземе пример, в новините на БНТ ни показаха Турция (!) като страна, в която се работи по 9 часа на ден. 

Но ако се поровите в интернет, ще откриете много лесно статистика – и то в такова престижно издание като „Харвард бизнес ревю“. Авторите Б. Лейкър и Т. Руле ни напомнят, че Франция е въвела 35-часова седмица още преди 20 години, за да създаде „по-добър баланс между работа и личен живот за нацията“. 

Авторите казват: „Много фирми в Европа намаляват продължителността на работната седмица, но не и заплатите, от 36 часа (пет дни) до 28 часа (четири дни), за да снижат ефекта на “прегаряне” и да направят работниците по-щастливи, по-продуктивни и по-всеотдайни спрямо работодателите си.“

Пътят, по който поема България, е в обратна посока. Това не е европейски път, това е пътят към Босфора. Ние сме в битова Азия. Чалгата ни закотвя в Ориента, кухнята и господстващият манталитет – също. Вече и тенденциите в законодателството! 

Дали някой от управниците наистина смята, че с такива „мерки“ ще върне българите, избягали в чужбина? Или ще спре изтичането на нови гурбетчии?
-----------------------
*Авторът ни препраща към прочутите стихове на известен български поет.

четвъртък, 7 ноември 2019 г.

Да притежаваш парченце история

Германците са по-умни от българите, това е ясно. Ако бяхме умни колкото германците, щяхме да направим малки стъкленици с камъчета от мавзолея на Г. Димитров и да ги продаваме. Не, не парченца от мумията, само от сградата. 






Германците продават вече 30 години парченца от стената, бутната на 9 ноември 1989 г. Днес едно малко късче с размери примерно 10х10 см върви средно по 15 долара в Ebay. Други търговци обаче търгуват по-малки парченца по 39 долара... Зависи кой ще клъвне.
За много колекционери е важно да притежават къс от историята на XX век. Самото бутане на стената не беше ли най-важното събитие изобщо в края на столетието? Впрочем обмислям да си взема парченце от Ebay – нещо под 20 долара и непременно със сертификат за автентичност.

вторник, 29 октомври 2019 г.

60 години от откриването на музея “Гугенхайм” в Ню Йорк





Ако сте почитател на модерното изкуство, в музея Гугенхайм се чувствате като дете в сладкарница... Разбира се, самата сграда на ъгъла на Пето авеню и 89-а улица е също произведение на изкуството – емблема в творчеството на Фанк Лойд Райт и в архитектурата на XX век.
Този октомври се навършват 60 години от отктриването на музея...
В моята книга Сенки и полусенки има три фотографии, които донякъде успяват да предадат очарованието на сградата и връзката човек – сграда, усещането за пространство, моделирано по уникален начин. Самото проектиране отнема на Райт 15 години. Той умира 6 месеца преди откриването на музея.

сряда, 11 септември 2019 г.

Спомен за трагедията от 9/11


През лятото на 2016 г. за първи път посетих Ню Йорк – 15 години след трагедията  от 11 септември. Вече бе отворил врати музеят, изграден до мястото на падналите кули. Направих много снимки, от тях избрах и включих само няколко в моята първа книга „Сенки и полусенки“.  Днес откривам още интересни фотографии в архива си. Струва ми се, че от всички тях поне още две или три трябваше да намерят място в книгата... Днес гледам с други очи тези снимки. 

Последната колона. The Last Column. 
Първият естествено създаден от хората мемориал в памет на жертвите.  
Преместена от мястото на срутените кули едва на 28 май 2002 г. 







 
 Трагедията, видяна през очите на децата...