неделя, 17 февруари 2019 г.

Строителни войски – притопляне на стогодишна манджа


Очевидно се готвят да възкресят Строителни войски (СВ) в България, ако съдим по това форсирано пропагандно облъчване на населението. Не че българите четат чак толкова много вестници, но все пак тече едно артилерийско, пардон, медийно подгряване.
В съботния брой на в. „24 часа” виждаме, че изданието уж между другото посвещава 4 страници на Строителни войски, като ни разказва тяхната героична история. Още на първата страница ни поднасят един от класическите пропагандни трикове  - лице в лице ни показват Александър Стамболийски и Евгений Бакърджиев. Единият ги създал, другият ги ликвидирал. Сблъсък на доброто и злото.
Пенчо Ковачев старателно и добросъвестно ни разкрива в статията историческия контекст и ни посочва мотивите на Стамболийски да създаде именно такива войски през 1920 г. (Унижени от Ньойския договор, българите не могат да имат войска, но поне нещо подобно на войска успяват да създадат.)
Сега ни притоплят една 100-годишна манджа. Първо я притопли Каракачанов, сега я подгряват някакви журналисти, а след т.нар. Концепция на военния министър за нови мерки относно ромската интеграция публикациите зачестиха. Трябва обаче да освежим паметта на читателя и да припомним, че Каракачанов дъвче идеята за тия войски още от самото си влизане в Министерството на отбраната. След като се провали с нелепото си хрумване за връщане на задължителната наборна служба, сега Строителните войски останаха негова единствена фикс идея. Още през март 2018 г. той прокламира, че ще работи за връщане на трудовата повинност. При отговор на въпрос по време на парламентарен контрол Каракачанов не пропусна да изговори мантрата, че точно “по този начин десетки хиляди млади хора усвояваха и професия, с която можеха да намерят реализация в цивилния си живот и да се препитават по почтен начин, а не с кражби и обири”.
В стремежа към романтизиране на Строителни войски авторът ни разказва как едва ли щяха да бъдат открити за публиката такива таланти като Райна Кабаиванска, Орлин Горанов и Георги Парцалев, ако не бяха започнали работа в творчески състави към СВ. Да не говорим, че и самият Тодор Живков е бил трудовак! А мавзолеят за мумията на Г. Димитров е построен от яките ръце на трудоваците само за 6 дни!

Не, в статията на „24 часа” няма неточности и няма преувеличения. Фактите са такива. Дори се казва истината (която в други публикации отсъства!), а именно – че тези войски са били закрити под натиск от Европа, защото “според европейските институции са място за принудителен труд“. Разбира се, не се уточнява, че нашите трудоваци са роби в 20 век, което е в пълно нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека. Внушението е, че закриването е станало прибързано и под външен натиск, а не, че са закрити твърде късно, едва през 2000 година, само седем години преди България да бъде приета в Евросъюза. При това трябва да се подчертае, че Конвенцията е в сила у нас от септември 1992 г., тоест 8 години някой само е тупал топката и се е правил на разсеян. Никой днес не казва, че ако не бяха закрити тези войски, страната ни нямаше как да отговори на Копенхагенските критерии, които уточняваха изискванията към всяка бъдеща страна-членка във връзка с човешките права и закрилата на малцинствата.
Има и още един пропуск – вече съвсем съществен. Той е свързан с най-черната страница в мирната история на българските въоръжени сили. През 1992 г. именно в Строителни войски се случи най-трагичното издевателство над войник, което получи общонационална публичност. Става дума за случая с редник Цветан Булиев, родом от Плевен, служил в поделение на СВ в село Герман, Софийско. Той е нападнат от свои подпийнали „бойни другари“ и напомпан с въздушен компресор. Постъпва на 8 юни във Военномедицинска академия, София, където лекарите изпадат в шок. Вътрешните разкъсвания са почти несъвместими с живота, но Цветан оцелява. Армията се опитва по стар обичай да потули случката, но вече е дошла демокрацията и уви – няма как да се обвие с мълчание поредното издевателство. Не, то вероятно не е нито първото, нито най-тежкото, но бе първото огласено и поради това осветли изгнилата и обвита с перверзна секретност система на въоръжените сили в страната! Сега вестникът ни спестява тези „маловажни“ случаи, разчитайки на късата памет на българина, като ни говори преди всичко колко весело е било в СВ – Парцалев им играл сценки, Вежди Рашидов им правил скулптури, а Кабаиванска ги омайвала със сопраното си. Едва ли не Строителни войски са направили за българската култура повече от всички творчески съюзи, взети заедно! Когато не слушали оперни арии, копаели трапове.

В очерка е намерил място и хумор със съмнителни качества:
„Мургав новобранец пита свой съгражданин, който служи втора година в Строителните войски:
-    А бе, градско, какво значи туй СВ?
-    Туй значи Сиганското войска бе, градско...“
Вестникарската офанзива по темата за трудоваците ми напомня за повишената активност преди появата на „Лафка“ на пазара. В обширни текстове (маскирани като очерци) същият „24 часа“ ни обясняваше колко уникален феномен са лавките в цяла Европа, от които можеш да си купиш всичко нужно, сякаш тук никога не са съществували... и колко трябва да са щастливи българите, че „Лафка“ идва и у нас! Така и днес ние оставаме с усещането, че четирите страници „очерк“ подгряват стара манджа, а може би и някое динозавърско яйце, което очакват да се излюпи съвсем скоро!

сряда, 6 февруари 2019 г.

Каракачанов само на крачка от д-р Менгеле


Прокламираната от министър Каракачанов пред медиите концепция за нови мерки относно ромската интеграция е плашеща и примитивна едновременно. В нея прозира зле замаскиран расизъм, а “мерките”, предложени от вицепремиера, биха възхитили дори д-р Менгеле.

Ето и част от предложенията:
-        “Мерки за ограничаване раждаемостта на жени, оставили за отглеждане в социални заведения 2 и повече деца, със специален фокус по отношение на лицата от циганската (ромската) общност;”
-        “Разработване и прилагане на система от мерки, финансирани от държавата, за доброволно ограничаване на раждаемостта на жени от маргиналните общности, които имат над определен брой родени деца, вкл. прекъсване на бременността за сметка на държавния бюджет.”
Нали помните, д-р Менгеле и помощниците му се чудеха как успешно да стерилизират малцинствата, включително ромите, като в Аушвиц им инжектираха киселини и какви ли не други химикали.




Как е възможно в страна-членка на ЕС политик от управляващата коалиция да прокламира прилагане на платени от бюджета (!) аборти по етнически признак, говорейки за маргинални общности? Има нещо срамно в самия факт, че такива хора успяват да се доберат до властови позиции, а оттам – с нескрито чувство за мисия в историята – да натрапват расизма си като национална доктрина. Да влезеш във властта, за да говориш отгоре, с размахан показалец, с чувство на принадлежност към някакъв господстващ етнос. Впрочем колко министри или заместник-министри от ромски произход може да изброите за последните 30 години?
Друго предложение на Каракачанов е повече от възмутително – възстановяване на трудови войски и въвеждане на “трудово-образователна повинност”. Идеята за тази т. нар. мярка, сътворена сякаш в канцелария на Ку-клукс-клан, се опитва да ни внуши, че принудителният труд е приемлив. Пропускат да ни припомнят, че едно от първите условия на Съвета на Европа през 1990 г. въобще да се започнат преговори с България бе незабавно да се закрият трудови войски, експлоатиращи безплатно труда на хиляди граждани.
Не искам да коментирам и настойчивия призив пак в този програмен документ за бутането на незаконните жилища на ромите. Мейнстрим медиите в нашето отечество уж неволно пропускат да ни напомнят, че България е загубила няколко дела в Европейския съд за правата на човека именно за такива акции – защото за някого това е незаконна постройка, но за живеещите там е единствено жилище. Последното бутане на сгради преди месец бе изпълнено като блицкриг от властимащите наказателна акция срещу невинни, които останаха на улицата през зимата!
Да, Каракачанов се ласкае от залепения му доста произволно епитет войвода – сякаш пряка аналогия с Гоце Делчев. Обаче в наши дни той би могъл да бъде само водач на някаква шпицкоманда.
Цялата тази концепцияе манифест на расизма. Като четях оригиналния текст, мислех, че е просто фейк нюз, някаква шегичка от злонамерени врагове на ВМРО. Ако останалите участниците в управляващата коалиция имат доблест и ако въобще носят в себе си нещо европейско, би трябвало да се разграничат от болните брътвежи на така наречения войвода.

четвъртък, 31 януари 2019 г.

Говорит Москва – минути за пропаганда в социалната мрежа


Все още е едва януари, а стените на много мои приятели във Фейсбук са като предизборни табла. Рейтинги, тенденции, проценти, обещания, клетви, далавери, обвинения, флашки, опровержения...
Чeсто не изказват лично мнение, а предлагат четива от средствата за масово осведомяване. Не ти го натрапвам, само споделям.
Като казвам едва януари, иска ми се да направя уточнението, че за много хора това е целогодишно състояние. Сякаш не просто милеят за някакви партии и политици, а като че ли от това зависят буквално животът им, кариерата им, успехът им, имотите им...
Състоянието на постоянна поляризация беше приемливо и дори нормално около 1990-1997 г., но след нежната революция и падането на Жан-Виденовото правителство нещата се промениха. И най-вече след приемането на България в Евросъюза.
Ако пътувате днес във влака, почти няма да чуете разговори за политика. Така е впрочем и в колективите в различни фирми и организации... Хората пазят евентуално този тип разговори за по-тесен кръг приятели, за които знаят предварително, че в известен смисъл не ги натоварват или дразнят, или дори че им е взаимно приятно да говорят за политика. Като цяло обаче хората се отдръпват от политиката и политическото,  достигайки ниво на нормалност, присъщо повече за старите демокрации. (Да, в определени периоди тялото ви може да поддържа температура 39 градуса, но не може да бъде така през цялото време...)


Разбира се, принудата на говоренето отвисоко тип класическа пропаганда (“Говорит Москва!”) ни е спестена днес. Може да направим така, че да останем приятели с някого, без “unfriend”, но да блокираме цялото съдържание от един момент занапред.
Както съм писал и преди, смятам за далеч по-нормално човек да снима ракията и салатата, които е приготвил преди вечеря, отколкото да пише за флашки и компромати или постоянно да ни показва нови планове, които партия Х ще реализира съвсем скоро. За предпочитане е баналността на всекидневието пред баналността на пропагандата.

вторник, 4 декември 2018 г.

Rock the Opera - нещо свежо и различно на рок сцената



Трябва да признаем, че софийската публика вече проявява все по-силна придирчивост към културните събития вероятно поради факта, че афишът е пълен с повече изяви, отколкото човек е в състояние да посети. Особено в дните преди Коледа! Но също така е истина, че рядко има наистина стойностни сценични изяви в музиката, които успяват да привлекат хиляди фенове още със самото заглавие!
Това обаче се случва с шоуто Rock the Opera, което идва в столицата за първи път на 19 декември – в зала 1 на НДК. Шоу, което вече е удовлетворило високите критерии на рок феновете във Виена, Амстердам, Атина, Загреб, Базел и десетки други градове в Европа. Преди да кацне в София, авторът на симфоничния рок концерт Фридман Рийле направи кратко и интензивно ноемврийско турне в Холандия и Белгия – четири поредни дни в четири различни града.
Какво ще ни донесе Rock the Opera? Един образец на жанра кросоувър, отлично съчетание на известни рок парчета като “Shine On You Crazy Diamond” на Pink Floyd, “We Are The Champions” на Queen, “Smoke On The Water” на Deep Purple и “With or Without You” на U2 и виртуозни изпълнения на класически музиканти от Симфоничния рок оркестър, със съдействието на изпълнители от Пражката филхармония. 


Малко известен факт е, че Рийле открива за себе си вкуса към музикалното съчетаване на различни жанрове именно в София още през 1999 г., когато успява да запише интересна симфонична версия на “Highway Star” – емблематична песен от репертоара на Deep Purple.

Почитателите на рока ще останат приятно изненадани, че Рийле остава верен на оригиналните парчета, но симфоничната оркестрация добавя изцяло ново усещане за саунд. Критиците и музикалните специалисти не пестят похвалите си. “Целият симфоничен звук и спиращите дъха гласове катапултират песните в ново измерение“ – това е един от отзивите на австрийските музикални журналисти.


За своето шоу в България Фридман Рийле е поканил изпълнители като Атанас Пенев (БТР), Невена Цонева, Явор Захариев, Борис Солтарийски, Красимира Иванова и Маркета Полицкова. На 19 декември със Симфоничния рок оркестър ще се изяват и виртуозите от Ку-Ку бенд Цветан Недялков (соло китара), Георги Милчев – Годжи (бас китара) и Венелин Венков (барабани). Билетите се разпространяват в мрежата на Eventim, както и на касите на НДК.