Благодарности за Красьо

Красьо Черничкия вероятно има достатъчно интелект да си осребри чека, тоест, да извлече ползи от всичко, което знае, или да извлече ползи поради всичко, което ще премълчи.

На фона на целия скандал трябва да благодарим на Черничкия. Той послужи като катализатор – набързо осветли цялата мръсотия в съдебната система. Ако и сега не се случи „промяна”, значи никога няма да се случи.

Бавно

За мен ключовата дума за целия преход у нас е „бавно”.
Това ми хрумва, като слушам една жена на годините на моята майка. Тя казва по един ТВ канал: „Ние се борихме, ама много се забавиха нещата. Искаше ни се да бъде по-бързо.”
Преходът бе твърде бавен и твърде криминален.
Няма нормален човек, който да е склонен да посвети ей така, без сянка на възмущение, 10, 15, 20 години от живота си на „преход”...
Чудя се какво трябваше да се случи в началото да 90-те години, за да се ускорят нещата?
Ако ме попитате дали преходът е приключил сега – да, приключил е. Приключил е, защото вече никой няма да каже кой на кого е дал някакви куфарчета. Така поради една естествена, хронологична, а не юридическа давност, вече никой не очаква да разбере истината за началото на прехода.
Краят на прехода настъпва тогава, когато крадецът и ограбеният си стиснат ръцете с една усмивка на амнезията.

Рецепта за кино

Ние знаем много добре, че хепиендът е измислица на Холивуд. Хепиенд не може да има в българското кино днес, защото хората са бедни и живеят скапан живот. Не може в страната с най-ниски доходи в ЕС да се прави кино за щастливи хора. Освен това киното трябва да отразява живота, тоест някой трябва да каже на бедните хора, че живеят скапан живот. Другата причина да няма хепиенд е бюджетът. Хепиенд се прави с пари. Българските филми са винаги нискобюджетни и парите не стигат за хепиенд. Третата причина е тази, че режисьорът иска да го приемат сериозно. Хепиендът е лековат, тоест, режисьорът няма философски поглед.

Ако имате намерение да получите някоя награда от фестивал и да ви похвалят в медиите, има няколко сюжета, които гарантират успеха.


Комунистическото минало

Идва Девети септември и буржоазното семейство Иванови е изправено пред нов морал, нов икономически ред и пред нови проблеми. Бащата е пратен в Белене, майката получава удар и умира. Героинята, тяхна дъщеря, отива в затвора след скалъпен процес. (В затвора прави опит за самоубийство. Този епизод е заснет, разбира се, в черно-бяло.) Излиза след две години, останала без имущество. В дома й се е настанил партиен секретар със семейството си. Тя няма изход. Става любовница на директора на милицията в окръжния град, за да има поне къде да живее. Не иска да роди детето му. При опит за аборт умира. Последният кадър: портрет на Сталин виси на стената, стъклото в рамката е счупено. Затъмнение.

Новата реалност

Новата реалност в България е изгонила стотици хиляди българи да търсят късмета си в чужбина. Иван емигрира в Мадрид, за да намери работа и да спечели пари. Иван оставя във Видин младата си съпруга Ина, която живее при неговите родители. Той смята да я вземе при себе си, когато събере пари. Иван почва работа на автомивка. Печели малко, но праща част от парите на нашата героиня. Тя е сервитьорка в малък бар. Нейният шеф използва положението си и спи с нея. Тя забременява след няколко месеца, но не знае как да каже на Иван. Иван разбира от приятел, че Ина е бременна. Без да й каже нищо по телефона, веднага взема автобуса до България. Хваща Ина и любовника й „на калъп” и убива и двамата с кухненски нож. Затъмнение.

Наркоманията

Иван е на 19 години и току-що е завършил гимназия. Не може да намери работа, но иска да има охолен живот без ограничения. Почва да пуши трева, преминава на хероин. Няма доходи и краде от родителите си, за да си набави наркотик. Продава златните бижута и гоблените на майка си. Родителите му го пращат в комуна. Лечението не постига успех. Иван се връща в града. Връща се към наркотиците. При скандал вкъщи Иван убива с чук баща си. (Сцената е заснета в черно-бяло, но кръвта на бащата е червена.) Иван е осъден и отива в затвора. Майката получава удар и умира в съдебната зала при четенето на присъдата. Последният кадър: Иван си прерязва вените в затвора. Затъмнение.

50 години БНТ

Гледам празничната програма на БНТ по случай 50-годишнината.
Чуват се и много хубави думи, но и по-критични откровения.
Магърдич Халваджиян казва, че не може да има в БНТ осем синдиката, всеки да е защитен, никой некадърник да не може да бъде уволнен и телевизията да плаща на 2000 души, вместо на 500.

Безумието в БДЖ продължава

Твърде неприятно ми е да прочета, че и през 2010 г. БДЖ ще получи 70 милиона лева субсидия от държавата. Толкова беше субсидията и през 2009 година. Има много цинизъм в това всички ние да плащаме за некадърното управление на някого си... Още по-цинично ми се струва автобусните превозвачи да си плащат данък печалба изрядно според закона, та да има с какво правителството да субсидира БДЖ.

Сега научавам, че БДЖ дори няма отдел Маркетинг... Те дори не са мислили за промени в цените, така че да предложат различни услуги на различните пътници. Разбира се, бизнес-пътникът в първа класа очаква едно, бабата с кошницата очаква друго – но всички получават еднакво евтина и еднакво некачествена услуга.

Вестник "Пари" написа: „290 милиона лева не достигат за 2009 г., за да функционира БДЖ”. Аз бих казал иначе: ако някой с магическа пръчка им даде 300 милиона лева, това само ще им покрие дълговете, няма да ги направи печеливша фирма. Ако аз имам автобусна фирма и кажа: Не ми достигат 2 милиона лева да купя два автобуса „Мерцедес”, министерството на транспорта няма да ми даде и един лев... Но от моя данък печалба ще даде на БДЖ, за да си оправи влаковете-убийци...

Министър Александър Цветков казва, че една от възможностите е да се повиши събираемостта от пътническите превози. Дори щяло да има специална дирекция за подобряване на събираемостта от пътниците! Да, ако това го напише ЧЕЗ или ЕОН, бих открил логика. При доставката на електричество първо потребявам услугата, после плащам. Но пътниците в БДЖ не плащат при слизане от влака или месец след пътуването, нали? Не е задача на министерството да им организира продажбата на билети и да подобри работата по контрола. Ако висшето ръководство на компанията не може да го организара само, да си върви.

Накрая искам да ви кажа, че не е кой знае каква драма, ако една държава няма железници. Такива са например Андора, Сомалия, Бутан, Руанда, Чад, Обединените арабски емирства, Исландия и още двайсетина държави.

Вън от България

Председателят на столичната лекарска колегия доктор Методи Маджаров съобщи, че за година около 400 лекари само от София са напуснали, за да работят в чужбина. Само 8 поцента от всички лекари в София са под 45 години...

Ако дори лекарската професия е нежелана и непривлекателна у нас, какво остава за другите професии.

Комплексите на малката нация

Художникът Давид Черни не се е и надявал на такава силна пи-ар акция, каквато му спретна кметът на Пловдив. Е, това е умението да провокираш реакция с изкуството си... Бил изобразил България като нуждник. Така е усетил нещата Черни, така ги е изразил. Нали няма да правим черен списък на чуждестранните дипломати, които са изразявали недоволство от корупцията у нас? Или черен списък на журналистите зад граница, които са писали по-критични статии за страната ни?

Ето, малката нация има големи комплекси.

На много хора им се иска да ни галят и да ни хвалят, да ни казват колко сме работливи и интелигентни (втори след евреите, а вероятно и първи). В проекта „Ентропа” Германия бе изобразена като преплетени аутобани, наподобяващи свастика. Някой чу ли вопли от Германия срещу чеха?

Сега, ако го натирим вън от страната завинаги, Черни за отмъщение ще изобрази България като Альоша, който стреля по целия Европейски съюз.